Първанов пред 'Труд': Един лидер трябва да действа и радикално; ген. Колев показа, че е достоен мъж

- Изпратихме старата 2003 г. с драмата в Кербала, посрещнахме новата с трагедията в "Кремиковци". Какви изводи за държавата си направихте, г-н президент?
- Подобни драми винаги могат да се случат. Основното в тях е в способността на държавата. Първо - да създаде необходимите препятствия, за да не се повтарят. И второ - в способността й да излезе бързо от такава ситуация: в нейната реактивност, ефективност, в динамиката на държавните лидери. Много важно е да извлечем поуки и да видим друг тип поведение на държавниците.

- Какво ви впечатли в поведението на българските държавници в последните 20 дни?
- Първо - за мен беше необяснимо, че при първите новини за трагедията в Кербала идеолозите на българското участие във войната, онези, които изпращаха войниците на своеобразен парад на победата, се скриха. Второ - държавата не може да абдикира и от онова, което става в частния сектор. Да, отговорността е на ръководството на съответното предприятие, но държавата има ангажименти по следприватизационния контрол, по проследяването на инвестиционния процес, в т.ч. и по отношение на инвестициите в условия на труд и безопасност. Ето тук държавата в лицето на министерства и агенции е длъжник на обществото.

- Когато се обсъждаше нашето участие в Ирак, вие казахте: "Това не е моята война, не ни подхожда да сме ястреби", а в Кербала ни отстреляха ненадейно. Днес бихте ли повторили същата теза?
- Не мога да се съглася, че нашите момчета са били отстреляни. И най-добрите, и най- недобронамерените анализи показват, че нашите бойци са направили всичко необходимо, за да ограничат трагедията, която би могла да бъде и в по-катастрофални размери. Общи са оценките, че нашите бойци по нищо не отстъпват на американските или полските си колеги. Те имат ясни задачи, които не се вписват в представата за ястреби - те поддържат приятелски отношения с населението, ежедневно помагат при решаването на чисто битови проблеми. Така те се опитват да изградят един друг образ на България и на българския войник.
Разбира се, не можем да избегнем от общото мнение и вероятно доминиращото отъждествяване на всички с окупатора на територията на Ирак. Неизбежно е и нашите бойци да бъдат натоварени с общия негативизъм или най-малкото с резервите, които има местното население към чуждите войници.

- В България се чуха силни обществени гласове, че мястото ни не е в Ирак, още повече че и НАТО не е там. Вие казахте, че не бива да се отклоняваме от поетите ангажименти, но един ден няма ли да отчетем, че това е било наша грешка?
- Вероятно бъдещият дебат ще даде по-голяма яснота по характера на самата война. Затова излизат ежедневно нови факти. Но, първо- ние сме вече в Ирак. И аз като върховен главнокомандващ не мога да застана зад идеята нашите войници да обърнат гръб на противника при първия, макар и сериозен, неуспех. Второ - Ирак наистина е едно от бойните полета срещу тероризма. В момента, в който ние и други изоставим този фронт, трябва да сме наясно, че той ще се пренесе тук, в Европа, където сме и ние.

- Американският експерт по отбраната проф. Джефри Саймън остро разкритикува българската военна реформа, обявявайки, че "начело на българската армия стоят генерали руски възпитаници", а пък сред цивилното ръководство на МО "цари хаос". Като главнокомандващ намирате ли основание в тези упреци?
- Проблемът е, че има няколко теоретици и личности с експертно отношение спрямо НАТО, които се захранват с едностранчива информация от определени среди в България. Допускам, че г-н Саймън е бил подведен по същата схема. Военната реформа у нас върви по график и това се признава от всички авторитетни наши партньори, в т.ч. и от командващите в централата на НАТО.
Второ - в армията ни бе извършена сериозна кадрова реформа. Мнозина, разбира се, са започнали своята кариера в друго време, но сега тя се води от генерали, офицери, завършили школи на Запад, специализирали са в натовските централи.
- Но по време на драмата в Кербала имаше много упреци към действията на военното ръководство.
- В тези трудни дни най-адекватно в държавата се държа ген. Колев. Смятам, че той понесе несправедливо упреци в медиите. Ген. Колев показа, че е истински офицер, че е голям български мъжи че в негово лице имаме един достоен началник на Генералния щаб. Разбира се, винаги има какво да се желае - трябва да се търсят промени в движение. Но това в немалка степен се отнася и за Министерството на отбраната, чийто екип не се държа адекватно в това наистина тежко за България изпитание.

