Р азбиха ми колата и ми откраднаха радиото. Аз обаче се разходих до Горубляне и го открих, сложено за продан върху капака на една лада. Мургавият продавач ми поиска 100 лева, но като му обясних, че това радио си е мое и че е голям боклук, свали на двайсет.
"Щом си постоянен клиент, има намаление. Другия път и за 10 лева ще ти го давам", каза той.
Като гледам кметските дебати за София, имам усещането, че пак съм си намерил радиото. Да вземем закона за София, който преди 2 години се предлагаше от "Гергьовден" и СДС. Даже го внесоха в парламента, но там НДСВ и БСП веднага го скриха.
Сега пък тъкмо кандидат-кметовете на НДСВ и БСП са извадили закона за София на капака на ладата и чакат постоянния клиент.
На мен Татяна Дончева ми допада, има чувство за хумор. Като оня, който ми даде радиото с отстъпка. Тя предложи районните кметове да се избират, а населението да решава важните въпроси с референдуми. Дончева и парламентарната й група имат богат опит в отклоняването на точно тези идеи.
Но за юриста това не е проблем - той може да бъде и обвинител, и защитник. За да се прокарат тези чудесни идеи обаче, са нужни изменения в избирателния закон, в законите за местната власт и за допитванията, както и в VII глава на конституцията.
Ако е сериозна, Дончева не бива да мърда от парламента и дори да преспива на отоманката във фоайето, та да може да внася по един законопроект при всяко отваряне на бюфета и по още един преди затварянето.
Харесвам Дончева и в позата на замахнала да отреже корупцията със слогана "Знаете, че мога!". Знаем, знаем, но по-леко със секирата, та покрай корупцията да не отиде и Витоша!
И русолявият Жан Жак Гаврийски взе да ми харесва, защото предложи обществен договор на софиянци за управлението на столицата.
Общественият договор е гаргара на либералите още от Просвещението. В ДСБ обаче са върли консерватори. Те мразят либералите исторически и люто. Защо? Защото идеята за договора върви в комплект с идеята за бунта, а тя струва пари.
Иначе самият договор си го бива. Но както на всички договори в София, липсват му анексите. Там пише: "Ще форсирам преразглеждането на концесионния договор за водата с оглед защита интересите на столичани". Ами форсиран, но какъв ще е анексът?
Този договор го преразглеждаха форсирано миналата година, през пролетта пак и с всяко преразглеждане форсираха цените. Този договор не трябва да се преразглежда, а да се скъса.
Но простено е, софийските бакии са нови за Гаврийски и сега той ги открива с помощта на пиари, които пък ги търсят в старите вестници. Това важи и за Бат Бойко, и за Милен Велчев, и за Татяна Дончева. Общото между тях е, че допреди един месец изобщо не се бяха изказвали за проблемите на столицата. Значи лесно може да им се пробута крадено радио.
Най-мъдро постъпва Бат Бойко. Ако не броим джафкането с Велчев, той не се изказва. И в дебати не участва, та да не изтърве обещание, което не е по силите на един кметски опорно-двигателен апарат.
Да вземем дебата за кучетата по Нова телевизия. Той спокойно можеше да се излъчи и по канала ТСМ, където вървят брадясалите шедьоври. След такъв дебат псетата могат да спят спокойно и да хапят на воля. Отивам да си купя ламаринени панталони.
А можеше да видим и по-свеж криейтив. Какво пречеше на Минко Герджиков да се похвали, че е спасил София от бездомните котки? Нищо, след като успя да се похвали, че е спасил София от катастрофата с боклука, която сам предизвика заедно с бившия си шеф. Това не ви ли напомня за краденото радио и постоянния клиент?
Все пак стана ясно, че щом боклукът е бил даден на концесия, количеството му в отчетите е скочило тройно. И в резултат боклукчията си купил "Майбах". Стана ясно и че преди 2-3 г. общината е отказала да потърси безвъзмездно пари от програмата ИСПА, с които да строи завод за отпадъци.
Повтарям - безвъзмездно! Дарение. Да, ама ИСПА дава пари на общината, а не на частен инвеститор. Няма как да се включат борците. Междувременно авер на Самоковеца изкупил терени, които могат да се използват за сметта.
Значи целта е борческите боклукчии да карат гражданския боклук до борчески завод, разположен на борчески терен. И ако навсякъде се надписва по борчески тройно, за един боклук ще се плаща 18 пъти. И ще се окаже по-изгодно да го изстрелваме в Космоса.
Така стигаме до истинския проблем на София. Той е прост и ясен. Вече няма кой да плаща надценка от 1800 на сто. Не може да откраднеш и да препродадеш едно радио 18 пъти.
Край! Клонът се счупи, чашата преля, конят е в реката, резето падна и кака се омъжи.
Половин милион столичани вече не са в състояние да си плащат сметките. Който иска да им одере още по една кожа, трябва да им конфискува панелките срещу дългове. Това обаче няма как да стане без масови бунтове.
Просто няма как бедните български пенсионери да плащат по 68 000 лева месечна заплата на шефа на ВИК, да купуват мерцедеси "Майбах" на боклукчиите и резиденция в Маями за учинайчото на районната кметица. Ако иска да оцелее и да избегне бунтовете, София трябва да скъса концесиите и да спре да приватизира поне за близките 20 години.
Очевадният извод е, че приватизацията на комуналните услуги е пълен провал. Не заради лошото изпълнение, а заради самия замисъл. Утопията може да е красива, но реалността няма нищо общо с пазарната икономика.
Реалността е чисто рекетьорска. Защо да обираш банка, когато можеш да си приватизираш трамвайните спирки?
Какво още остана да се гепи? Уличното осветление. Аха, и Борисовата градина. Не случайно Герджиков пожела тя да се прехвърли на общината - я как хубаво се е застроил Южният парк!
Вярно е, че в някои развити държави дадоха някои комунални услуги на концесия. Но резултатите са плачевни. А още по-вярно е, че в повечето развити държави повечето комунални услуги продължават да са грижа на общината.
Така е в Швейцария, така е в Германия, така е и в САЩ. Ако на някой нюйоркски общинар му хрумне да застрои Централния парк в Манхатън, на другия ден населението ще го овъргаля в катран и пера и ще го удави в реката Хъдзън.
Знаете ли, че Холандия неотдавна прие закон, който забранява всякаква приватизация на водоснабдяването и канализацията?
Така че големият въпрос, който един сериозен кметски кандидат би трябвало да постави, е за границите на общинската приватизация. Но в София сериозните кандидати говорят несериозни неща, а сериозните теми ги поставят кандидатите без сериозни шансове. Например темата за спирането на приватизацията засега е поставена цялостно и принципно само от независимия кандидат за кмет Велизар Енчев, а неговите шансове за успех са скромни.
В София по принцип нещата вървят наопаки. Колкото повече поскъпва прибирането на боклука, толкова по-мръсен е градът. Построихме ново летище, но сега се сетихме, че до него няма път.
Нещо такова ще стане и с поредните кметски избори. Първо ще изберем кмет, а след това ще започнат дебатите за проблемите на София. Слава богу, този път закъснението ще съвпадне със следващите избори.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!