Република Сръбска се отцепва, ако Косово получи независимост

Р епублика Сръбска ще излезе от Босна и Херцеговина, ако Косово получи независимост, твърди неин високопоставен анонимен представител пред белградския вестник "Глас явности".

Зачестилите срещи между сръбския премиер Воислав Кощуница и президента на Република Сръбска Драган Чавич не са случайни, посочва източникът.

"Има две причини за това. Първо, ако Косово получи независимост, Република Сръбска ще излезе от Босна, и второ, на срещите се договаря обща стратегия за арестуването на издирвания от трибунала в Хага Ратко Младич", пише вестникът.

Източникът казва, че евентуалният вариант за присъединяване на Република Сръбска към Сърбия, за което се обявявал и покойният премиер Зоран Джинджич, се държи в тайна.

"До края на мандата на върховния представител на международната общност в Босна Пади Ашдаун, който ще бъде сменен от германеца Кристиян Шворц Шилинг, остава още месец. Тъкмо този вакуум може да бъде използван от Белград и Баня Лука да излязат с инициатива за промяна на конституцията на Република Сръбска", пише вестникът.

"Глас Явности" твърди още, че сега политическият лидер на босненските сърби от времето на войната Радован Караджич е останал на втори план и е под контрола на чуждестранни разузнавателни служби.

Преди началото на преговорите за статута на Косово лидерът на македонските албанци Арбен Джафери направи оценката, че Косово и значителна част от Македония трябва да влязат в състава на Албания, което показва, че Велика Албания изглежда се превръща в реалност, пише руският в. "Правда" в интернет изданието си.

"Защо да се пречи на обединяването на Косово с Албания, ако техните граждани искат това? Обединяването ще предотврати бъдещи икономически кризи", заяви неотдавна Джафери в интервю за косовския в. "Експрес", припомня коментаторът Вадим Трухачев.

Джафери предложи новата държавна формация да носи името Дардания, тъй като думата Косово е славянска. Лидерът на Демократичната партия на албанците не открива Америка, изтъква руското издание, отбелязвайки, че за обединението на всички населени с албанци територии се е говорило още през 1912 г.

Според плана на албанските националисти в състава на Велика Албания трябвало да влязат Косово и някои части от Сърбия и Черна гора, западна Македония и част от Северозападна Гърция, но осъществяването му било предотвратено от доста силната югославска държава, обяснява вестникът.

Разпадането на Югославия и бомбардировките на НАТО фактически осъществиха отделянето на Косово, а през 2001 г. албанците се опитаха да отделят и западните части на Македония, което бе предотвратено с операция на НАТО и ООН, посочва в. "Правда".

За пръв път албански политик казва тези неща толкова открито, а никой от ръководителите на Албания или Косово не се е разграничил от думите на Джафери, отбелязва Трухачев.

Британският в. "Гардиън" пък твърди, че американски експерти са изработили проект за конституция на Босна и Херцеговина, който би превърнал страната в централизирана парламентарна демокрация.

Целта на проекта е да сложи край на етническото разделение в страната. Документът, подкрепян от американския Държавен департамент и ЕС, се очаква да бъде обсъден в края на седмицата в Брюксел с представители на осем основни политически партии в Босна, посочва "Гардиън".

Проектът ще означава цялостна промяна на държавата, заявява пред вестника сътрудник на върховния представител на международната общност в Босна Пади Ашдаун.

Конституцията цели да сложи край на етническото разделение след войната от 1992-95 г., когато бившата югославска република бе разделена на две съставни единици - Република Сръбска и Босна и Херцеговина.

Двете общности ще останат, но сегашните им правомощия ще бъдат значително намалени за сметка на централно правителство, което ще бъде подчинено на централизиран парламент.