Слънчевата енергия

Г ермания е безспорният европейски лидер по използване на слънчева енергия. Половината от слънчевите колектори в Стария континент се намират на територията на Германия.

Растящите цени на течните горива станаха причина за разцвета на слънчевата енергия.

30 хил. служители са заети в този сектор, оборотът е 2,2 млрд. евро и се очаква да нарасне десет пъти до 2020 г.

Само през 2004-та в страната са монтирани 100 хил. нови системи за използване на слънчевата енергия. Едно от предприятията, които произвеждат слънчеви колектори е Шойтен Солар в гр. Гелзенкирхен.

Вилхелм Прюнте, директор на фирмата, обяснява:

"Разцветът на слънчевата енергетика в Германия се обяснява на първо място със закона за възстановяемите енергийни източници, с който се субсидират ползватели на слънчева енергия.

Това допринесе изключително много Германия да се превърне през последните години във водещ пазар в Европа по отношение на слънчевите колектори. Разбира се, интересът нарасна и след скорошното покачване на цените на петрола."

Най-общо казано, съществуват три вида използване на слънчева енергия:

термична, която се използва например за затопляне на водата в басейна; термодинамична, при която се използват параболични огледала; фотоволтична, която с помощта на клетки трансформира слънчевата енергия в електричество.

Тези клетки често се произвеждат от силиций, който обаче се оказва дефицитен напоследък. Производителите се стремят да попълнят запасите от клетки за следващите години. Учените работят и по създаването на клетки от ново поколение, които няма да се правят вече от силиций.

Основен конкурент на немските предприятия от този сектор са китайските, които предлагат много ниски цени, но германското качество остава ненадминато.

По броя на слънчевите нагреватели, първите от които монтирани още през 60-те години, Кипър държи рекорд.

В Люксембург държавните власти са заложили на други метод. Страната се нарежда на първо място по отделен въглероден двуокис на глава от населението и борбата с парниковия ефект се е превърнал в национален приоритет.

Тези, които искат да допринесат за опазването на околната среда, но не разполагат с подходящ покрив,
получават на разположение покривните площи на общински сгради.

Обединени в акционерно дружество, тези хора монтират върху предоставените площи слънчеви колектори. Съсобствениците, които са финансирали слънчевите пана, плащат известен процент за всеки киловатчас на общината, а останалата печалба остава за тях.

Ако имаше правителствена програма "100 000 покриви и фасади в България", използвайки слънчевата енергия, бихме могли да изразходваме много по-малко средства за получаване на електроенергия от тази в Германия, смятат специалистите у нас.

За страната ни слънчевата енергия би могла да се превърне в солиден ресурс, ако има необходимите технологии и съоръжения за преобразуването й в друг вид енергия.

За разлика от Германия България е една от слънчевите страни. Над София средното слънчево греене е 2020 часа, а над Сандански, най-слънчевият град на България, е 2510 часа.

Учените от БАН имат проект наречен "Слънчева фотоелектрическа централа". Проектът предвижда построяването на слънчева електрическа централа с мощност 1 Mw край Ахтопол.

Подобен бизнеспроект "Солар", към чието реализиране проявяват интерес индийски фирми, има и в Бургас.

На среща с енергийния министър миналата година преподаватели от Техническия университет съобщиха, че ТУ е произвел експериментално 5 мегавата слънчева електроенергия.

По отношение на пасивното използване на слънчевата енергия за отопляване и охлаждане някои предприемчиви фирми започнаха да предлагат на пазара соларни системи за битови нужди.

Старозагорската фирма "Верея пласт" произвежда три вида слънчеви колектори, които вече се монтират на покривите на много частни къщи и малки хотели в цялата страна.

Слънчевите колектори струват между 1450 и 1770 лв. Вложените средства се възвръщат за срок от две години.

Една такава система може да спести на домакинство от 50 до 80% от енергийните разходи.

Всеки може да избере различен вариант инсталация, която най-пълно отговаря на нуждите му. За един месец човек плаща около 45 лева за ток и разполага със 138 литра гореща вода. Колекторите работят ефективно и през зимата при минусови температури.

Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската комисия и Агенцията за енергийна ефективност създадоха програма REECL, за да могат българските домакинства да пестят енергия и за направят домовете си по-комфортни.

Програмата е в сътрудничество с четири български банки, които отпускат кредити.

С нея са запознати всички фирми, които предлагат слънчеви колектори за битови нужди.

Кредит може да получи всяко домакинство, но само за един дом. Необходима е писмена оферта от доставчик на енергоспестяващи подобрения след това се кандидатства във финансиращата банка. След успешното реализиране на енергоспестяващия проект банката връща безвъзмездно 20% от капиталните разходи.