В Еврогрупата се разбраха за спасителните финансови мерки

Л идерите на 15-те страни от еврозоната се договориха да осигурят гаранции, за да помогнат да се увеличи ликвидността на банките, както и да се рекапитализират тези, които имат нужда, обяви белгийският финансов министър Дидие Рейндер, цитиран от Ройтерс.

Рейндер заяви това след срещата на високо равнище на еврогрупата, състояла се в Париж. Той уточни, че през следващите дни страните от еврозоната ще обявяват какви мерки ще вземе всяка една от тях в собствения си финансов сектор.

"Договорено бе, че банките ще бъдат подпомагани чрез рекапитализиране и ще бъдат давани държавни гаранции за междубанковите заеми. Тези мерки ще имат временен характер - до 31 декември 2009 г.", съобщи френският президент Никола Саркози след края на извънредната среща.

Страните от Еврогрупата се ангажират да не позволяват фалити на важни банки.

Всички решения, които ще обявят 15-те правителства на страните от еврогрупата, ще влязат в действие преди края на седмицата, включително в законово изражение, каза още Саркози.

"Тази вечер е часът на Европа, която демонстрира единството си. Утре ще настъпи часът на всяка страна, която ще обяви как ще прилага решенията на Европа", добави френският президент.

"След всичко, което се случи, предстои да бъдат направени много сериозни изводи и да бъде потърсена отговорност. В Европа ние сме решени, че няма да допуснем нещата да продължат така. Първата ни работа е да се справим с кризата, да излезем от нея и да върнем доверието", подчерта Саркози, който е председател на Европейския съвет до края на годината.

"Ще действаме успоредно с Франция, споразумяхме се за това. И други страни ще преминат бързо към действия", каза германският канцлер Ангела Меркел.

Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че вече ще организира всяка сряда рефинансиране в долари за една седмица, за да отговори на "силното напрежение" на пазара, предаде Франс прес.

По-конкретно ЕЦБ ще отпуска всяка сряда от 15 октомври - за срок от седем дни, сума в долари, която се очаква да позволи на банките от еврозоната да уредят сметките си. Тази сума ще бъде отпускана всеки път при фиксирана лихва.

Операцията ще се изпълнява от ЕЦБ в координация с британската и швейцарската централна банка. Централната банка на Япония също би могла да приложи тази схема.

Освен това ЕЦБ ще извършва същите операции и за по-дълъг срок (един месец и три месеца), както бе обявено на 7 октомври, заедно с другите големи централни банки, сред които е и Управлението за федерален резерв на САЩ.

По същество тази схема трябва да продължи да действа "най-рано до януари 2009 година".

Световната финансова криза продължава да е водеща тема за чуждестранния печат. Изданията отделят основно внимание на приетия от Еврогрупата план за стабилизиране на банковия сектор.

Френският "Монд" пише, че азиатските борси са отворили днес с повишение след взетите през уикенда мерки от правителствата и централните банки в цял свят.

Изданието цитира френския президент Никола Саркози, който хвали плана, че "се заема с всички измерения на кризата". С тази обща рамка, решенията, взети от всяка отделна страна,"ще трябва да се подсилят взаимно", обяснил председателят на Европейската комисия Жозе Барозу.

"Монд" отбелязва обаче, че точната стойност на плана не е посочена.

Друг френски вестник - "Фигаро", определя плана като исторически. В същото време, без да чакат решенията на Еврогрупата, европейските правителства изготвяха грижливо вчера свои собствени спешни мерки, съчетаващи държавно участие в банките и гаранции за депозитите и за междубанковите кредити, изтъква всекидневникът.

"Трибюн" поздравява лидерите от Еврогрупата, че са осъзнали напълно необходимостта от това "да действат заедно и да ударят силно" след най-лошата седмица в историята на фондовите борси.

Сега само им остава да се надяват, че инвеститорите са разбрали добре тяхното послание, пише френското икономическо издание.

Левият "Либерасион" отбелязва иронично, че "всеки изминал ден ни доказва, че банката е прекалено сериозно нещо, за да бъде оставяно на банкерите".

