Весела Казакова: Аз съм си малко странна

В есела Казакова получи наградата за женска роля на завършилия тези дни международен кинофестивал в Москва за филма "Откраднати очи" на Радослав Спасов и Нери Терзиева.

Весела Казакова е родена в София през 1977 г. От 4-годишна, заедно с близначката си Биляна, играе в театралното студио "Камбана", създадено от майката Снежина Казакова.

През 2000 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Стефан Данаилов. Дипломният й спектакъл е "Синята птица" под режисурата на Мариус Куркински. През 2002 г. завършва и арт-мениджмънт в УНСС.

Играе в театъра - "Жените на Джейк" в Народен театър "Иван Вазов", специален спектакъл по случай 60-та годишнина на професора й Стефан Данаилов, "Криза в рая" в Русе, "Престъплението на острова на козите" с режисьор Гриша Островски.

В киното дебютира с ролята на странно нямо селянче в "Лист отбрулен" (2002, сц. и реж. Светослав Овчаров).

Експресивното й присъствие на екрана е забелязано моментално - оттогава не е спряла да влиза от филм във филм.

През 2004 г. излязоха: "Шантав ден" (реж. Силвия Пешева), "Мила от Марс" (реж. Зорница София), "Откраднати очи".

"Откраднати очи" е история за невъзможната любов между туркиня и българин. Войникът Иван е въвлечен в така наречения "възродителен процес". Той отговоря за печатите, необходими за издаване на нови документи по времето на насилствената смяна на имената на българските турци. Детската учителка Айтен се опитва да ги открадне, смятайки, че по този начин ще забави етническия геноцид

По-късно съдбата ги изправя отново един срещу друг. При акция на тогавашните спецчасти загива детенцето на Айтен. Иван изпада в шок. От съображения за сигурност заповядват да бъдат "изтрити" спомените му. В същата лудница е изолирана и Айтен.

От смъртта, като единствен житейски избор и за двамата, започва общият им път.

С този филм за първи път получава художествено въплъщение уникалното вероломство - "смяна на имената/идентичността на българските мюсюлмани", извършено от комунистическия режим през 80-те години на 20-ти век.

Сценарият е написан преди седем години, проектът е преодолял всякакви препятствия, вкл. и политически, за да се превърне в почтен и разтърсващ филм.

Весела и близначката Биляна не си приличат. И двете, и по-голямата с 8 години трета сестра Катерина са актриси. Весела и Биляна с първите си главни роли разделиха престижната награда "Невена Коканова" за дебют на фестивала на българското кино "Златна роза" във Варна през 2002 г.. Весела бе отличена за "Лист отбрулен", а Биляна - за "Подгряване на вчерашния обед".

През 2004 г. Весела пак взе тази награда за "Мила от Марс" (MilaFromMars.com).

Изиграла е доста роли на аутсайдери - нямо момиче, художничка, дете от интернат, българска туркиня по време на възродителния процес преди 20 години...

Обяснява го така: "Аз съм си малко странна. Едва ли ставам за секссимвол. Ролите, които обикновено получавам, са на хора с характер...

Мога да съм много смешна. Не знам дори защо избрах пътя на драматичните роли. Може би подсъзнателно искам това и така го предизвиквам....

Искам да изиграя ролята на малко дете. Но понеже вече съм я минала тази възраст - трябва да е някаква лудост, умствено изостанал човек например. Искам сложни роли - като на Елизабет, изиграна от Кейт Бланшет - жена, която цепи въздуха. Или някоя от ролите на Изабел Юпер - тя винаги играе привидно студена жена, която всъщност е разкъсвана от емоции".

В много популярния "Мила от Марс" за първи път имала сцена със секс.

"Аз съм притеснителна, пък ролята ми там е на доста освободено момиче. Отгоре на всичкото това беше дневен секс, нямаше как да се скрие каквото и да било. Хубавото е, че партньор ми беше Асен Блатечки, а между нас наистина имаше химия. Така се работи много по-лесно".

Харесва новото българско кино: "Рапсодия в бяло" на Теди Москов, "Емигранти" на Людмил Тодоров и Ивайло Христов, "Подгряване на вчерашния обяд" на Костадин Бонев, "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова.

"Като ги гледаш, направо се гордееш, че си българин. Не мога да кажа, че няма българско кино. И ако има подем в българската музика, то това трябва да се случи и в киното. Трябва повече смелост и вяра. Трябва да се поразчупи системата и да се даде шанс на младите."

Би искала да работи с... Алмодовар... И с млади хора. Надява се да снима и извън България, не се бои от предизвикателствата.

Последната амбиция е в Червената къща в София. Заедно с Елица Матеева са авторки на текста, режисьор е Елица, музиката е на Весела. Весела Казакова е на сцената заедно с двама млади мъже.

Елица Матеева описва "Stereo (love)" като "много повече от лична история". Идеята се заражда по време на пътуване с автобус в артистична компания, расте в диалог с Весела Казакова... и така докато стига до Червената къща. Там става част от програмата за представяне на нови автори и творби на границата между жанровете.

Рекламата твърди, че "Stereo (love)" е първият български текст, който може да се конкурира с творчеството на Сара Кейн и Иван Вирипаев заради силната си енергия, при това по-позитивна като послание. Това са предпочитани гуру-автори от една нова генерация зрители.

През май по кината в София тръгна игралният филм "Шантав ден", отново с Весела Казакова в централната роля и с Коста Цонев като неин дядо.

В един ден младо момиче загубва работата си, приятеля си и възможността да помогне на най-близкия си човек - нейния дядо. Като че ли настъпва краят. Но в същия този ден, тя намира нещо много ценно - нова любов, която поставя ново начало

Филмът вече е с няколко награди и участия на фестивали.

А "Откраднати очи" тепърва тръгва по световните екрани. След месец е на фестивала в Карлови вари, пристигнали са и нови покани.