'Хералд трибюн': Луксът на рахатлъка в България

"Луксът на рахатлъка в България" е заглавието на поредния от серията репортажи за страната ни, поместени в рубриката "Недвижими имоти" на излизащия на английски в Париж в. "Интернешънъл хералд трибюн".

Този път авторът Матю Брунвасер пише от Велико Търново, но наблюденията му отново са свързани с бума в интереса на чужденците към покупката на къщи и апартаменти у нас.

Освен няколкото заведения и фирми за недвижими имоти с табели на английски, се забелязват малко белези, че градът се е превърнал в едно от най-популярните места в България, където мнозина, особено британци, си вземат втори дом, разказва той.

През последните години чужденци са закупили около 500 къщи в 65-хилядното населено място и околните планински селища, твърди 40-годишният Стефан Ламбърт, съсобственик на "Стара планина пропъртис" (Stara Planina Properties).

Той пристигнал тук от Лондон през 1998 г. като специалист по градско планиране по проект на ООН за реставриране на обществените сгради. През 2001 г. предаването на британския Канал 4 "Място под слънцето" (A Place in the Sun) му възлага да заснеме епизод за покупката на имот в България и оттогава пазарът на недвижимости се е превърнал в нещо като национална мания на Острова.

Чрез офисите си във Велико Търново и Варна, който е най-големия град на Черноморието, Ламбърт е продал на чужденци около 200 имота. Според него повечето клиенти идват тук заради изгодните цени:

къщи на село и апартаменти в града обикновено вървят по 10-20 000 евро (12-24 000 долара).

Разнообразното минало на Велико Търново е намерило отражение в архитектурата. Основан от римляните, градът е бил столица на Второто българско царство от 1185 до 1393 г., когато след тримесечна обсада пада под властта на отоманските турци, които контролират целия регион до края на XIX век.

Естествените крепостни стени са поразителна гледка. От всички страни градът е заобиколен от планинската верига Балкани (откъдето идва и името на целия полуостров), а се извисява над река Янтра, която се провира като змия в долината.

Дървените великотърновски къщи имат варосани фасади и дъбови чардаци, а покривите са покрити с червени керемиди. Каменните им основи неусетно се сливат с твърдата земя и те изглеждат така, сякаш са пораснали отдолу, като естествени геоложки образувания.

В своята книга "Пътуване на Изток" (Journey to the East) от 1911 г. Льо Корбузие се диви на "лавината от къщи" в Търново и хвали "идеалната чистота". На базата на впечатленията си от тукашната архитектура той описва жителите на Балканите като

"хора, които не разсъждават" и имат "инстинкт за оценяване на органичното".

През последните няколко години Ламбърт е продал на британци и около 10 къщи от епохата на отоманското владичество, като целта на новите собственици е да правят основен ремонт.

Повечето от тези сгради са регистрирани като национални паметници на културата, затова за промените се е искало предварителното разрешение на властите.

Някои от най-впечатляващите примери за такива постройки са в Арбанаси (ArbanassiBG.com), което се намира на около 5 км разстояние върху хълм над града. Цялото селище е национален паметник, така че строителните материали трябва да бъдат традиционни: дъбови дъски, червени керемиди за покрива, варовик, кирпич за стените.

Великотърновският архитект Никола Стоянов, чиято фирма "Арка аркитекчър" е реставрирала такива домове в Арбанаси, обяснява, че чужденците са привлечени както от красотата на къщите, така и от някогашния начин на живот, за който свидетелства тази архитектура.

Част от него е т.нар. "рахатлък" - идея, споделяна и ценена от отоманските турци, която се превежда приблизително като "удоволствието, което носят удобството и относителното безделие".

В къщите тази представа за живота е илюстрирана от чардака - просторна сенчеста тераса, където домакинът може да посреща гости, да пие чай или да подремне, - и миндера, огромно канапе с наредени по краищата възглавници, използвани горе-долу за същото.

Стоянов обяснява, че рахатлъкът е духовно състояние, което се простира отвъд обикновената почивка, мързелуване или удобно съществуване. "Преди да му се отдадеш, трябва да се погрижиш за здравето, щастието и бизнеса. Това е ориенталска идея", уточнява той.

Ема Джонсън, която учи мода в Манчестър, Англия, си е купила къща от XVIII век в Арбанаси и възнамерява да я реставрира като ваканционен дом. Тя е платила 36 000 евро за 8-стайна сграда с 395 кв. метра площ плюс 0,8 хектара двор. За ремонта според офертите на тукашни архитекти

трябва да приготви още между 58 000 и 130 600 евро.

Джонсън иска завършената къща да притежава целия комфорт на един съвременен дом, но в същото време да запази оригиналния стил, наподобяващ музеите, които е виждала наоколо.

"Харесвам духа, основите, килимите и камините - казва тя. - Тук е невероятно удобно, можеш да се отпуснеш и да си починеш като хората."

Предишният материал на "Хералд трибюн" по темата е от същия автор и излезе преди 10 дни под заглавието "Непрестанния възход на българските недвижими имоти".

