Сп. "Нюзуик": Путин и новата Студена война

32-минутният "залп" на Владимир Путин на конференцията по сигурността в Мюнхен неотдавна ще бъде запомнен като класика.

Руският президент заяви, че "необузданият" милитаризъм на Америка е създал свят, в който "никой вече не се чувства сигурен" и в който другите страни се чувстват едва ли не принудени да разработват ядрени оръжия за своя защита.

Американският министър на отбраната Робърт Гейтс се опита да омаловажи това изказване.

Шеговито отвърна, че "като стар боец от времето на Студената война" тази реч "почти го е изпълнила с носталгия по онези не толкова сложни времена" - и наблегна на това, че Вашингтон предпочита партньорството и добрите отношения. Нека обаче го кажем ясно. Путин

отправи послание и Белият дом много добре го чу

Посланието е в следния дух: през 90-те години на ХХ век Америка ни разиграваше. При разширяването на НАТО ние ви помолихме да вземете предвид нашите национални интереси.

Вие отговорихте с настъпление към бивша съветска територия в Източна Европа. Вие говорехте за енергийно партньорство, а построихте нови тръбопроводи, за да заобиколите нашата територия.

Западни компании се възползваха от нашите икономически проблеми, за да си купят достъп до нашите природни ресурси на ниски цени. Ние ви помолихме да се съобразявате с договора за антибалистичните ракети; вие го унищожихте.

Вие очаквате от нас да седим кротко, докато създавате проблеми в Украйна, Грузия, Беларус и Централна Азия - страни и земи, които се намираха в руската сфера на влияние още преди Америка да стане нация.

Вие искате нашата помощ във войната срещу тероризма, но не одобрявате борбата ни срещу чеченските терористи.

Сега искате да разположите противоракетни системи в Централна Европа. Да, ние се надяваме на приятелство с Америка. Но ние сме нова Русия. Ако не се отнасяте към нас с уважение,

ще разберете, че можем да казваме и "Не"

Цялото това натрупано негодувание ясно пролича в речта на Путин. Преди около десетилетие на САЩ не им се налагаше да включват Русия в сметките си.

Намиращият се в тежко финансово положение Кремъл си имаше грижи с непокорни провинциални губернатори, ненаситни олигарси, ожесточени комунисти и чеченски сепаратисти.

Непредсказуемият и алкохолизиран Борис Елцин не вдъхваше голямо доверие, а руската икономика - още по-малко.

Днес всичко е различно. Путин сплаши олигарсите и обузда всички политически съперници, вкл. някога независимата Дума.

Цените на петрола между 2002 и 2006 г. скочиха тройно и това напълни хазната на Русия и осигури 7% годишен растеж. Одобрението за Путин е около 75%. 

Желанието на Москва да демонстрира своята новооткрита сила предизвика коментари, че сме изправени пред нова Студена война. Няма съмнение, че

отношенията между САЩ и Русия са се влошили

Но чак пък нова Студена война? Картината е по-сложна. Да, Съветският съюз и ядреният му арсенал заемат специално място в тъмните кътчета на американското въображение.

В днешно време Русия обаче има важни конкурентни предимства, каквито Съветският съюз нямаше.

Тя се отърси от склеротичната съветска политическа и икономическа система. Няма тежката задача да управлява цяла империя.

И Путин, за разлика от съветските лидери, се ползва с одобрение не само у дома, но все повече и навън. Руският лидер днес е посрещан топло на много места, където общественото мнение по отношение на Америка се е влошило или дори е станало враждебно. 

В речта си в Германия Путин каза следното за Студената война: "Това беше крехък мир, опасен мир, но сравнително надежден. Днес той е по-малко надежден."

В много отношения той е прав -

и това все повече се признава от широката общественост. Путин не удряше с обувката си по катедрата; не се опита да противодейства на стремежа на Америка да разположи елементи от противоракетния си щит в Източна Европа с празни заплахи, че ще  разположи ракети в Куба.

Ако обаче администрацията на Буш се надява например успешно да притисне Иран, за да го накара да се откаже от ядрените си амбиции, тя ще има нужда от помощта на Русия.

А по този въпрос, както подсказа Путин, Кремъл едва ли ще направи нещо повече.

В Мюнхен Путин намекна за "асиметричен" отговор на американската хиперсила. Иран е едното обяснение какво има предвид.

Логиката вече не е само "ти на мене, аз на тебе", както може би е било някога. Днес Кремъл иска да отнеме част от влиянието на Америка в региона.

Показателно беше, че от Мюнхен Путин отиде към Персийския залив. На Саудитска Арабия той предложи помощ за разработване на гражданска ядрена програма; в Катар говори за създаването на картел на страните, производителки на природен газ.

В Йордания Путин наблегна на  новите политически и икономически връзки. Няколко дни по-късно изпрати руския външен министър Сергей Лавров да се срещне с индийския и китайския си колега, за да обсъдят начините за неутрализиране на силата на САЩ в новия, многополюсен свят, както го вижда Путин.

Русия навлиза в предизборен период и не е ясно кой ще замени Путин в края на следващата година. Но внимание: Путин е един от най-западно ориентираните руски лидери в кремълските среди. Други около него са яростни антиамериканци. 

Не, това не е нова Студена война. Далеч по-сложно е и затова - може би по-лошо.