Част втора: Симеон искал да царува по испански*
Спомените на Симеон за 3-годишното му царстване като цар-дете на България са смътни. Това може би е така и заради нормалния живот, който запазва.
Трима регенти - чичо му Кирил, премиерът и един генерал, управляват България ден за ден. Майката на Симеон царица Иоанна също го предпазва. "Тя беше дълбоко вярващ човек. Нейната невероятна набожност и възпитание ни помогнаха да оцелеем", казва Мария Луиза.
Тя живо си спомня деня 9 септември, когато Съветите настъпват. Това беше началото на "революция, на преврат, на окупация", наречете го, както искате, казва тя.
Царското семейство е поставено под домашен арест
Други ги сполетява по-сурова участ. "Всеки, който е бил край нас, беше затворен, започвайки от регентите и депутатите, други бяха застреляни на улицата, свещеници бяха убивани край олтара. Беше кървава баня", казва Мария Луиза.
На 1 февруари 1945 г. Народният съд издава смъртни присъди на хората от бившата власт. "Всички бяха екзекутирани за няколко часа. В тази нощ бяха разстреляни 105 души, включително чичо ми и другите двама регенти", спомня си Мария Луиза.
През септември 1946 г. - седмица след годишнината от комунистическия преврат и след референдум, който сваля монархията, семейството е изгонено. "Дадоха на майка ми 48 часа, за да замине. Тя беше с 200 долара в портмонето и с еднопосочен билет за Египет", разказва Мария Луиза.
Там са родителите на царица Иоанна. Италианският крал Виктор Емануил и съпругата му Елена също са в изгнание. "Благодарение на родителите на майка ми имах възможност да ходя в добро училище и да плащаме наема за къщата, в която живеехме", казва Симеон без никакво самосъжаление.
През 1951 г. Сакскобургите заминават за Мадрид. Генералисимус Франко, който установява странен алианс с испанското кралско семейство, приема знатните Сакскобурги.
Симеон влиза в затворения свят на испанските благородници,
наказани по свои начин от историята. През 1962 г. се жени за Маргарита Гомес Асебо и Сехуела - аристократка, чиито родители са били екзекутирани от лоялистите през 1936 г. в началото на Испанската гражданска война.
Симеон прави кариера в бизнеса. 13 години е председател на испански клон на френската фирма за електроника "Томсън". "Винаги съм работил със и за компании.
Никога не съм си бил сам началник,
което според психолозите е странно", признава той. Във всеки случай делото на живота му винаги е била България и собственото му място в нея. Мадридският журналист Рамон Перес Маура, чиято книга "Възможният цар" (у нас издадена като "Един практичен цар" - бел. ред.) е най-изчерпателната биография на Симеон, го представя като изпълнен с надежда през годините на изгнание и вярващ в съживяването на българската монархия, макар и предпазлив в стъпките, които предприема, особено в годините, когато България е най-послушната държава в източния блок. Бунтовете, които стават навсякъде зад желязната завеса, не се случват в България.
Всъщност по време на Унгарското въстание 19-годишният Симеон решава да се обърне към сънародниците си по Испанското национално радио с надеждата да събуди националните им чувства, но и да ги предупреди да не провокират комунистическите си господари. Както пише Перес Маура, Симеон
първо се съветва с Франко, който му препоръчва да си трае
Симеон намира други пътища. "Целият живот на баща ми беше отдаден на българската кауза - казва 39-годишният му син Кирил. - При пътуване до САЩ отидохме в Ню Йорк и докато ние обикаляхме града, баща ми се срещна в хотела с 20 българи. Където и да бяхме там, около него все имаше малка българска общност. Той изслушваше всички и им помагаше според възможностите си. Поддържаше кореспонденция почти с половината страна".
Тъй като Симеон никога не се е отказвал от титлата си, години наред се твърдеше, че
истинската му мисия е да възстанови българската монархия
по примера на близкия си приятел, испанския крал Хуан Карлос, който седна на трона след смъртта на Франко през 1975 г. Хуан Карлос също използва позициите си да установи демокрация в Испания, което беше и надеждата на Симеон за България.
"Демокрацията беше мечта или предизвикателство", казва днес той и подчертава, че в изгнание е действал като "нормален обикновен стар гражданин".
Настъпва 1989 г., когато Михаил Горбачов освобождава страните от източния блок от тяхната обвързаност. Другите сателити, където съпротивата отдавна зрее, веднага поемат по нов курс. България обаче се движи по-бавно. Малка страна с икономика, която копира съветския модел, подкрепяна с подаянията на Москва, България се оказва неподготвена за свободния пазар. Първите 3 посткомунистически правителства са... комунистически.
Симеон, който наблюдава събитията от Мадрид, попада във фокуса на огромен интерес от страна на България, където го виждат като възможен лидер или най-малкото - съветник.
"Независимо дали го харесваха или не, всеки, който представляваше нещо и се озовеше в Мадрид, идваше при него", казва Кирил. Постепенно семейството започва да установява жива връзка с родината.
"Аз бях първата, която се върна през 1991 г. Беше чудно и много вълнуващо. Хората бяха ужасно мили, навсякъде ни посрещаха тълпи и цветя, любов и привързаност. И тази любов и привързаност не бяха за мен, а за родителите ми", казва Мария Луиза.
Виж още:
1. Симеон е самотник във властта и у дома
3. Симеон поглеждал към удобния президентски стол
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!