Огнян Минчев: По хълмовете на безвремието

С ъществува реален риск да подценим значението на предстоящата визита на Владимир Путин в София и заедно с това да пропуснем значението на една мащабна стратегическа и геополитическа игра, в която самите ние си отредихме ролята на пионки.

В края на мандата си в Кремъл Путин пристига в София, за да гарантира успеха на стратегията си за мощно завръщане на Русия на международната сцена. То не може да се случи нито в противоборство с мощния ръст на Китай, нито чрез експанзия към радикализирания ислямски Юг.

Европа, обединена от твърде крехката политическа конструкция на ЕС, и по-точно Изтокът на Европа, е направлението, в което Русия може убедително да се завърне на световната сцена.

"Меката периферия" на Европа - предимно малки, изтощени от изпитанията на посткомунистическия преход държави с крехка стопанска и политическа стабилност, е територията, която най-лесно може да се дестабилизира и пренареди. Защото стратегическата експанзия изисква точно това - да разрушиш статуквото и да създадеш ново.

През 2005 г. екипът на Путин осъществи блестяща стратегическа акция за завръщане в Европа чрез монополизация на енергийните доставки в западно направление.

Проектът "Северен поток" лиши Полша и Прибалтика от единствения им стратегически ресурс за балансирани отношения с Москва - газовата инфраструктура, преминаваща през техните териториии.

Така както "Син поток" през Черно море до Турция лиши Украйна и България от контрола върху газовите потоци на юг-изток. Планираният да мине през територията на България "Южен поток" ще лиши на свой ред Турция от стратегически контрол върху газа.

И ще направи стопански безсмислен проекта "Набуко" - за алтернативни доставки на газ от Централна Азия в Европа. "Набуко" ли?" - пошегува се наскоро Алексей Милер (шефът на "Газпром") -

"Това не е газопровод, това е опера"

Единственият монопол засега остава в ръцете на Русия. Споразуменията на "Газпром" с Иран, Туркменистан и Алжир за картелиране на газовия пазар допълнително засилиха руския монопол в източната част на Европа.

И все пак потенциалът на "енергийния скок" на Русия започва да се изчерпва. Според авторитетните анализи на агенция "Стратфор" енергийната й стратегия за геополитическо завръщане е достигнала своя връх през 2007 г.

Планираните и вече направените многомилиардни инвестиции за монополизация на енергийната инфраструктура на запад от Русия рязко контрастират с растящото закъснение на "Газпром" да развива вътрешните източници и инфраструктурата за транзита им през руска територия.

В един момент Русия може да се изправи пред невъзможността да захранва цялата скроена от нея газова и петролна мрежа в Европа. Затова огромните инвестиции в енергийна инфраструктура трябва да бъдат спешно оползотворени чрез стратегическо възстановяване на целокупното руско влияние в бившите територии на съветската империя.

Русия трябва да бърза и поради още една причина - днес Европа е в относителен геополитически вакуум. САЩ затънаха в пясъците на войната в Ирак, която в допълнение с Афганистан и целокупната "война срещу терора" изцежда не само военния и финансовия потенциал, но и престижа на Америка.

Стратегически днес Америка е с вързани ръце по по-второстепенни направления на глобалната си политика, включително и Европа. Самата Европа преживява противоречив стремителен ръст на своето влияние и "мека сила", успешно разширяване на ЕС в цяла бивша Източна Европа, съчетано с институционална и политическа тромавост.

Европа не успя да реагира на руската енергийна атака и има сериозни проблеми да заговори с един глас. Но в Америка идат избори и без съмнение по-успешен президентски екип, който ще вземе нещата в ръце.

След всяка криза ЕС излиза по-силен и с по-привлекателна идентичност. Става въпрос за година-две, не повече, в които Русия спешно трябва да завоюва максимални позиции след унизителния разпад от 90-те години.

Да завоюва, но къде? В Източна Европа - а по-точно? Полша е корав залък. И не само заради наследството на историята. Тя е достатъчно самоуверен и стабилен европейски играч, за да позволи геополитически волности точно на основния си съперник.

Балтийските републики са малки, но корави крепости без никаква носталгия по времето, когато бяха доминирани от Москва. И Румъния не е традиционен приятел, меко казано. Кремъл може да използва разнокалибрени тарикати на власт в Будапеща или Братислава, но не и за устойчиво завръщане.

Остава само една опция - Балканите

Тук Русия в определен смисъл е у дома си. Предстоящата независимост на Косово и нарастващата истерия по този повод в Белград дават на Кремъл шанс за първата истинска геополитическа победа след 80-те.

В продължение на повече от столетие Русия е играела уникалната роля на патрон и защитник на балканските православни славяни от господството на османските турци. На славяните нерядко им е идвало до гуша от това покровителство.

"Не ви щем ни меда, ни жилото", се беше провикнал един наш опълченец, "възхитен" от освободителната прегръдка на Каулбарс и Ернрот. Но стига да се появи заплахата от "турците", и българи, и сърби забравят бързо мечата прегръдка и отново гледат с упование към Москва.

