Б ългария е застрашена от сериозна криза, твърди Би Би Си. В специален репортаж от няколко български градове и села журналистът Майк Донкин констатира, че докато страната се готви да стане член на ЕС през януари, нейните граждани са принудени да напускат не само "архаичните" си работни места, но и страната си, за да намерят работа в чужбина.
Българското население намалява най-бързо в цяла Европа,
алармира Донкин. Редица проучвания показват, че ако тенденцията за растяща емиграция продължи и се засили след присъединяването, България ще изгуби 1/3 от 7,5-милионното си население само за няколко десетилетия.
Бягството на българите от родината ще се засили, тъй като членството в ЕС прави емиграцията по-лесна, прогнозира Би Би Си.
В същото време зад тревожната статистика има още един фактор: ниската раждаемост, тъй като за да се поддържа стабилен броят на населението, е необходима раждаемост средно от 2,2 деца на една жена.
В момента тя е едва 1,3, като мнозинството семейства смятат, че не могат да си позволят повече от едно дете.
Донкин отбелязва, че намаляването на населението е сериозен практически проблем за българското правителство, защото ако младите продължат да напускат страната или да не създават семейства, няма да има кой да работи за пенсиите и социалните помощи.
Авторът разказва и конкретни истории,
като например за предприятието за електроника в Гоце Делчев, което той нарича "един от последните бастиони на съветската индустриална епоха" в страната.
В завода, някога осигурявал хляба на 5000 работници, сега работят в мизерни условия едва 66 души - повечето възрастни. Фабриките за текстил и тютюн в този край отдавна са затворили и хиляди бивши работници са напуснали родното си място.
Донкин цитира работник от завода за електроника с 37-годишен стаж, чийто двама синове са потърсили късмета си в Испания. По думите му държавата не я е грижа нито за предприятието, нито за работниците, а градът се е превърнал в тъжно и призрачно място.
По-добре си бяхме при социализма, имахме сигурност и истинска общност, заключава мъжът.
В страна, чието земеделие някога е било за пример, духът на запустението е особено осезаем в селските райони, коментира Донкин. Статията разказва за низината Кутела до гръцката граница, на времето плодородно място с добре подържани ТКЗС-та, където са се отглеждали различни овошки.
Крахът на съветския блок обаче води и до крах на пазара за българската продукция. Плодовете и зеленчуците върху трапезата на българина вече са от чужбина, а "родната гледка" - десетки изоставени села, разказва авторът.
Авторът описва живо и село Лещен, в което от някогашните 40 домакинства са останали само две. Бурени растат между счупените керемиди и току някое куче дреме под стара каруца, предава гледката той.
Двама старци се оплакват, че младите отдавна са заминали за града и никой не иска да работи земята. "Изгубени сме. Преди тук ставаха веселби, събираше се народ. А сега няма нищо."
