Последните 2-3 години у нас e бумът на високоскоростният Интернет достъп и то главно благодарение на локалните LAN Интернет доставчици, които успяха да намерят точното си място. Разпространението на бърз и евтин Интернет достъп през Ethernet мрежи обаче е типично за големите населени места, например София и други големи градове, където дори конкуренцията между доставчиците е доста сериозна. За по-малките населени места в страната положението все още не е особено добро по отношение на високоскоростен и евтин Интернет достъп. С цел да ви запознаем с предимствата и недостатъците на различните методи за получаване на достъп до глобалната мрежа ще разгледаме основните алтернативи.
Достъп през LAN мрежа
Това е най-разпространеният метод за Интернет достъп у нас. Той е и най-лесният за първоначална инсталация и експлоатация от страна на потребителя, тъй като не изисква покупка на допълнителен хардуер. Достатъчно е вашият компютър да разполага с мрежов контролер, а на практика във всяка по-съвременна дънна платка (произведена през последните 4-5 години) има интегриран такъв. При този тип достъп е необходимо фирмата, която ще доставя услугата, просто да прокара мрежов кабел до вашата компютърна система и да направи необходимите настройки на операционната система. След което вече получавате достъп до глобалната мрежа с ограничена скорост според тарифата, на която сте се спрели. Обикновено скоростите на достъп варират в доста широка граница, като най-евтините планове, започващи от около 10-15 лева, осигуряват скорост, достатъчна за разглеждане на уебстраници, но не и за теглене на големи файлове. Максималните планове за достъп достигат до около 80-100 лева, което гарантира доста високи максимални скорости, подходящи основно за хора, които обменят големи обеми мултимедийна информация през Интернет.
Достъпът през LAN мрежа до Интернет крие някои рискове, така че трябва да бъдете внимателни, когато избирате вашия бъдещ доставчик на услугата. На първо място не се хвърляйте към най-евтиното предложение, съберете няколко оферти от доставчици с покритие във вашия район и сравнете предлаганите от тях услуги. Тук трябва да внимавате най-вече за наличието на инсталационна такса, която събират някои Интернет доставчици, но други извършват инсталацията безплатно. Липсата на такава първоначална такса обаче не е гаранция за по-качествена или по-некачествена услуга, вместо това потърсете мнението на ваши познати, които вече ползват услугите на някой от доставчиците. Може да потърсите и за отзиви по адрес на всяка от компаниите в Интернет, за целта се възползвайте от услугите на най-близкия Интернет клуб.
Споменавайки търсене на отзиви, това, на което трябва да наблегнете основно, е наличието на оплаквания за често прекъсване на връзката и за много ниски скорости. Проверете какво е положението и с поддръжката на Интернет доставчика, като най-вече се огледайте за наличието на 24-часов телефон за оплаквания, работещ и през почивните дни. Най-досадно е да ви спре Интернет достъпа през уикенда и обаждайки се на поддръжката да установите, че всъщност няма кой да ви вдигне телефона отсреща и трябва да чакате до понеделник, за да съобщите за проблема и той съответно да бъде отстранен.
Важен съвет
LAN кабелите не винаги са безопасни
Винаги е добра идея да използвате външна мрежова карта, която да поставите в някой от свободните PCI слотове на компютъра, вместо да разчитате на интегрирана в дънната платка такава. Това се прави с цел допълнително подсигуряване на компютъра, така че ако при проблем с кабелното трасе (най-вече при силни бурии) да рискувате най-много да изгори мрежовия контролер, а не да пострадат и други компоненти на компютъра. Причината за рисковете от протичане на високо напрежение по кабела се крие най-вече във факта, че повечето кабелни трасета на локалните LAN Интернет доставчици не са под земята, а минават на открито по стълбове и дървета. На помощ, като допълнителна предпазна мярка, идват и различни устройства за защита от пренапрежение по мрежовия кабел, които обаче задължително трябва да бъдат заземени, за да има ефект от тях.
Използване на кабелен модем
Предимството на този тип достъп до Интернет се крие във факта, че се използват вече изградените мрежи на кабелните оператори, предлагащи достъп до пакет от телевизионни канали. Тоест, възможността за бързо пускане на Интернет по същият кабел, по който идва и кабелната телевизия до вкъщи, е голямо удобство, необходимо е само да се инсталира кабелен модем. Това на практика е устройството, което разделя различните по тип сигнали, минаващи по един кабел и служи за връзка на компютъра към глобалната мрежа. В зависимост от оператора, имате възможност да закупите кабелния модем, да плащате наем за устройството или да го ползвате напълно безплатно, докато сте клиент на услугата.
