"Капитал Light": Някога в Сердика

В центъра на София, някогашна Сердика - на ъгъла на бул. "Дондуков" и ул. "Будапеща", през 2004 г. археологът Жарин Величков и неговият екип разкриват основите на част от римски амфитеатър с големи размери и разнообразен археологически материал. През следващата година археологическите проучвания продължават и на бул. "Дондуков" 12, където през 2006 г. е определено точното място на арената. Тази уникална римска обществена сграда е най-големият открит амфитеатър на Балканския полуостров.

Изследователите определят два строителни етапа - единият е извършен от император Диоклециaн в самия край на III в., а вторият се отнася към IV в. по време на управлението на император Константин, когато амфитеатърът е разширен в източна посока.

След последните археологически проучвания са разкрити основите на по-ранна сграда, определена като театър от периода II-III в., върху която по- късно е изграден амфитеатърът.

Тези открития дават обяснение на релефна плоча - афиш, съобщаваща за зрелище, вероятно състояло се в Сердика. Освен амфитеатъра на Сердика на територията на България са разкрити още двe подобни сгради, но с по-малки размери в Марцианопол (Девня) и Диоклецианопол (Хисаря).

Амфитеатрите задоволяват една нова, чисто римска нужда от сгради за гладиаторски борби и борби с животни. Пръв от този тип е построен в Помпей през 70 г. пр. Хр.

Най-големият измежду всички амфитеат­ри е Колизеят в Рим, който предлага места за 50 хил. души, отиващи да наблюдават кървавите представления, организирани за тяхно забавление. За един ден там са избивани 5000 екзотични животни - тигри, мечки, слонове, биволи, носорози. В хода на едно състезание 350 двойки гладиатори се бият до смърт на арената.

Размерите на тази грандиозна постройка 188 х 156 м и неговата колосална фасада с височина 48.5 м заема 30-о място в 100-те чудеса на света. Върху елипсовидната арена се издига наклонена площ за местата на зрителите, носена от 80 радиално разположени стени. Над 4-ти и 3-ти етаж на това грандиозно съоръжение са спускани тенти, наричани веларии.

Освен гладиаторските борби и борбите с животни Колизеят се използва за морски битки. За целта арената се изпълва с вода, следват яростни сражения чак до горчивия им край. Колизеят привлича големи тълпи и е любимо място за много хора. На мястото на арената днес има лабиринт от тунели и клетки. По план те са се намират под арената и служат като задкулисно пространство. Оттам излизат гладиаторите, пускат се животните.

На 250 километра южно от столицата на Тунис в гр. Ел Джем се намира и вторият по големина амфитеатър в света. Той е почти толкова грандиозен, колкото и Колизеят. В него е заснет и филмът "Гладиатор".

Такива обществени постройки са разкрити в Испания, амфитеатърът в Немерида е един от най-добре запазените днес.

Гладиаторските игри водят своето начало от древните етруски. Те имат строго ритуален характер, свързан с погребални церемонии на знатни и богати хора. Римляните са първите, които възприемат и масово разпространяват в цялата империя тези кървави зрелища. За първи път гладиаторски игри са организирани в столицата Рим през 264 г. пр.Хр.
Императорът и сенаторите не щадели средства за организирването на огромни по мащаби кървави забавления.

Началото на гладиаторските игри е съпроводено със специален церемониал. Под звуците на тържествена музика бойците излизат на арената от северния вход. Гладиаторите застават пред ложата, където седят организаторите (император, сенатори, богати търговци) и весталките - девственици, които решават съдбата на победените, но все още живи мъже. От арената се чува мощен поздрав: "Аве Цезар, моритури те салутант!" След това се дава знак, съпроводен от звуков сигнал за започване. Боевете се водят по двойки, групово и масово. Често се разиграват славни битки от историята на Рим.