Новите български филми ще могат да се гледат на големия екран в зала 1 на Фестивалния и конгресен център (ФКЦ) вместо в пленарната зала на община Варна, както бе първоначално обявено.
Някои от тях вече имат награди от международни фестивали, като най-прясното такова отличие е от току-що приключилия "Любовта е лудост" (LoveIsFolly.ida.bg), който се състоя също във Варна в края на август.
Журито в състав: Мая Вапцарова (председател), Джоко Росич и Мария Змарз-Кочанович (Полша) даде на филма на Илия Костов и специалната си награда "за елегантния хумор, с който представя проблемите на съвременна България".
Същото отличие получи и полско-германският "Зовът на жабата" на реж. Роберт Глински, както бе разделен надве и призът за женска роля - за Рената Литвинова (Русия) в "Не ме боли" и Таня Бошкович (Сърбия) за "Ти си всичко за мен".
Голямата награда "Златната Афродита" отиде при "Името" (The Namesake) - американска продукция на индийската режисьорка Мира Наир, която разказва за живота на свои сънародници като имигранти в Ню Йорк. (Повече...)
Лауреатите на "Златна роза" ще станат известни на 5 септември, когато е закриването на българския фестивал. Ето и програмата по дни и часове:
2 септември
12 ч. - "Лейди Зи" (2005 г.), реж. Георги Дюлгеров
С участието на: Анелия Гърбова, Иван Бърнев, Павел Паскалев, Руси Чанев
14 ч. - "Смисълът на живота" (2004 г.), реж. Красимир Крумов
С участието на: Борис Кашев, Иван Кондов, Радена Вълканова, Николай Урумов, Красимир Донков, Радосвета Василева
16 ч. - "Време за жени" (2006 г.), реж. Илия Костов
С участието на: Аня Пенчева, Параскева Джукелова, Катерина Евро, Биляна Петринска, Стефан Попов, Никола Рударов, Любен Чаталов, Робърт Янакиев, Тончо Токмакчиев, Миодраг Иванов, Нелина
18 ч. - "Маймуни през зимата" (2006 г.), режисьор: Милена Андонова
С участието на: Бонка Илиева-Бони, Диана Добрева, Ангелина Савова, Сава Лолов, Валентин Танев, Адриана Андреева, Филип Трифонов, Стефан Мавродиев, Асен Блатечки, Иван Савов и със специалното участие на Мартина Вачкова и Тончо Токмакчиев
20 ч. - "Разследване" (2006 г.), реж. Иглика Трифонова
С участието на: Светлана Янчева, Красимир Доков, Лабина Митевска, Климент Денчев, Деян Донков, Христо Гърбов, Емилия Радева, Петър Слабаков
3 септември
12 ч. - "Поколение: Изгубени и намерени" (2005 г.), режисьори: Надежда Косева, Кристиян Мунджиу, Ясмила Збанович, Корнел Мундруцо, Стефан Арсениевич, Майт Лаас
14 ч. - "Приятелите ме наричат Чичо" (2006 г.), реж. Ивайло Христов
С участието на: Васил Михайлов, Велко Кънев, Богдан Глишев, Петър Кьосев, Георги Новаков, Бойка Велкова, Наум Шопов, Антоанета Добрева-Нети
16 ч. - "Принцът и просякът" (2005 г.), реж. Мариана Евстатиева-Биолчева
С участието на: Досьо Досев, Иван Ранков, Пламен Димитров, Ивайло Герасков, Анета Сотирова
18 ч. - "Пазачът на мъртвите" (2006 г.), режисьор: Илиян Симеонов
С участието на: Диана Добрева, Владко Георгиев, Ицхак Финци
20 ч. - "Обърната елха" (2006 г.), реж.: Иван Черкелов и Васил Живков
С участието на: Александра Василева, Антон Радичев, Слава Дойчева, Георги Черкелов, Драгомир Шолев, Тихомир Жиков, Красимир Доков
4 септември
14 ч. - "Откраднати очи" (2004 г.), реж.: Георги Дюлгеров
С участието на: Весела Казакова, Валери Йорданов, Николай Урумов
16 ч. - "Нощ и ден" (2006 г.), реж. Красимир Крумов
С участието на: Кристиан Симеонов, Радена Вълканова, Николай Урумов, Румен Трайков, Петър Слабаков, Иван Бърнев и др.
18 ч. - "Врабците през октомври" (2006 г.), реж. Анри Кулев
С участието на: Петър Попйорданов, Наум Шопов, Иван Иванов, Валентин Танев и др.
20 ч. - "Бунтът на L" (2005 г.), реж. Киран Коларов
С участието на: Деян Славчев-Део, Фани Коларова, Христо Гърбов, Дичо Христов (екс-"Д_2"), Валентин Танев, Валентин Ганев
Почит към Бинка Желязкова
Преди официалното начало в 20 ч. следобед ще бъдат показани две от най-известните заглавия във филмографията на 83-годишната режисьорка.
От 14 ч. е прожекцията на "Привързаният балон" (1967 г.) по Йордан Радичков с участието на Георги Калоянчев, Григор Вачков, Константин Коцев, Георги Парцалев, Любомир Димитров, Васил Попилиев, Стоянка Мутафова, Йорданка Кузманова.
От 16 ч. зрителите могат да си припомнят опуса за антифашистката съпротива "А бяхме млади" (1961 г.), където ролите изпълняват Димитър Буйнозов, Румяна Карабелова, Людмила Чешмеджиева, Георги Георгиев-Гец, Емилия Радева, Анани Явашев.
По време на 40-годишната си кариера режисьорката, наричана "непослушното момиче на българското кино", преживява разочарованието си от комунизма, грубостта на тоталитарната цензура, драмата на спрените си ленти и меланхолията от дългите периоди на мълчание.
Филмите й достигат до публиката далеч извън България на такива реномирани форуми като фестивалите в Кан, Москва, Брюксел, Берлин и Експо'67 в Монреал.
Едно трябва да се знае за нейните творби: че те са актуални и днес, споделя пред списанието на СБФД (Filmmakers-bg.org) "Кино" режисьорката на документалния филм Елка Николова. И допълва:
"Бинка е творец, който има невероятната способност да бъде напред във времето, да изпревари времето си и да види нещата преди другите да са ги усетили. Това е способността и орисията на изключително талантливите хора.
Това е била и причината тя да не бъде възприемана лесно, да има толкова много проблеми. За хора като нея ние трябва да знаем. Трябва да знаем, че е имало някой, който се е съпротивявал на конформизма и е отстоявал себе си на всяка цена.
Нейните филми са ангажирани, актуални за всеки период от българската история, който пресъздават.
Например "Животът си тече тихо" би трябвало да се разглежда като класика на българското кино, от която да се учим ние, по-младите. А този филм имам чувството, че не е толкова познат.
Същата е и историята с "Привързаният балон", може би най-емблематичен за Бинка Желязкова и нейната съдба в киното. Той е на световно ниво и всеки, който е видял дори и откъс от него, иска да го гледа отново и отново. Такава е силата му и днес.
(Бел. ред.: До 1990 г. тези два филма бяха абсолютно забранени за показване дори пред кинематографисти от неофициалната идеологическа цензура на комунистическия режим).
Като гледа нейните филми, човек си мисли, че българското кино е живо, ангажирано, пълно с енергия и въображение. И това е вече много, защото става въпрос за традиция и приемственост."
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!