Друго безспорно удобство, което предлага този тип Интернет достъп, е възможността за закупуване на комбиниран пакет от услуги, като всичките те са осигурявани по едно трасе и от един доставчик. Става дума за едновременно ползване на достъп до пакет от телевизионни програми, достъп до Интернет и VoIP телефонни услуги, като получавате телефонен апарат със собствен номер. Идеята за този комбиниран пакет е доста удобна, а и ценово погледнато е изгодна за потребителите, имащи нужда от две или трите от предлаганите от оператора услуги.
Всичко дотук може да ви звучи много добре, но този тип достъп не е и без своите недостатъци. На първо място е ограничението от страна на максималната скорост на преносната среда, което означава, че има ограничение и на максималните скорости на достъп, които могат да се предложат на крайния клиент. Всъщност в момента най-високата споделена скорост осигурявана към момента посредством кабелен модем е до 4 мегабита, докато например по LAN се предлагат планове с максимална скорост до 20 Mbps и дори повече. Естествено тези 4 мегабита са оптималната постижима скорост, при положение, че около вас вече не е пълно с потребители с висока скорост на достъп споделящи същото трасе. Другият недостатък се крие във факта, че скоростта на изпращане на информация при този метод на достъп е по-ниска от тази за приемане на данните.
За по-голяма част от потребителите обаче тези недостатъци нямат никакво значение, тъй като най-масовите скорости на достъп у нас – между 256 и 1000 Kbps – са съвсем по възможностите на кабелните доставчици.
ADSL връзка
Този тип достъп до Интернет е особено популярен на запад, където от години са забравили що е то аналогов телефон. ADSL услугата започна да навлиза сравнително наскоро, заедно с цифровизацията на телефонните трасета на доскорошния монополист на телеком пазара. На практика ADSL услугата ползва вече изградените телефонни трасета, като естествено има изискване телефонната ви централа да е цифрова, за да можете да ползвате този тип услуга. Това обаче не е достатъчна гаранция, че телекомът ще може да предложи дадената услуга във вашия район, затова е необходимо допълнително да проверите.
Подобно на кабелните модеми и при този тип услуги се разчита на вече изградени кабелни трасета с голямо покритие на територията на дадената област, което означава и много по-лесно свързване. Но докато преди малко ставаше дума за трасетата на кабелните телевизионни оператори, то вече говорим за алтернативно използване на телефонните кабели. Включването на ADSL модем към телефонната линия ви дава възможност освен да си ползвате нормално телефона, да ползвате и Интернет достъп паралелно по същата линия.
Максималните скорости и тук са лимитирани от самата технология което е в резултат и от използваната преносна среда. В момента оптималната скорост предлагана от оператора на ADSL услуги е 2 мегабита Download и едва 256 килобита Upload. На практика максималната скорост за качване на данни в Интернет е лимитирана до 256 килобита, което е около 26-28 килобайта в секунда реален трансфер.
За инсталация на ADSL услугата по принцип има първоначална такса, но само при условие, че вие не разполагате с достатъчно познания, за да включите и настроите сами ADSL модема. А за самото устройство не е необходимо да плащате нищо. Уловката тук се крие във факта, че минималният срок за ползване на услугата, за които трябва да сключите договор, е цели 6 месеца.
Безжичен Интернет достъп
Допреди няколко години използването на безжични устройства за осъществяване на връзка на по-дълги разстояния с пряка видимост между двете точки беше популярен начин за Интернет достъп. Основното предимство е възможността да се елиминира нуждата от прокарване на кабели на далечно разстояние (до 10-15 километра), стига между двете точки да има пряка видимост. Постепенно обаче настъпването на LAN доставчиците доведе до много добро покритие с кабели, така че се обезсмисля инвестицията в по-скъпото оборудване за безжична връзка. От друга страна и безжичната технология не предлага възможност за много високи скорости, което също лимитира възможностите за предлагане на високоскоростни услуги на повече от един клиент.
Първото поколение безжични мрежи, което по-широко се използваше за предоставяне на Интернет достъп беше с максимална скорост от 11 мегабита, от които реално можеше да се ползва максимум половината капацитет. При по-новото поколение със скорост от 54 мегабита, използваемият капацитет вече достига до 20-30 мегабита. При положение, че вече има доставчици, предлагащи план с такива скорости, това означава, че цялото безжично оборудване трябва да се инсталира за един или най-много обслужването на 2-3 клиента. Нещо, което е неизгодно както за потребителите, така и за компаниите, предлагащи съответната услуга. Затова се акцентира основно в прекарването на Ethernet кабели до крайните потребители, а за опорната мрежа се използват оптични трасета.
През мобилен телефон
Един от по-новите начини за достъп до глобалната мрежа е от мобилния телефон и не само. Свързвайки телефона към компютър, GSM апарата може да се използва само и единствено като преимник/предавател за сигнала. А вече съществуват и специализирани PCMCI карти, които са предназначени само за ползване в мобилни компютри за достъп до Интернет посредством мрежата на мобилните оператори.
