Нова книга: Нацистите нямат отношение към подпалването на Райхстага

Маринус ван дер Любе е действал самостоятелно при подпалването на Райхстага и нацистите нямат отношение към това престъпление, но това в никакъв случай не намалява вината им за ужасите, които са извършили, категоричен е изследовател.

Днес в Берлин председателят на Бундестага Норберт Ламерт ще представи пред широката публика книгата "Пожарът в Райхстага. Кариера на едно престъпление".

Нейният автор е Свен Феликс Келерхоф, редактор на вестник "Ди велт", който е разследвал събитията от преди 75 години. И книгата, и самите събития ще бъдат обсъждани днес в парламента.

На 27 февруари 1933 г. точно в 21,27 ч. в пленарната зала на Райхстага в Берлин започват да се издигат стълбове пламъци. Скоро тази част от сградата изгаря напълно и на пожарникарите им остава да спасят само нейните оцелели останки.

От тази вечер не са престанали споровете за виновниците за пожара. Дали подпалвач е заловеният на място холандец Маринус ван дер Любе, който сам си признава, че е запалил пожара? Или Райхстагът все пак е бил по заповед на Гьоринг или Гьобелс?

Във федералния архив в Берлин са достъпни 50494 страници от следствените и съдебни документи, датирани от 1933 г., но доскоро те са били изследвани изключително от привърженици на версията за подпалването на Райхстага от нацистите.

Предстоящата 75-годишнина от подпалването на Райхстага е станала повод за Келерхоф да се опита да реконструира събитията от това време с помощта на оригинали документи. Своите изследвания той е обобщил в излязлата наскоро книга.

Изводът е еднозначен: Маринус ван дер Любе е действал самостоятелно.

"За престъплението, свързано с подпалването на Райхстага, нацистите, а това е рядко изключение, не носят отговорност. Но това не намалява тяхната вина за започната от тях унищожителна война и Холокост", заяви авторът в интервю за "Время новостей". Берлинският кореспондент на изданието интервюира специално Свен Феликс Келерхоф .

ВН: С какво ви привлече темата от преди 75 години?

СФК: С това, че през всичките 75 години пожарът в Райхстага интересува хората. Около това събитие от германската история са възникнали безброй много теории на заговора, появили са се планини от уж истински документи.

Именно по тази причина за мен темата за това престъпление, а подпалването е престъпление, е толкова интересна. Но в този случай става дума за престъпление, което е имало страшни последици за световната история.

Хитлер и нацистите са използвали подпалването за своите интереси. Без него трудно можем да си представим именно този път на идването на власт на нацистите в Германия, какъвто го знаем днес.

Наскоро германското правосъдие реабилитира, както сега се твърди, главният и единствен човек, подпалил на 27 февруари 1933 г. Райхстага. Това е 24-годишният холандски комунист и безработен Маринус ван дер Любе, осъден и екзекутиран от нацистите няколко месеца след пожара.

В СССР и ГДР официалните историци твърдяха, че пожарът е бил чиста проба провокация, замислена от Хитлер и неговите подчинени за разправа с комунистите и последващо завземане на властта.

Наистина, започвайки от ранните часове на 28 февруари 1933 г., нацистите са организирали безпрецедентни по размах гонения срещу комунистите. Резултатите от "лова" са били чудовищни: хората буквално са били пребивани до смърт. Жертви на нацисткия произвол са станали хиляди души, с които са се разправили без основание.

ВН: Жертвите са били само комунисти? В каква степен ударите на нацистите са имали тогава антисемитска насоченост?

СФК: Преимуществено жертвите на първите удари са били комунисти, регистрирани членове на Компартията на Германия. Но са пострадали и голяма група ляволиберални интелектуалци.

Случващото се в Германия през последните дни на февруари и първите дни на март 1933 г. за момента не е било насочено срещу евреите. Но масираните антиеврейски притеснения са започнали само след месец. За момента е ставало дума само за чисто антикомунистически погроми.

Напълно справедливи са твърденията в официалната комунистическа пропаганда от следвоенните години за жестоката разправа на Хитлер и неговата партия с германските комунисти и хората, които са им симпатизирали.

Но не е истина тезата за наличието на провокация от страна на нацистите, които сами са подпалили Райхстага, за да получат аргументиран повод за подобна разправа.

В действителност за Хитлер, Гьоринг, Гьобелс и другите високопоставени партийци пожарът в Райхстага е бил напълно неочакван. Те не са знаели нищо за това и нямат никакво отношение към подпалването.

Със своята постъпка Маринус ван дер Любе е възнамерявал, както сам по-късно е разказал пред следствието, да даде на германското работническо движение сигнал за начало на въстание срещу идването на партията на Хитлер на власт.

Главатарят на Националсоциалистическата работническа партия на Германия (НСДАП) и неговите помощници моментално са използвали "сигнала" за своите политически интереси.

Дали първите погроми над Компартията са били рефлекторна реакция на нацистите заради пожара или те в действителност са съзрели в него начало на въстание на германските комунисти? По този въпрос в кръговете на сериозните историци до ден днешен няма единство.

ВН: Постъпката на ван дер Любе е станала за фашистите истински подарък...

СФК: Да, това е бил неочакван "подарък" за Хитлер и неговите партайгеносен. След парламентарните избори, насрочени за 5 март 1933 г., Хитлер при всички положения е смятал да активизира борбата с неугодните, преди всичко с комунистите.

