Той завършил Националното училище за изящни изкуства в Рио де Жанейро през 1934 г. и веднага започнал да работи с изтъкнати архитекти, начело с великия Льо Корбюзие (1887-1965).
През 1945 г. влиза в Бразилската комунистическа партия и остава неин член до днес. Заради това през 50-те години властите в САЩ не го допускат да преподава в престижни университети. Години по-късно съветските власти пък му присъждат Ленинска награда за мир по същата причина.
Между 1947 и 1953 г. е представител на Корбюзие при изпълнението на проекта за централата на ООН в Ню Йорк. Съвместната работа с гения на световната архитектура оказва значително влияние върху цялото творчество на Нимайер.
През 60-те години, по време на военната диктатура в Бразилия, заминава в Париж, връща се към 1970-та и след 1980-та преподава в Университета на Рио де Жанейро.
Нимайер още в ранните години на дългата си кариера започва да използва изключително бетона като строоителен материал. Прави силно впечатление с футуристичния пластичен език, използва богатството на овалите и възможностите на омекотените контури, за да постига цялостна хармония на празните пространства със съдържанието на сградите.
Почти напълно отрича предпочитанията на мнозинството негови колеги към правите линии и ъгли. Неконвенционалните му идеи и реализирани проекти го превръщат в един от най-видните представители на модернизма в архитектурата и в изкуството изобщо. Почитателите му казват, че не е архитект а "монументален скулптор".
 |
Оскар Нимайер - Катедралата в Бразилия |
Най-популярни са работите му за изгражданата в периода 1957-1964 г. насред пустинята нова столица Бразилия - по лична поръчка на тогавашния държавен глава Жуселино Кубичек той е проектирал всички обществени сгради и знаменитата катедрала. Главно заради неговия творчески принос, въпреки многобройните критиици, обявили проекта за гигантски провал, град Бразилия беше обявен през 1987 г. от ЮНЕСКО за "Световно културно наследство".
Автор е на забележителни сгради в Бразилия и по света. На 89- годишна възраст създава съвършения Музей за съвременно изкуство в Рио де Жанейро.
В продължение на 76 години - от 1928 г. до смъртта й през 2004 г. Нимайер е женен за Анита Балдо. На 16 ноември 2006 г., месец преди да навърши 99 той се жени повторно - за своята 38 години по-млада секретарка Вера Лусия.
Световните медии твърдят, че и днес, стогодишен, почти сляп Оскар Нимайер всеки ден отива в бюрото си и продължава да ръководи архитектурни проекти. Преди две години направил проект за спа и развлекателен център в Потсдам в Германия, който не бил реализиран поради липса на средства.
