В кои български градове въздухът е най-мръсен

От замърсяване на въздуха с фини прахови частици са засегнати 51% от българските жители.

Това съобщи на пресконференция изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда Ваня Григорова, позовавайки се на Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2011 г.

Докладът беше приет на заседание на Министерския съвет и беше представен официално днес пред журналисти в Министерството на околната среда и водите.

Най-високи концентрации на фини прахови частици през 2011 г. са измерени в Перник, Видин и Враца.

Данните от доклада отчитат по-високи стойности в сравнение с 2010 г.

Енергетиката остава един от най-големите източници на емисии на серен диоксид и основен източник на азотни оксиди, у нас този сектор има ключова позиция във формиране на парниковите газове - 79,9% за последната година на инвентаризация 2011 г.

Най-значителните източници на неблагоприятно въздействие върху околната среда са потреблението на енергия и природните ресурси от икономическите сектори и емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, водите, почвите и депонирането на отпадъците.

Автомобилният транспорт също се свързва с увеличена консумация на горива и емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, озонови прекурсори, фини прахови частици. Този сектор потребява 91,5% от общото енергийно потребление.

Селското стопанство също е източник на парникови газове- основните атмосферни замърсители са амоняк -74% и неметанови летливи органични съединения -11% от националните емисии.

Всички тези фактори създават най-сериозните проблеми за човешкото здраве и са главна причина за влошаване на състоянието на екосистемите, отчита докладът.

Докладът отчита и продължаващ проблем с нивата на замърсяване с олово в Кърджали, с кадмий - в Пловдив и в Кърджали. През 2011 г. е измерена средногодишна концентрация на кадмий, превишаваща целевата норма и в Пирдоп.

Източник на замърсяванията е дейността на предприятията от цветната металургия - "ОЦК Кърджали", "КЦМ Пловдив" и "Аурубис България".

Подобен проблем имат общо 21 страни членки на ЕС, информира Ваня Григорова и изрази мнение, че предвид на това България няма да бъде осъдена скоро заради неспазването на изискванията за качество на въздуха.

България става шумна, прашна и енергийно неефективна,

сочат данните от Националния доклад за състоянието на околната среда в страната за 2011 година, коментира министър Юлиян Попов.

Като положителни тенденции той открои намаляването на емисиите на парникови газове, заради спрялата индустрия, доброто състояние на водите и повишаването на екологичното самосъзнание на българите. То е трудно измеримо, но ако протестите са мерило, то значи е високо, коментира Попов.

Като тревожен фактор той очерта високите стойности на фини прахови частици във въздуха, които могат да доведат до тежки здравни проблеми.

По думите му държавните институции и местната власт трябва да направят всичко възможно, за да променят тази картина. Министърът апелира кметовете да се съсредоточат върху местните политики за ограничаване на прахта във въздуха.

Икономическата ситуация не е извинение, заяви той.

Основни източници на фини прахови частици са транспортът и битовото отопление. По думите на Попов обаче газификацията не е изход, тъй като е скъпа и приоритет трябва да е енергийната ефективност на сградите.

Министърът изрази готовност да задвижи процеса за финансиране на граждански проекти за слънчеви бойлери и газови инсталации с пари от продажбата на държавни емисии. Голяма част от ТЕЦ е на лигнитни въглища, което води до тежки замърсявания и високи стойности на серен диоксид, посочи Попов.

Според него част от тази евтина енергия се плаща със здравето на хората. Ако въглищната енергетика трябваше да плаща за здравните щети, които причинява, щеше да е четири пъти по-скъпа, цитира той наскоро направено изследване.

В коментар за повишената средна температура през последните 40 години у нас с 1,5 градуса министърът каза, че се разработва стратегия за адаптация към климатичните промени.