Стандартните и добе познати CSD И GPRS методи за достъп са твърде бавни за работа с мултимедийно съдържание. CSD осигурява до максимум 9600 килобита скорост на трансфер, а GPRS постига до между 20-40 килобита в зависимост от GPRS модема/телефонния апарат и поддържаната от оператора мрежа. Казано с други думи, скорости, които се конкурират с Dial-up достъпа, който ползвахме доста усилено преди години поради липса на алтернативи.
Отскоро вече се предлагат и по-бързи технологии за достъп до Интернет през мобилната мрежа, но тяхното разпространение в световен мащаб все още не е много голямо, а и дори покритието за България все още не е пълно. EDGE технологията вече разполага с покритие на около половината територия на страната, като тя осигурява скорост на теглене на данните до около 240 килобита в секунда. Следвана от третото поколение мобилни мрежи и WCDMA, която е налична все още само в някои от по-големите градове и осигурява скорост от до 384 килобита. И за финал остава мрежата HSDPA със скорост до 1,8 мегабита при теглене на данни и покритие основно на територията на София.
Достъпът до Интернет през мрежата на мобилните телефонни оператори е много удобен, тъй като дава възможност за бързо и лесно ползване на услугите на глобалната мрежа от всяка точка с покритие. А поне що се отнася до покритието на CSD и GPRS, то такова има много добро на почти цялата територия на страната. По-бързите услуги са с по-слабо покритие и макар да предлагат високи скорости на получаване, то при тях скоростта на изпращане на заявки към Интернет е значително по-слаба.
Основният недостатък при този тип достъп са цените, при това не толкова цените на мобилния телефон или специализирания модем за достъп, а цените за самия достъп. За съжаление у нас все още тези услуги се плащат на използван мегабайт трафик, без оглед на вида на услугата за достъп (била тя бавна CSD или високоскоростна HSDPA). И заради високата цена на всеки мегабит трафик повечето потребители на такъв тип достъп се ограничават основно до ползването на прости текстови услуги, които не генерират особено количество трафик. Такива например са използването на пощенски клиент, ICQ месинджър и други.
С Dial-up модем
Традиционният метод за достъп до Интернет, с който са се сблъсквали повечето от по-старите потребители на глобалната мрежа. Само допреди 4-5 години това беше основният начин у нас за осъществяване на връзка с Интернет.
Към днешна дата обаче Dial-up се използва само като крайна мярка, ако всички останали методи за достъп са изчерпани като алтернатива. И макар и да е доста бавен като скорост, понякога (в някои по-недостъпни райони) това си остава единствения по-евтин начин за бразуване.
Основният недостатък на Dial-up е нуждата от свободна телефонна линия, която бива заемана, като при това осигуряваната скорост на обмен на данни е доста ниска. Ниска е към дадения момент, тъй като дори отварянето на обикновени уебстраници става бавно при наличие на максимална скорост на трансфер от порядъка на 4 килобайта в секунда. Просто в последните години публикуваното в Интернет съдържание се развива и започва да изисква наличието на високоскоростен достъп, за да могат да бъдат използвани новите мултимедийни възможности. Именно поради тази причина потребителите на Dial-up услугите прогресивно намаляват в световен мащаб, което дори доведе до пускането на безплатно ползване на Интернет чрез този тип достъп (естествено плащате такса като за обикновен телефонен разговор на телеком оператора).
Сателитен достъп
Безспорно най-слабо популярният метод за достъп, поради простата причина, че принципът на работа и ползване никога не е бил достатъчно ясно представян и обясняван на широката публика. Всъщност има два типа на достъп през сателит: еднопосочен - само за приемане на данни и двупосочен - за получавне и изпращане. Съответно еднопосочния достъп е по-евтин като необходимо оборудване и като такса, но изисква алтернативен метод за достъп до Интернет, по който да се изпращат заявките. Двупосочният достъп е със значително по-скъп хардуер, но пък е идеален за ползване в области с труден достъп на друга услуга.
Хубавото при сателитния достъп е мобилността, тоест антената е мобилна и може да приема на различни места, стига да бъде правилно конфигурирана. Това е идеална възможност за хора, които пътуват и се нуждаят от постоянен сигурен достъп до ресурсите на Интернет. Недостатъкът е липсата на т. нар. локален пиъринг и достъп до редица български безплатни сървъри и "торент тракъри" посредством този метод. При еднопосочен достъп, ако линията за изпращане на заявки е бавна, целият процес и по получаване на информация може да бъде забавен значително. Що се отнася до двупосочния достъп, той много трудно може да се вмести с разходите за Интернет на един обикновен домашен потребител, заради доста високата цена.