Ежедневникът припомня, че цената на спасяването на банките вече възлиза на стотици милиарди евро, т. е. хиляди евро на всеки европейски гражданин.

Едно такова преливане на пари, причинено от безотговорността на банките, не може да остане без последици за техните структури и ръководители, подчертава "Либерасион".

"Борба за избягване на колапса", е красноречивото водещо заглавие на британският "Файненшъл таймс".

Финансовият всекидневник отбелязва, че световните лидери са бързали да довършат плановете си за спасяване на банковите системи преди днешното отваряне на борсите.

"Франция, Германия и Италия, както и Великобритания, работеха по драматични планове, които е предвидено да бъдат обявени днес, за да бъдат подкрепени кредитните институции", отбелязва изданието, като обръща внимание, че редица страни в цял свят са предприели мерки - от гаранциите за всички банкови депозити в Австралия и Нова Зеландия до намаляването на лихвените проценти в Саудитска Арабия.

Извънредните серии от ходове, последвали рекордните понижения на борсовите индекси миналата седмица, дойдоха на фона на сериозните безпокойства, че инвеститорите ще се борят за пари тази седмица, което ще причини риск от експлозия на финансовите институции.

Лондонският "Гардиън", дава предварително подробности за плана на правителството за стабилизиране на финансовата система.

Държавата ще налее в банките 46 млрд. лири стерлинги и ще придобие мажоритарен дял в две от най-големите британски банки - "Роял банк ъв Скотланд" и "Ейч Би Оу Ес",.

Според "Ню Йорк таймс" лидерите от двете страни на Атлантика са дали смелия обещания на серия от срещи, но бързат да разработят плановете в детайли, за да успокоят съсипаните пазари преди днешното им отваряне.

Първоначалната реакция на инвеститорите, както показаха азиатските борси, бе положителна, но те чакат подробности и първите знаци не могат да бъдат възприети като окончателна промяна в настроенията, подчертава изданието.

В. "Лос Анджелис таймс" цитира люксембургския премиер и председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, че страните от еврозоната не са се втурнали да спасяват банките, а работят за Европа, за нейните граждани, консуматори и компании.

Не харесвам това нашите действия да бъдат представяни като взимане на пари от държавни сметки с цел спасяване на банкерите, отбелязва той.

Юнкер предупреждава, че финансовата криза трябва да бъде решена, за да бъдат избегнати кризи на други равнища.

"Може би след това ще дойде политическата криза, тъй като нашите граждани губят доверие в системата ни. Следователно нямаме право да се провалим и ние няма да се провалим", уверил председателят на Еврогрупата, цитиран от "Лос Анджелис таймс".

Световната банка обмисля да създаде фонд за подпомагане на рекапитализацията на банките в развиващите се страни, които могат да бъдат засегнати от финансовата криза, предаде Франс прес.

"Помолихме Международната финансова корпорация да предложи варианти за подпомагане на рекапитализацията на банките в развиващите се страни, засегнати от кризата на ликвидността, включително възможността за създаване на специален фонд", се казва в съобщение след срещата на Комитета за развитие към Световната банка и Международния валутен фонд.

Международната финансова корпорация (МФК) е институция към Групата на Световната банка, която отговаря за операциите с частния сектор.

Президентът на Световната банка Робърт Зелик призова правителствата в САЩ и Европа да спазят обещанията за подкрепа на развиващите се страни, за да бъдат постигнати целите на хилядолетието, определени от ООН.

"Световната банка ще обедини усилия с МВФ и с други институции, за да използваме всички наши ресурси - финансови, анализаторски и консултантски - и да помогнем на развиващите се страни да засилят своите икономики, да развият финансовите системи, да поддържат растежа и да защитят най-уязвимите от последиците на сегашната криза", каза Зелик.

Той напомни, че финансовата криза бе предшествана от поскъпване на енергията и стоките от първа необходимост. Развиващите се страни са застрашени от провал на усилията да подобрят жизнения стандарт на населението, ако кредитите секнат и настъпи трайно забавяне на растежа, добави Зелик, цитиран от Франс прес.