Работното време

К олко време работят действително европейците? Трудно е да се съди по законовите разпоредби.

Европейска директива позволява най-много до 48 работни часа на седмица, но това работно време може и да е повече за служителите, които приемат така наречения "лапт аут", като например във Великобритания.

На Острова, работното време сред най-екстравагантните в Европа и варира от 43 до над 60 часа седмично за служителите в компаниите от лондонското Сити.

Няма законова разпоредба, която да пречи на британците да работят, колкото желаят. Затова и не е необходимо всеки път, когато се налага извънреден труд да се попълват документи, разрешения и съгласия.

Основната характерна черта на трудовия пазар във Великобритания е гъвкавостта и тя изглежда доста странна в очите на останалите европейци.

Това обаче съвсем не означава, че производителността на британците е най-висока. Ако се сравни ефективността за работен час сред британците тя се оказва с 10-15 % по-ниска от тази в останалата част на Европа.

Това е поредният британски парадокс за съотношението работно време/производителност. Една от причините за това състояние на нещата е сериозният недостиг на образовани и висококвалифицирани служители.

Удължаващото се работно време, лоши условия на труд - това е положението в Полша, където безработицата елиминира всякакво социални протести.

Чужденците, дошли в Полша се оказват изненадани от ритъма на полското ежедневие.

Няма почивка за обед, администрациите и детските ясли затворят в 16, дори и в 15 часа.

Според данните, публикувани от Националната статистика в Полша през април 2005, поляците били най-работливият народ в Европа. Вярно е, че в повечето случаи те работят без прекъсване от 8 до 16 часа и обядват към 16.30 или 17 часа.

Тези навици се обясняват донякъде и с географското положение, тъй като слънцето в Полша залязва много рано през голяма част от годината.

Тенденцията обаче е към удължаване на работното време, а едва 1/3 от активното население получава заплащане за допълнително изработените часове. Безработицата в Полша продължава да е около 18 % и никой не смее да протестира срещу условията на труд.

Във Франция, законноопределеното работно време е най-кратко в Европа - 35 часа.

От въвеждането й 35-часовата работна седмица се представя като социален прогрес, но в предприятията понякога се наблюдава и увеличаване на трудовия ритъм.

Оказва се, че работното време е станало още по-сложно и често по-тежко от преди, както смята социологът Ален Шатрио: "Станахме свидетели на едно масово явление, от което се опасявахме, но което не бе отчетено.

Една част от работодателите, за разлика от очакваното, преживяха по-скоро добре преминаването на към 35-часова работна седмица, защото преговорите, които доведоха до това преминаване към 35-те часа, позволиха да се промени ритъма на работа. От тази гледна точка явлението се прояви чрез по-интензивния работен ритъм.

В занаятите, където физическия труд продължава да е тежък има движение към намаляване на работното време, но и към увеличаване на трудовия ритъм. Това е и причината за много трудови инциденти."

На фона на останалите европейски държави България е най-работещата.

У нас с последните поправки на Кодекса на труда работната седмица не може да надвиши 48 часа.

Поправките са изцяло в синхрон с Директивата на Европейската комисия, която ограничава работната седмица до 48 часа, въпреки че в доста от европейските страни работната седмица е 40-часова.

В България според трудовия Кодекс само непълнолетните българи работят до 40 часа седмично. На практика тези поправки създават легалната възможност хората да работят на две и повече места и регламентират отношенията им с работодателя.

Ако човек работи осем часа дневно, той може да продължи още 4 часа допълнително. Задължителната почивка според Кодекса е регламентирана след 12 часа труд.

Допълнителните часове работа се считат и за трудов стаж, ако се плащат съответните осигуровки.

За съжаление, не всички работодатели отчитат тези допълнителни часове труд на основното работно място. Статистически погледнато българите са облагодетелсвани с продължителността на работния ден, равен на 8 часа, ако той се спазва.

В страни като Кипър, Великобритания, Гърция по закон работният ден е 13 часа.

Интересно е обаче, че отношението към работното време у нас е това, което трябва да отмине по-скоро, да се свърши някаква работа.

Мотивацията на работното място е парична. Българите обичат по време на работа да има с кого да си споделят личните впечатления за това-онова, да коментират неща от личния си живот.

Според статистиката хората у нас работят повече, защото на много места не се спазва регламентът за продължителност на труда, а също повече хора в наши дни сами определят служебните си ангажименти и продължителността на работния си ден.

Тези, които имат и допълнителна работа, отделят за нея средно по 4 часа като жените намират повече време за допълнителните си служебни ангажименти от мъжете.