П равославната църква отбелязва днес празникa Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден.
В календара на християнската църква той е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Ерусалим.
Според Евангелието, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял и починал. Когато Христос се завърнал, той възкресил покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия Лазаровото въздигане от смъртта, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
Според българската народна традиция Лазаровден, "Лазарица" или "Лазарова събота" е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.
На този ден групи от по шест-седем девойки на възраст от 10 до 16 години,
облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Девойките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!