Джо Байдън обяви промени във външната политика на САЩ

В ицепрезидентът на САЩ Джо Байдън обяви днес промени във външната политика на страната си, като акцентира повече на дипломацията, отколкото на военната сила, и призова съюзниците да поемат по-голяма част от бремето при справянето с глобалните кризи.

Дойдох в Европа от името на

новото правителство, решено да въведе нов тон

във Вашингтон и в отношенията на Америка със света, заяви Байдън на конференцията по проблемите на сигурността в Мюнхен.

Ще се ангажираме, ще се вслушваме, ще се консултираме. Америка има нужда от света така, както, вярвам, че и светът се нуждае от Америка, каза вицепрезидентът, цитиран от информационните агенции.

В първата важна реч на представител на новото правителство по въпросите на външната политика Байдън отрече досегашния принцип "или сте с нас, или сте против нас" във външната политика, наложен от екипа на бившия президент на САЩ Джордж Буш.

Вицепрезидентът се опита да обърне страницата с оглавената от САЩ през 2003 г. интервенция в Ирак и скептицизма на Буш към климатичните промени, предизвикал резерви у много европейци.

Но Байдън даде ясно да се разбере, че САЩ са готови да използват военна сила, за да защитят националната си сигурност.

"Няма конфликт между нашата сигурност и идеалите ни. Те се подкрепят взаимно. Силата на оръжията извоюва независимостта ни и през цялата ни история е пазела свободата ни. Това няма да се промени", каза той.

Байдън декларира, че

САЩ ще се вслушват и консултират повече със съюзниците си,

но и ще искат повече от тях, например като приемат затворници от американския военен затвор Гуантанамо в Куба, който до една година, както обяви президентът Барак Обама, ще бъде закрит.

Америка ще прави повече, но и ще изисква повече от партньорите си. Заплахите, пред които сме изправени, не зачитат граници и нито една страна, независимо колко могъща е, не може да се справи с тях сама, изтъкна Байдън.

В изказването си по широк кръг теми вицепрезидентът призова за по-голяма ангажираност на страните от НАТО в Афганистан, за единни усилия Иран да бъде принуден да преустанови ядрената си програма, за драстично съкращаване на ядрените арсенали и за слагане край на "опасните", по думите му, тенденции в отношенията с Русия.

В словото на Байдън нямаше нови инициативи, но анализатори незабавно коментираха предварително, че самата му поява на конференцията, в която обикновено участва министър на отбраната на САЩ, е важен сигнал към Европа, че

президентът Обама е склонен да гради нови отношения.

Преди форума доста се обсъждаше хипотезата, че Байдън ще обяви прекратяване или преразглеждане на плановете на предишната администрация за изграждане на противоракетен щит в Източна Европа - намерения, които разгневиха Русия.

"Ще продължим да развиваме противоракетната отбрана, за да се предпазим от нарастващия потенциал на Иран, ако се докаже, че технологията работи и е рентабилна. Ще направим това обаче, като се консултираме със съюзниците ни от НАТО и Русия, заяви вицепрезидентът пред експертите по сигурността и редица европейски лидери.

Във връзка с Иран Байдън подчерта, че са необходими единни усилия на международната общност Техеран да бъде убеден да се откаже от ядрената си програма, която според Запада е прикритие за разработването на атомна бомба, макар Иран да твърди, че е с мирно предназначение.

Искаме да разговаряме с Иран и да му предложим много ясен избор: можете да продължите с досегашния курс и да бъдете подложени на натиск и изолация, или да се откажете от незаконната си ядрена програма и подкрепата за тероризма и да получите значителни поощрения, каза Байдън.

Вложихме много време в решението за две държави, каза Байдън по повод израелско-палестинските отношения. Ще работим за постигането му и за справяне с екстремистите, които се стремят да подклаждат конфликта.

Основавайки се на позитивните елементи от арабската мирна инициатива, лансирана от Саудитска Арабия, ще работим за по-широк мирен процес в района, между Израел и арабските му съседи.

Вицепрезидентът засегна също един от най-болезнените въпроси на конференцията -

ролята на НАТО в Афганистан

осем години след като водените от САЩ сили свалиха ислямисткото правителство на талибаните.

САЩ, които многократно критикуваха страните от НАТО, че не правят достатъчно в Афганистан и твърде бавно реагират на настояванията за изпращане на подкрепления, се заеха да преразгледат стратегията си там.

Трябва да има всеобхватна стратегия - отговорност на всички ни, която обединява нашите граждански и военни ресурси, не позволява на терористите да намират убежище и помага на афганистанците да развият способност да осигурят собственото си бъдеще, отбеляза Байдън.

Той призова за обновяване на НАТО пред заплахите на 21-ви век и нови ангажименти на партньорите в алианса да се справят с тях.

Алиансът ни трябва да бъде по-добре въоръжен, за да помогне да се спре разпространението на най-опасните оръжия в света, да се справи с тероризма и да гарантира кибернетичната сигурност, да разшири пълномощията си и в сферата на енергийната сигурност и да действа ефикасно на своя територия и извън нея, каза Байдън.

Международната Мюнхенска конференция е най-престижният европейски форум по въпросите на сигурността. Традиционно участници в конференцията са държавни ръководители, министри, политици, високопоставени представители на международни организации от сферата на външната политика, отбраната и сигурността.

Днешното пленарно заседание беше на тема "НАТО, Русия, природен газ и Близкият изток: бъдещето на европейската сигурност".

В програмата на вицепрезидента на САЩ са предвидени срещи с руския вицепремиер Сергей Иванов, френския президент Никола Саркози, германския канцлер Ангела Меркел, украинския премиер Юлия Тимошенко, полския й колега Доналд Туск, британския министър на външните работи Дейвид Милибанд и представители на НАТО.

Срещата на Байдън с Иванов ще е първата на високо равнище между двете страни от встъпването в длъжност на 20 януари на новия американски президент.

България е представена на 45-ото издание на годишната конференцията от вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин и от председателя на комисията на Народното събрание по външна политика Соломон Паси.