В репортажа на Брунвасер от София се изтъква, че всеки, който е купувал имот в България, ще ви каже колко изключително ниски са цените и как е невъзможно да излезеш на загуба. Цените ще продължат да се качват. Единственото несигурно нещо е с колко - и колко ще продължи това, коментира изданието и допълва:

В балканската държава ръстът продължава вече 12 години, а през януари Националният статистически институт (НСИ) оповести, че средната цена на кв. метър за градските жилища само през миналата година се е увеличила с 36,6%.

Но цените в София все още са само 600 евро на кв.метър - много по-ниски, отколкото в Братислава (750 евро/кв.м), Букурещ (850 евро/кв.м) и Пража (1500 евро/кв.м), според националната асоциация за недвижими имоти.

Тези данни изведоха България в светлината на прожекторите и привлякоха западноевропейци, съблазнени от актуалността на офертите за ваканционни домове и (в по-малка степен) инвестиции. Офиси в България в стремеж да разширят бизнеса си са отворили и агенции за имоти от малки европейски държави като Ирландия и Малта.

Чужденци са страна по 23% от всички 220 000 сделки, регистрирани в България през 2005 г. Според националната асоциация общата им стойност надхвърля 4 млрд. евро. Предишната година тези числа са били съответно 18% и 3,36 млрд. евро.

Като цяло секторът е един от най-бързо развиващите се в националната икономика, с 5,2% ръст през 2005 г. Според наблюдатели

това се дължи до голяма степен на вътрешното потребление.

"Не мисля, че такъв растеж може да се поддържа от международните инвеститори. Двигателят му трябва да е вътрешният интерес", казва Милан Хатри, главен икономист в Кралския институт на лицензираните топографи.

Голяма част от интереса е свързан с очакваното членство на страната в ЕС. България и северната й съседка Румъния - двете най-бедни държави от бившия съветски блок в Европа - са на път да се присъединят към общността на 1 януари 2007 г.

След това стойността на строителството, покупателните цени и доходите се очаква да нараснат и да подхранят атмосферата на нетърпение, "сега или никога", както сред жителите на страната, така и между чужденците.

"Ако цените са толкова ниски, хората приемат, че покачването трябва да е значително, което означава, че брутният вътрешен продукт (БВП) и доходите трябва да се изравнят със средните - обяснява Хатри, но предупреждава: - Но те може и никога да не отлепят от земята.

В края на Втората световна война 85% от българското население живее в селата. Комунизмът носи индустриализация и жилищни блокове от съветски модел, повечето от бетонни панели, до един сиви и безлични.

В годините след падането на комунизма България възприема посткомунистически стил, характерен за по-голямата част от Източна Европа: бързо и евтино се издигат крещящи постройки, чиято цел без съмнение е да впечатляват. Но ситуацията се променя.

Деян Кавръков, партньор на "Equest Investments Bulgaria" и специалист по луксозните имоти твърди, че около 2/3 от по-добрите оферти, които се реализират днес, са нови сгради, отчасти защото

стойността на ремонта може лесно да надхвърли с 1,5 пъти цената на новите постройки.

Изолде Прингие, вътрешен дизайнер от Белгия, се е преселила в София през 1998 г. заедно с мъжа си и двете им деца. Според нея "някои от най-добрите работи сега се осъществяват от колеги, които са навлезли в строителството".

"Те пътуват, абонирани са за световните списания, информирани са много добре. Ходят на изложението в Милано, за да са в час с тенденциите. Имат силно усещане за пространството и начина на живот", обяснява тя.

Когато си купила своята къща през 1999 г., имало много по-малък избор, отколкото сега. Търсила месеци наред, докато намерила "къща със собствен дух". Била строена през 1939 г. от германски архитект, тя се влюбила в нея и я реставрирала.

Кавръков споделя как установил, че младите професионалисти между 30 и 40 години - първото поколение, достигнало пълнолетие след комунизма, - развиват усет за модерни минималистични интериори, в които интегрират разнообразни високотехнологични постижения: щори, климатици, аудиосистеми, охранителни и осветителни системи.

Има великолепни примери, изпълнени в съвременен стил с повече свободно пространство, добавя той.

Въпреки че България е стабилна политически и икономически, а правата на собствениците са защитени, регулацията на обществените пространства извън дома е хаотична.

Градското планиране тук е новост,

коментира обаче "Хелард трибюн". "Не знаеш какво ще изникне до къщата ти след една година. Това е стряскащото", споделя Прингие.

Освен това пазарът за имоти под наем е още в зародиш. Процентът на собствеността в жилища е един от най-високите в света - над 90%, така че под наем живеят много малко българи.

Чужденците, които мислят за инвестиции или планират да финансират покупката на ваканционен дом, като го дават под наем, когато не го използват, трябва първо да се замислят как ще си намерят наематели.

Пазарът на имотите е свързан с туризма, една от най-мощните индустрии в страната дори при комунизма, когато на привличането на западни туристи се гледало като на ефикасен начин за вкарване на твърда валута в страната. Корените на голяма част от настоящия растеж по Черноморието например са заровени именно в онези времена.

Сега обаче, според Орлин Владиков, председател на националното сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ), зелените площи се съхраняват, а политиците са се поучили "не само от негативния опит, но и от най-добрите световни практики". Не е лесно, но се случва, заключава той.

Третият материал по темата, публикуван в "Хералд трибюн" на 1 април, и съдържа конкретни съвети за покупката на имоти у нас.