Европа се нуждае от мирни и интегрирани Балкани - за да повтори успеха на умиротворяване и просперитет, започнал между Германия и Франция преди 50 години. На едни европейски Балкани Русия има място само като гост - партньор и приятел или съперник, но не и като патрон.

Патронатът на Кремъл е възможен само върху разделени и противопоставени Балкани.

Косово е паролата на руското завръщане

Прецедентът на сепаратизъм, който Европа не може да не подкрепи. Първо, защото след 1999 г. Косово де факто е извън контрола на Сърбия.

Второ, защото няма логически основания 500 000 черногорци, 1.2 млн. македонци и 2 млн. словенци да имат право на независимост, а два милиона албанци да нямат това право.

И трето, защото няма и най-малка практическа възможност за мирно съжителство на косовските албанци в държавните граници на Сърбия.

Сценарият, който следва, е доста ясен и прост. Независимо Косово ще провокира сръбското население в Митровица и в анклавите Грачаница и Косово поле да обявят оставането си в рамките на Сърбия. Твърде вероятни са сблъсъци между сърби и албанци.

ЕС ще поддържа мироопазващ контингент - буфер, Европа ще затъва в блатото на конфликта и ще бъде обвинявана от всички за жертвите. Ще последват албански опити за преливане на кризата в Македония и Южна Сърбия.

Сърбия най-вероятно няма да се намеси официално с армията си, но ще подпомага с всички средства сръбската паравоенна инфраструктура в Косово. Ще охлади отношенията си с ЕС и ще се възползва от подадената от Русия ръка за помощ - политическа, дипломатическа, може би и военна.

Това ще има последствия и за баланса на силите в самата Сърбия. Реформистки настроените демократи ще трябва да отстъпват позиции на патриотите на Кощуница, последните - на националистите радикали.

Застрашаването на европейския избор на Сърбия ще бъде компенсирано от алтернативната орбита на Русия.

На мястото на демокрацията

може да дойде... "суверенната демокрация". На мястото на Брюксел - партньорите от Москва, Минск, Ереван и Ташкент... Има шанс, разбира се, щетите да са по-малки, но е възможно и да не са.

Притеглянето на Сърбия в проруска орбита е подготвено и от икономическата експанзия на руския бизнес в Сърбия и Черна гора. На дневен ред е придобиването на тяхната енергийна инфраструктура, което вече ще гарантира цялостната рамка и на политическото настъпление.

И като перпетуум мобиле конфликтът в Косово ще храни руското политическо влияние в Сърбия, а политическото влияние ще храни конфликта в Косово. Конфликти могат да се зародят и другаде в региона, ако им се помогне. Над Балканите се властва лесно, защото лесно се вкарва в конфликт конгломератът, наречен "буре с барут".

Гръбнакът на руското настъпление е енергийният контрол. Доста арогантно Москва предложи на Белград да придобие най-голямата му енергийна компания НИС срещу смешен процент от стойността й (примерно същия, на който мадридско-лондонският кръг у нас придоби БТК).

Сърбите обаче гневно отказаха, вместо да клюмнат и да си приберат рушвета. Но не е ясно докога, след като вече са в руския капан за Косово. Сръбската НИС ще падне в ръцете на Москва като гарант за необратимост на "братството".

В този свръхинтересен контекст ние откриваме Годината на Русия в България, посрещайки възможно най-скъпия гост - президента Путин. Аз съм голям любител на руската култура и се прекланям пред нея. Но ми е любопитно какво още е опаковано от днешните наследници на имперската канцелария в блестящата виртуозност на руската музика и поезия.

България все още притежава значителна част от енергийната си инфраструктура, макар че вече предостави на Москва собствеността и контрола върху Бургас - Александруполис.

Нефтопроводът ще минава не през държавата България, а през някаква транзитна територия, охраната на която по едно време Румен Петков договаряше в Москва с руски силови фактори...

България предостави инфраструктурата на ядрената си енергетика на Москва за остатъка от този век. Обвърза се с "Газпром" в един суров договор за 35 години напред, 5 години преди да изтече старият, благоприятен за нас...

Казват, че трудно вървели преговорите за газопровода "Южен поток" - дай Боже! Защото ако след отпътуването на Путин от София се окаже, че вече не притежаваме и газовата си инфраструктура срещу пари "за семки и бонбонки", това наистина ще бъде краят на ресурса ни за национален суверенитет и достойнство.

"Южен поток" - да, разбира се, но под български контрол, под междудържавен договор. Това е позиция на европейска страна. Възможно е обаче да стане и според прогнозата на руския посланик в Брюксел Чижов - "да, България ще бъде наш "троянски кон" в Европа".

Сърце не ми дава да го опровергая, като гледам какво става. И все пак глупаво ще бъде - дори и за социалистите ще бъде глупаво - да имаш място в Европа, да имаш реалния шанс да живееш добре, да си усетил вкуса на свободата... и да се продадеш барабар с парцалите на... "суверенната демокрация".

Защото връщане няма да има! Късметът да си част от Европа не е глупаво птиче, което ще каца на рамото на българската политическа класа всяка сутрин, след като тя се е разбудила в махмурлука на поредната идиотщина, направена от алчност, простотия и раболепие.