Локален пиъринг и външен Интернет
Това са две много важни понятия, особено когато става дума за LAN доставчици. На практика това са двата типа скорости, които получавате за всеки един тарифен план при сключване на договор с даден LAN Интернет доставчик. Под локален пиъринг се има предвид скоростта на достъп до българските сайтове, като това е особено важно за потребителите на т. нар. "фрии сървъри" и различните P2P мрежи (eDonkey, DC, торент тракери и други). По традиция скоростта при локалния пиъринг е значително по-висока, надвишавайки неколкократно тази на скоростта за "външен Интернет". А зад самото понятие външен Интернет се крият всички чуждестранни сървъри, намиращи се извън България, и съответно скоростта за достъп до тях е значително по-ниска. Когато избирате своя план за Интернет достъп е добре да имате в предвид и двата типа скорости, за да не се окаже впоследствие, че скоростта към чуждестранни сайтове е твърде ниска и не отговаря на нуждите ви, макар, че към българските сървъри имате повече от необходимия като скорост достъп.
Скорост на качване/сваляне
Тук също има доста уловки от страна на доставчиците, особено когато става дума за предлаганите услуги на обикновени домашни потребители. Част от компаниите автоматично приемат, че основните нужди на техните клиенти са за бърза скорост на теглене на информация, а не за такава при качване на данни на определени сървъри. Именно поради тази причина някои от тях осигуряват на своите клиенти скорост за качване на данни в Интернет, която е два или повече пъти по-ниска от скоростта за сваляне или сваляне на данни от глобалната мрежа. По принцип се налага допълнително да попитате своя доставчик, дали има разлика в двата типа скорости или не, тъй като това много рядко е ясно отразено в рекламни брошури или дори на уеб сайта на дадената компания.От друга страна, има и типове услуги за достъп до Интернет, при които разликата в скоростите при качване и изтегляне на данни от Интернет се дължи на използваната технология, а не е по вина на доставчика на услугата. Такива например са кабелните и ADSL модемите, а също така и част от технологиите за високоскоростен Интернет достъп посредством GSM мрежата на мобилните оператори. Имено затова е важно да имате в предвид какви ще са нуждите ви за скорост на качване на данни в Интернет предварително и така да се съобразите с подходящия за целите ви тип на достъп до глобалната мрежа.
Споделяне на Интернет връзката на повече компютри
Поредната опасна територия, където може да възникне конфликт с вашия доставчик на Интернет услуги. Ако разполагате с повече от един компютър у дома и искате да пуснете Интернет на всички системи, е необходимо предварително да проверите политиката на доставчика по отношението на споделяне на връзката. Тук е необходимо изрично да упоменете, че разполагате с два компютъра, за да не си помислят, че искате да споделите Интернет достъпа със съседа например.
Някои от доставчиците позволяват да споделите капацитета, за който си плащате, с колкото искате на брой компютри у дома, докато при други това е напълно забранено. Нашият съвет е да избягвате тези, който искат да си плащате допълнителна такса за включването на втори компютър за споделянето на един и същи капацитет. В крайна сметка идеята би трябвало да е, че вие плащате за скорост на достъп до Интернет, а не за брой компютри..., а при наличието на избор измежду няколко алтернативни доставчика не е проблем, ако условията на един не ви допадат, да предпочетете следващия.
Най-удобният начин за споделяне на Интернет връзката у дома е закупуването на хардуерен рутер и включването на кабела идващ от доставчика в това устройство, след което от него излизат изходи за компютрите у дома. Идеята да се насочите към безжичен рутер е особено добра, ако разполагате с мобилен компютър, освен с настолен такъв, тъй като това ще ви даде свобода за достъп в целия апартамент/къща без да сте зависими от кабели. Цената на по-обикновен рутер за домашни цели е от порядъка на 50 долара, а за модел с безжична функционалност ще трябва да заплатите от порядъка на 70-80$.
Какво означава споделена скорост
Когато гледате тарифния план и съответните скорости, предлагани от вашият настоящ или бъдещ Интернет доставчик трябва да имате предвид факта, че цитираните скорости са негарантирани и на практика са максималните постижими такива. А под споделена скорост се има предвид, че вашият доставчик разполага с определен капацитет като скорост и този капацитет се разпределя измежду всички потребители. Ако цялото трасе е много натоварено, то е нормално да не можете да достигнете максималната скорост на вашият план за достъп, затова и не очаквайте да разполагате с максималната обявена скорост през цялото време. Не е необходимо да звъните на поддръжката на вашия Интернет доставчик всеки път, когато скоростта ви за достъп до глобалната мрежа е по-ниска от максималната постижима за конкретния план, тъй като това не е проблем с услугата.
Източник: IDG.BG
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!