- Пак отвън, пък и среди в страната налагат в общественото пространство тезата, че сянката на ДС се е настанила в българските институции. Последните упреци в това отношение са по повод назначаването на полк. Кирчо Киров за шеф на разузнаването. Чувствате ли се длъжен да им отговорите?
- По отношение на полк. Кирчо Киров, вече генерал, беше използвана същата схема за атака - с мнение от чужбина, подсказано отвътре, и отново с грешна информация. В момента ние имаме една значително променена Национална разузнавателна служба. Екипът на ген. Киров работи много по-ефективно, а службата му действа много по-мощно. Това не значи, че не могат да се отправят бележки и препоръки, но трябва да се изисква по същество. Другото означава да хванем човек, който понятие си няма, и да го сложим на този пост. И това е правено, но не мисля, че е по-добрият вариант за ръководството на такава служба.

- Драмата в Либия се изостря. Съдбата на нашите медици става грижа и на ЕС. Има ли България достатъчно механизми, за да реагира адекватно?
- Ангажиментите на европолитиците, на европейските дипломатите са част от активната позиция на българската държава. Но все пак бих препоръчал на българските политици и държавници да бъдат по-сдържани в изказванията си, в публичните коментари. Продължавам да смятам, че ролята на държавата е да създаваме нов климат в двустранните отношения с Либия в рамките на много по-активен диалог със страните от региона и с арабския свят като цяло. Останалото е просто да апелираме за един бърз и справедлив процес. Надявам се това да стане.

- Миналата година не успяхте да изработите заедно с премиера обща позиция за АЕЦ "Козлодуй", така че България да демонстрира единство пред Европа по този въпрос. Защо?
- Не искам да коментирам защо все още няма единна позиция по отношение на АЕЦ. Но единната позиция е първото необходимо условие, за да има успех една наша претенция към европейските ни партньори. Вие си спомняте, че аз написах писмо до премиерите на партньорските страни от ЕС, в отговор на което деликатно ми беше подсказано, че подобна инициатива е обречена на неуспех, ако тя не е единна позиция на всички български институции.

Някой трябва да отговори на българския народ защо се отива към затварянето на 3-ти и 4-ти блок при толкова много доказателства за новото им проектно и експлоатационно състояние, за съвременното ниво на безопасност, което вероятно ще бъде признато и в доклада на партньорската проверка.

- В това отношение кабинетът май се е предал. Кой ще надделее?
- Въпросът опира, първо - до съдбата на големия приоритет в нашата икономика - енергетиката, единствения ни конкурентоспособен отрасъл. Второ - отнася се за способността ни да създадем предпоставки за икономически просперитет на нацията. Трето - това е принцип и във взаимоотношенията ни с европейските партньори: ние отстояваме кауза, отстояваме аргументи. А от другата страна получаваме единствения контрааргумент, че вече има поети ангажименти.

Нека не забравяме, че тези ангажименти са поемани от няколко последователни управления от 1999 г. насам, вкл. и от сегашното. Не бива да забравяме, че ангажиментът за партньорската проверка е залегнал в текста на глава "Енергетика". Резултатите от тази проверка би трябвало да бъдат приети от България, ако те са негативни, и от нашите европейски партньори, ако са позитивни.
И още нещо, което държа да не забравяме: че има решение и на парламента, и на Върховния административен съд. Демокрацията има правила, които всеки един от нас трябва да спазва.

