Градските дървета

Е дно дърво е описано в известния дневник на Ане Франк, младото еврейско момиче, укривало се от нацистите в Холандия. В този дневник Ане разказва за скъпото на сърцето й дърво - един благороден кестен.

Той обаче ще изчезне съвсем скоро, за да се възроди отново. Това е най-известното дърво в Амстердам, наричано от всички "кестенът на Ане Франк". В момента то е болно и трябва да бъде отсечено, защото представлява заплаха.

След новината, че в кметството е подадена молба за отсичането му, жителите на Амстердам са изключително развълнувани. Хиляди имейли с предложения как да бъде спасено дървото са пратени до кметството и музея на Ане Франк.

Проблемът надхвърля границите на Холандия и стига дори до Канада и Япония. Дървото е на 170 години. То е много известно и благодарение на фондация "Ане Франк", приканваща в сайта си хората да споделят поезията, която младото еврейско момиче е видяло в дървото.

Все пак е намерен начин кестенът да бъде спасен. Той ще бъде клониран и засаден на същото място. От дървесината на стария кестен ще бъде създадено произведение на изкуството.

Не всички дървета в големите европейски градове се радват на такова изключително внимание.

В Прага и Будапеща са създадени асоциации в защита на "градските" дърветата. Подобна инициатива е лансирана и във Франция. Германия обаче прави изключение.

Законът, който защитава дърветата в градовете, е толкова строг, че понякога собствениците, застрашени от опасни дървета, срещат неимоверни трудности при получаването на разрешително за отсичането им.

Георг Шнайдер живее в южната част на Кьолн. Отскоро най-забележителното дърво в градината му вече го няма.

Пред къщата си имахме красиво дърво - плачеща върба, която въпреки красотата си, имаше някои недостатъци, разказва Георг.

От върбата падаха клони, представляващи опасност за преминаващите по тротоара. Корените пък бяха засегнали канализацията. За нас тези неудобства и проблеми бяха повод за размисъл да отсечем ли дървото."

Само че да се премахне дървото, просто така, се оказва трудна задача. Консултирана е службата по околна среда в Кьолн. Отделните общини имат свободата да взимат индивидуални решения според конкретния случай.

В някои германски градове може лесно да бъде отсечено плодно дърво, докато в други се изисква специална молба и разрешение. В повечето случаи молбите са отхвърляни.

Георг така и не успява да получи от първия път разрешение за отсичането на плачещата върба в двора му. Нужни са били цели три години.

Отговорните лица очевидно ще трябва да изминат дълъг път, докато разберат, че собствениците на градини и дворове не биха искали да се разделят със своите дървета, освен ако обстоятелствата не ги принуждават.

В София сме свидетели на постоянно унищожаване на дървета и зелени площи.

Славата на столицата като град с много зеленина е на път да изчезне. Много дървета са изместени от построените на тяхно място сгради. Растителността страда и от голямото замърсяване на въздуха. Така дърветата става по-податливи и не са малко случаите на "опасни дървета".

Повечето от тях са изгнили. Просто не са взети навреме мерки да бъдат лекувани. Бюджетът на общината не стига, за да бъде поддържана зелената система на града в добро състояние.

Но има и софиянци, които разбират, че без дърветата градът им скоро ще се превърне в градска пустиня. Затова много от тях се включиха в инициативата на сайта за зелен начин на живот "Горичка".

Близо до хотел "Хилтън" младата горичка от ясен, явор, смърч и дъб се разрастна и покри едно сиво петно в урбанизираната среда. Залесителната дейност върви успоредно с друга инициатива за опазване на вековните дървета във вековния град София.

Идеята е на фондация "Пясъчен часовник", от която са се заели с преброяването, заснемането на GPS координати на дърветата, определяне на здравословния им статус, както и естетическа оценка.

Сами по себе си вековните дървета са природни забележителности с внушителната си осанка, с достолепието, което излъчват.

Законът за биологичното разнообразие също ги класифицира като забележителности. Столетниците дървета, оцелели на територията на София, са 95. Повечето от тях са от вида летен дъб.

Най-старото дърво е Дядо Славейковия дъб, което се намира на поляната Славейкови дъбове в кв. Лозенец, в компанията на още 27 вековни дървета. С най-дебелия ствол е вековният дъб край езерото Ариана - 477 см.

Отчитайки любопитните подробности от фондацията "Пясъчен часовник" планираха да поставят информационни табели с всички данни по отделни маршрути в града, където има вековни дървета.