Има ли пари за учителски заплати

В интерес на истината в самата образователна система се крият много сериозни резерви за увеличаване на учителските заплати. Например броят на децата и учениците в България постоянно намалява, докато броят на учителите постоянно расте. Очевидно, ако тази тенденция се спре или дори се обърне, ще се освободят значителни средства, които могат да се насочат към по-високи учителски заплати.

Учителската стачка породи един спор, свързан с това дали има, или няма достатъчно пари за учителски заплати. Учителите искат значително по-голям дял от БВП да се отделя за образование, както 100% ръст на заплатите си.

Правителството не приема тези искания, защото те ще струват твърде много на бюджета, и предлага ръст от около една трета на заплатите в рамките на следващата година.

Цената на заплатите

Според последните данни на Националния статистически институт в обществения сектор на образованието работят малко над 183 хиляди души. Средната заплата в сектора през второто тримесечие е малко над 400 лева.

Като имаме предвид и разходите за социални осигуровки, както и 10-процентното увеличение на заплатите от средата на 2007 г., общите годишни разходи за заплати в бюджетния образователен сектор са около 1.2 милиарда лева.

Това означава, че 100% ръст на заплатите на всички заети в образованието би изисквал допълнителни 1.2 милиарда лева. Разбира се, увеличението на заплатите само на учителите струва по-малко, но ако се увеличат заплатите на учителите от основното и средното образование, е абсолютно сигурно, че ще бъдат увеличени и заплатите на университетските преподаватели (в противен случай много от тях биха получавали по-ниска заплата от начален учител, което едва ли ще се допусне).

В този смисъл оценката от 1.2 милиарда лева годишен допълнителен разход е сравнително реалистична. Тези пари са около 2% от брутния вътрешен продукт за 2007 г.

Да се отделят толкова средства означава разходите за образование в бюджета да нараснат с около 50% над нарастването от 12%, което вече е заложено в бюджета за тази година. Т.е. ръстът на разходите за образование би достигнал около 70% при изпълнение на искането на учителите. За сравнение, средното увеличение на всички разходи в държавния бюджет през 2007 г. е едва 8.7%. Възможно ли е това?

Приоритети

Теоретично е възможно разходите на един приоритетен сектор да се увеличат с 2% от БВП, или 1.2 милиарда лева. Това обаче означава образованието да е единствен приоритет в бюджета, а всички останали бюджетни сфери средно да получат минимално увеличение на разходите си.

Проблемът е, че е много трудно образованието да постигне статут на единствен приоритет - доколкото много други сектори също твърдят, че са най-приоритетни - например здравеопазването, пенсионната система, инфраструктурата, социалният сектор, отбраната, полицията, съдебната власт, екологията, земеделието.

Всеки от изброените сектори се бори за увеличаване на дела от БВП, който да се отделя за него. Да се реализират всички искания, е невъзможно, това би струвало десетки милиарди левове всяка година, при положение че целият държавен бюджет е малко над 20 милиарда лева.

От друга страна, до момента никога не се е реализирала ситуация, в която само един сектор се определя за приоритет, а останалите да се съгласят с тази приоритетност и да не искат повече пари за себе си.

Все пак ето някои идеи, които - ако се реализират - могат да позволят изпълнение на учителските искания.

Първо, може да се намали броят на заетите в бюджетния сектор с няколко десетки хиляди, което потенциално може да осигури неколкостотин милиона лева годишно.

Второ, може да се намалят разходите за отбрана, които в момента са едни от най-високите в НАТО, което може да спести още неколкостотин милиона лева.

Трето, могат да се намалят социалните разходи в министерството на труда, доколкото безработицата и получателите на социални помощи намаляват през последните години. Четвърто, при всички останали сектори може да се реализира малко по-нисък ръст на разходите.

Това би могло да осигури средства за заплати - въпросът е отново доколко е възможно един сектор да се обяви за приоритет, а всички останали да се задоволят с по-нисък ръст на разходите си или дори с рязкото им намаление?

Общински бюджети

В някои общини има практика местният бюджет да допълва от собствени средства разходите за образование, като по този начин се постигат по-високи нива на средните заплати в училищата на тяхна територия.

Тази година общинските бюджети са в по-добро състояние от предходни периоди, а в същото време от 2008 г. общините сами ще могат да определят местните данъци, което означава, че при желание могат да ги увеличат и да насочат част от средствата към местните училища.

Тук отново стигаме до въпроса за приоритетността. Дали учителите могат да убедят гражданите на съответната община, че образованието е единственият приоритет? И дали данъкоплатците биха се съгласили да плащат по-висок местен данък (върху недвижимите имоти), за да има повече пари за учителски заплати?

Образователна реформа

В интерес на истината в самата образователна система се крият много сериозни резерви за увеличаване на учителските заплати. Например броят на децата и учениците в България постоянно намалява, докато броят на учителите постоянно расте.

Очевидно, ако тази тенденция се спре или дори се обърне, ще се освободят значителни средства, които могат да се насочат към по-високи учителски заплати.

В момента България има доста висок коефициент учители/ученици, много по-висок, отколкото в страните с най-ефективни показатели. Ако броят на учителите се намали до нивото на най-ефективните развити страни по този показател, то заплатите на останалите учители биха могли да се увеличат с поне 50-60%.

Дали обаче синдикатите биха пожертвали броя на учителите, за да останат по-малко, но по-добре заплатени учители в системата?

Тук трябва да се има и нещо друго предвид. Освен че броят на учителите е твърде висок, съществува и голяма уравниловка на заплатите. Различията в заплащането на учителите не са големи и не отразяват по никакъв начин индивидуалния принос на всеки един от тях към целите на образованието, а именно към доброто образование на децата.

Няма никакъв стимул за учителите да повишават квалификацията си, да стават по-добри в това, което правят, ако това не се отразява по никакъв начин на заплатата им. Няма много стимули за амбициозни млади хора да навлизат в системата, след като знаят, че каквото и да правят, ще получават същата заплата като останалите.

Което ни води към друг проблем, а именно липсата на външно и вътрешно оценяване на качеството на образованието (чрез национални матури, тестове, стандартизирани изпити и пр.).

И към още един проблем - липсата на автономия на училищата, невъзможността те да договарят заплатите на учителите. Ако директорът на едно училище и настоятелството решат, че трябва на всяка цена да привлекат един добър учител в училището, те би трябвало да могат да му предложат много по-висока заплата, отколкото в момента получава той. Т.е. нужен е пазар на труда в образованието.

Реформа в образователната система, която въвежда оценяване на резултатите на системата заедно с премахването на уравниловката в заплащането и увеличаване автономията на училищата, може да осигури много голям ръст в заплащането на добрите учители.

Подобна реформа ще осигури и възможност да се види кои учители не са толкова добри и системата ще може да се освободи от тях, освобождавайки значителни средства за ръст на заплатите.

При по-малко учители, измерване на резултатите и диференцирано заплащане няма никакви пречки средната заплата да се увеличи значително, а заплатата на най-добрите учители да скочи в пъти.

Извършването на подобна реформа в образованието е не само добър вариант за увеличаване на заплатите на учителите, но и е важна стъпка към подобряване на качеството на самото образование. А то в крайна сметка е най-важно.