Н ивото на развитие на демокрацията и пазарната икономика в България може да се оцени в международен мащаб като относително добро, но в сравнение с непосредствените й съседи в момента то е средно.
До този извод стига т.нар. "трансформационен индекс" на немската фондация "Бертелсман" (Bertelsmann-Stiftung.de), изготвен въз основа на сравнително изследване, в което са включени 125 държави в преход.
Обект на измерване са успехите и неуспехите по пътя към утвърждаване на демокрацията, правовата държава и социалната пазарна икономика.
Подробните експертни оценки за отделните страни представляват основата за оценка на степента на развитие и проблемните области, както и на способността на политическите фактори за последователно и целенасочено провеждане на реформи.
В класацията за нивото на развитие България заема 15 място, като по отношение на политическия мениджмънт дори е поставена на 13 място.
Повечето от новите държави членки на ЕС и развиващи се страни като Корея, Чили или Уругвай получават по-добра оценка. Ето защо за българското правителство най-важната задача в момента е да възстанови доверието на обществото във водената от него политика и да се профилира като надежден партньор в ЕС.
Като нова страна членка на ЕС в момента България е изложена на опасност да изгуби от погледа си бъдещите политически задачи и да не действа достатъчно интензивно, посочва изследването.
Въпреки постигнатия напредък в политиката и икономиката през изминалите години, необходимостта от реформи в страната е все още много голяма. В сравнение с конкурентите си от Източна Европа България не би достигнала позиция над средното ниво, ако не предприеме съответните действия.
Според трансформационния индекс България е най-бедната държава членка на ЕС. Основната задача на правителството ще бъде да се промени това състояние и да се запази стабилния растеж.
Изследването препоръчва премахването на бюрократичните пречки, най-вече на трудовия пазар, с цел повишаване на инвестиционната готовност на чуждестранните фирми, които играят съществена роля за икономическия напредък на България.
Във вътрешнополитически план се отбелязват нарастващ национализъм и популизъм, както и формиране на все по-силна неприязън към малцинствата. Тези процеси застрашават политиката на етническа интеграция, която досега се приемаше като успешен модел.
София трябва да засили действията си тъкмо в тази област, като се има предвид и предстоящите преговори за разширяване на Европейския съюз. Поради геополитическото си положение България би могла да играе важна стабилизираща роля като "адвокат" на своите съседи и посредник по въпросите, свързани със статута на Косово.
Процесите на развитие в България не са изключение в Европа, посочва изследването.
Източна и Югоизточна Европа през последните две години се характеризираха с още по-силна консолидация на демокрацията и пазарната икономика. В някои източноевропейски страни обаче тази тенденция беше съпътствана от нарастване на политическата поляризация и укрепване на популистките партии.
В правителствата на Полша и Словакия например участваха представители на дяснопопулистки и радикални партии.
Техният безкомпромисен стил на управление, най-вече в Полша, доведе до влошаване на оценките относно качеството на демократичното развитие. В Унгария се втвърдиха политическите фронтове между правителството и опозицията, а в Словения работата на правителството се характеризираше с подход на конфронтация.
Същевременно процесът на икономическа трансформация в Източна и Югоизточна Европа е в доста напреднала фаза. Въпреки това между отделните страни продължават да съществуват големи разлики по отношение нивото на доходите и степента на социално неравенство.
Особено в бедните страни от Югоизточна Европа са силно изразени и структурно затвърдени социалната изолация, бедността и проблемите в здравеопазването и образованието.
Босна и Херцеговина е на последно място в групата, която иначе е на ниво над средното в световен мащаб. По отношение качеството на икономическата си система първенецът Чехия има съвсем малка преднина пред Естония и Словения.
Източна и Югоизточна Европа се отличават от другите региони в света с перспективата си за членство в ЕС като важен стимул в процеса на политически и икономически реформи.
Не на последно място, поради относително високото образователно равнище, сравнително слабо изразените социални противоречия и активното гражданско общество, Източна и Югоизточна Европа е най-успешният регион в преход в света, посочва документът на фондация "Бертелсман".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!