- Г-н президент, някой споменавал ли ви е, че ако сега отворим глава "Енергетика", ще влезем в ЕС през 2030 г., както каза премиерът?
- Никой не е поставял така въпроса. Давам си сметка за усложненията, които може да предизвика отварянето на една глава. Но има техники в преговорния процес, които допускат този въпрос да бъде решен. Стига да има воля и чуваемост спрямо експертните аргументи, политическото решение може да бъде променено.

(...)
- Става ли все по-труден диалогът ви с мнозинството, г-н президент?
- Не става по-резултатен. Вече не съм склонен да виня министри. Мина времето, когато търсех персонална отговорност. Въпросът е на друго равнище. Вече не опира само до ефективността в общуването между институциите, а в ефективността на провежданата от правителственото мнозинство политика.

- Притеснен ли сте от центробежните сили в НДСВ, които чакат момента да се обособят в самостоятелен политически субект?
- Възможността за разцепление в управляващото мнозинство е сериозна заплаха за политическата стабилност и за ефективността на провежданата политика. Трудно може да се очаква, че в такава ситуация едно управление ще може да прояви характер. Най-важното обаче е, че на финала на мандата възниква въпросът за политическата и морална отговорност. Подозирам, че тези фактори ще доведат до нови кръгове на напрежение сред управляващите. От премиера, който е и партиен лидер, вече зависи дали ще се консолидира мнозинството.

- Вие имате богат парламентарен опит. Искал ли е премиерът съвет от вас?
- Ставало е дума, но разговорите ни се концентрират върху управлението. Не съм си позволявал да давам съвети относно партийни въпроси, пък и нямам усещането, че те са особено търсени.

- С какви чувства гледате на драмата в СДС? Навремето, когато се утвърждавахте като водач на БСП, тогавашният лидер на СДС Иван Костов (неглижирайки качествата ви), обяви, че вие сте неговият избор. Днес какво бихте отговорил на г-н Костов?
- Няма да му го върна! И не бих си позволил подобни реплики. Проблемът на дясното не е само невъзможността му да формира политика, а и лидерски. Смятам, че екипът на г-жа Надежда Михайлова, която е качествен политик, ако иска да се наложи, трябва, макар и с закъснение, да търси радикално решение на всички въпроси, свързани с наследството, с морала и с новия облик на СДС. Един лидер, колкото и да е компромисен, трябва да разбере, че има моменти, в които радикалното действие е без алтернатива. Казвам го от опит.

- След като Виденов бе свален от власт, той освободи политическата сцена. Можем ли да направим сравнение между неговото поведение тогава и сегашното на Иван Костов?
- Все пак не забравяйте, че Виденов стори това не без борба. Имаше две-три години, в които се опитваше и играеше не малка роля в тогавашния ВС на БСП. Вероятно г-н Костов има по-големи ресурси за въздействие върху СДС и неговия елит. Но СДС трудно би могъл да има две лица. Изборът трябва да бъде направен и колкото по-рано, толкова по-добре и за СДС, и за дясното пространство.

- Докато дясното се раздира публично, БСП се е скатала - стои и наблюдава. В същото време и там клокочат драми, които не излизат на повърхността. Смятате ли, че БСП е готова да поеме управлението на страната?
- Организационните проблеми на БСП проличаха по време на местните избори, бяха ясно локализирани в няколко областни центрове. Не бива да се забравя, че подобни упреци имаше и когато аз бях председател на ВС на БСП. Макар и трудно, Сергей Станишев успява да се утвърди като модерен лидер на партията. Но той трябва да знае, че сериозните му изпитания тепърва предстоят.
БСП има много добри управленски кадри, има и сериозно производство на идеи, на програми.

Но би било голяма грешка, ако формирането на един бъдещ управленски мандат се затвори само в БСП. Повече от всякога БСП трябва да реализира завета на големия ляв лидер Петър Дертлиев: "ако печели изборите, да управлява с ума и таланта на нацията" - тоест да търси широк кръг доказани експерти и професионалисти.

- Откакто сте президент, ходил ли сте в централата на "Позитано" 20?
- Не съм.

