12 турски войници убити на иракската граница

К юрдски бунтовници са нападнали турска военна част близо до границата с Ирак.

Атаката е била предприета от бойци на сепаратистката Кюрдска работническа партия (ПКК) в планинска местност недалеч от град Юксекова, провинция Хакяри.

Това е първата голяма операция на бунтовниците след решението на турския парламент от сряда да разреши при необходимост на турски военни части да атакуват бази на бунтовниците в северен Ирак.

Броят на загиналите турски военнослужещи е 12, 17 са ранени и 10 се водят за изчезнали.

По този повод премиерът на Турция Реджеп Ердоган съобщи, че се свиква кризисно съвещание под ръководството на президента Абдулах Гюл с участието на високопоставени представители на правителството и на военното командване.

Турският тв канал Си Ен Ен-Тюрк допълва, че близо до мястото на атаката е взривен микробус, в който са пътували цивилни граждани. Ранени са 14 души, а в микробуса.

Според Ройтерс ранените са осем, а един е загинал, и не е ясно дали в пътуващите са били цивилни или военни.

Президентът на Турция Абдулах Гюл предупреди, че властите на страната решително ще противодействат на терора на кюрдските сепаратисти: Ако Ирак не реши проблема, ние ще се възползваме от правото си да ликвидираме терористичната ПКК.

Турският парламент вече даде зелена светлина на правителството за трансгранични операции срещу кюрдските бунтовници в северен Ирак, където според Анкара те са намерили убежище и оттам предприемат нападения на турска територия.

21 октомври е денят, в който в Турция се организира общонационален референдум за конституционната реформа, която предвижда пряко избиране на президент от населението на страната. В списъците за гласуване фигурират имената на 42,7 милиона души.

По-рано турската Централна избирателна комисия не изключи отмяната на референдума, но парламентът на страната одобри поправките в законопроекта за промени в конституцията. Те трябва да гарантират, че внесените в закона промени няма да засегнат настоящия държавен глава Абдула Гюл, който бе избран на този пост от парламента през август.

Поправките в основния закон предвиждат преки избори за президент, чийто мандат ще бъде пет години и ще може да се преизбира за още един. Сега държавният глава се избира от парламента за 7 години.

Президентски избори на два тура, намаляване на мандата на парламента от пет на четири години, както и промяна в действащия парламентарен кворум, са част от предвижданите поправки.

В съответствие с това кворумът в 550-местния меджилис е определен за една трета (184 депутати), докато по действащото сега законодателство се изисква конституционно мнозинство или две трети - 367.

Именно заради отсъствието на кворум за гласуване в парламента първият тур не президентските избори, състоял се на 27 април, беше отменен от Конституционния съд.

Впоследствие това стана причина за провеждането на предсрочни парламентарни избори.

Наблюдатели не изключват ниска избирателна активност. За разлика от управляващата Партия на справедливостта и развитието, която призовава да се гласува за конституционната реформа, основната опозиционна Народно-републиканска партия съветва гражданите да бойкотират вота.