- Там мнозина се чувстват засегнати от вас, обидени, че не сте поканил съпартийци в екипа си.
- Сигурно има и такива гласове. Но мисля, че огромната част от социалистите, от привържениците на лявото подкрепят поведението ми в момента. До 2001 г. ние, в лявото пространство, сме били ощетявани от пристрастността на държавния глава. И едва ли някой би подкрепил огледално поведение днес . Но аз не търся самоцелно разграничение нито от БСП, нито от която и да е партия. Държа на активния диалог с ръководствата на всички партии.

- Има доста упреци към ДПС, че преяжда с власт. Успя ли и екипът на Доган да се "оцапа" във властта?
- Нито една управляваща партия не е застрахована от подобни предизвикателства, особено на по-ниските етажи. Но ДПС е една от малкото истински, по всички правила изградена партия - с възможност да търси отговорност и в такива случаи. Вярвам в управленския, в политическия инстинкт на Ахмед Доган и съм сигурен, че той пръв би усетил, ако има подобно нещо.

По повод на скорошна публикация за г-н Доган в една международна агенция, съм длъжен да кажа, че може да се спори с някои позиции на г-н Доган, но трябва да му се признае, че по отношение на европейската и евроатлантическата ни ориентация той е един от най-последователните български политици!

- Защо държите вицепрезидента Марин във вашата сянка?
- Вицепрезидентът г-н Марин е изключително коректен и етичен човек и сме в много добри отношения. Неговото възпитание е военната школа и много стриктно следи за изпълнението на своите ангажименти. Работи прецизно по опрощаването на присъди или по отношение на българите в чужбина. Участва във формирането на всички позиции на институцията и не рядко намира верния тон по възлови проблеми. Изобщо ген. Марин е типичен вицепрезидент.

- А защо потискате съветниците ви да изразяват публично мнения по различни въпроси?
- Ако се сравнят количествено изявленията на моите съветници с тези на предишните президенти (не коментирам качеството), моят екип не отстъпва. Но все пак ограничения има, защото политиката се изразява от президента. Той е институцията. Не бих желал да ми се налага да обяснявам какво е искал да каже съответният съветник или секретар. Имам много добри попадения в екипа си - мнозина от тях имат бъдеще като държавници след приключването на моя мандат.

- Досега търсил ли сте съвет от Петър Стоянов?
- Чували сме се един-два пъти, засичали сме се, но диалогът ни не потръгна. Разминаха се очакванията ни за начина, по който трябва да работим. Когато трябваше да реализирам среща, Стоянов публично заяви, че ще дойде, за да ми постави определени претенции. Ценя авторитета на г-н Стоянов в някои направления на външната ни политика и се надявам да съумеем да намерим общи позиции, така, както правим с д-р Желев по отношение на франкофонската общност например.

- Мислите ли за втори мандат?
- Мисля да си свърша добре работата в рамките на петте години, които ми дава първият мандат. Ежедневно се стоварват сериозни проблеми и съм принуден да действам по-скоро реактивно, отколкото да дам своя принос за една по-ясна визия на България до 2007 г. и в първите години след това, независимо кой ще я реализира.

Амбицията ми е да обединя голяма част от професионалния потенциал на нацията, за да се формира такава визия. Със сигурност ще го направя в близките месеци.

- Рейтингът ви е зашеметяващ, имате одобрение дори и от противници. Ласкае ли ви това?
- Естествено, че такива признания ласкаят. Но винаги съм гледал на доверието като на нещо много по-широко от тези динамично променящи се проценти в проучванията. Със своето развитие като политик неведнъж съм опровергавал такива данни По-важно е да си върша работата. Пък медиите, историята... те ще преценят доколко съм бил успешен.

- Чувствате ли самота?
- Самота - по-скоро в личен план, заради ограниченията около държавния глава. Но в политически план - не. Контактите ми са много активни: и с бизнеса, и с интелектуалци (независимо от техните пристрастия), със спортисти, студенти, математици. Те ми дадоха не малко поводи през годината да се чувствам горд като българин и като държавен глава. Очаквам, че и през 2004-та всички ние ще имаме още поводи за национална гордост.