Гоьринг е заявил това открито на Нюрнбергския процес: "Да, ние искахме да ликвидираме комунистите". Но съгласно плана на хитлеристите това е трябвало да стане едва няколко седмици след мартенските избори.

От полицейските документи от онова време става ясно, че за ръководството на полицията е бил неочакван не фактът за започване на разправата, а това, че тя е станала по-рано от планирания срок.

Ръководителят на полицейската служба е бил потресен от случилото се. Та нали когато се планира подобна широкомащабна акция, най-малкото главните действащи лица в нея се посвещават в детайлите.

Нищо подобно не се е случило нито в навечерието, нито даже по време на пожара в Райхстага. Това е била най-обикновена вечер, служителите на реда не са подготвяли никакви специални мероприятия.

Веднага след пожара ръководството на берлинската полиция е започнало реализирането на планове, разработени за периода след изборите на 5 март. Много неща са се случили не така, както са били планирани.

Не са били арестувани най-важните функционери на Компартията - Ернст Телман, Валтер Убрихт и техните съратници. Тяхното местонахождение не е било разкрито. А съгласете се, че когато се подготвят подобни акции, неугодните и заподозрените предварително се следят.

Нищо подобно не може да бъде установено, съгласно документите от онази епоха. Още един аргумент в полза на това, че подпалването на Райхстага не е било предварително планирано от нацистите, Хитлер не е бил толкова глупав, че да започне организационно неподготвена провокация.

ВН: Във важен етап се е превърнал знаменитият Лайпцигски процес, състоял се от септември до декември 1933 г. Обвиняем на него е българският комунист Георги Димитров, който по-рано е бил осъден задочно на смърт в България.

Съветската историография твърди, че Димитров е преобърнал процеса срещу нацистите и е нанесъл съкрушителен морално-политически удар на фашистите. Как това е станало възможно в условията на набираща скорост диктатура?

СФК: Съдебната линия на този процес е била построена на съвършено неправдоподобна интерпретация на обстоятелствата около запалването на Райхстага.

За инициатор и извършител на пожара е бил посочен лидерът на фракцията на Компартията в Райхстага Ернст Торглер, неговите помагачи уж били трима български комунисти, изпратени в Берлин от Москва по линия на Коминтерна - Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов.

В полза на това обвинение не е било представено нито едно сериозно доказателство. Нацистите даже не са се погрижили съдийската колегия да бъде оглавена от съдия, който би им сътрудничил.

Георги Димитров е бил известен оратор, в Лайпциг той е използвал предоставилия му се шанс за пропагандно изказване. Слабостта на нацистката позиция се е състояла в това, че те са се опитали да докажат недоказуемото. Нито германските, нито българските комунисти са имали някакво отношение към палежа на Райхстага.

ВН: Трудно е да се повярва, че само няколко месеца след установяването на хитлеристката диктатура съдопроизводството в Германия е могло да остане толкова независимо...

СФК: Председателстващ на съдиите на Лайпцигския процес е бил Вилхелм Бюнгер, бивш член на дяснолибералната Народна партия. Той не е приветствал управлението на нацистите, но и не им се е противопоставял.

Още в навечерието на делото той е заявил, че ще води "сериозен процес" така, както е правил винаги. И е успял. Гьобелс, Гьоринг и други ръководители на нацистката партия са били възмутени от поведението на Бюнгер и са се опитвали да му окажат натиск.

По време на процеса официалният орган на НСДАП вестник "Фьолкишер Беобахтер" е публикувал материали с нападки срещу Бюнгер, но той не е обръщал внимание.

ВН: Значи това е била правова държава с райхсканцлер Хитлер начело?

СФК: Боже опази! Но оправдателната присъда на комунистите е исторически факт. Важно е да се има предвид, че завземането на властта от Хитлер е процес, който е започнал на 30 януари, но съвсем не е приключил на 2 март 1933 г. Окончателно нацистката държава е била изградена едва през юли 1934 г.

По това време много милиони германци са се присъединили към режима както в следствие на политически натиск отгоре, така и доброволно. Германия е демонстрирала феномен на самоподчинение на народа, доброволно присъединение към нацисткия режим, възприето от милиони.

От тях някои в действителност са вярвали в нацистката идеология, някои са разчитали да направят кариера с помощта на партийния билет и значка на ревера на сакото.

От ръководните постове са измествани и много често изпращани в изгнания леви либерали, сред които е имало и много евреи. Кариерата или даже перспективата за кариера, обещанията на нацистите, са накарали много германци да подкрепят НСДАП.

Но благодарение на това, че процесът на установяване на пълновластна нацистка диктатура се е проточил няколко месеца, е станал възможен подобен изход на делото срещу Димитров и неговите другари. То е приключило на 23 декември 1933 г. с произнасяне на оправдателна присъда.

"Това е невероятно. Трябва да се погрижим за създаването на съдилища, които да произнасят решения в партиен дух", възмущава се в дневника си Гьобелс.

Много скоро това е станало: нацистите са създали верен на властта народен трибунал. По-късно той е оглавен от известния със своята жестокост и участие в масови екзекуции Роланд Фрайслер.

ВН: Той също като Димитров е дошъл в довоенна Германия от Съветския съюз...

СФК: Наистина, но при напълно други обстоятелства. Фрайслер попада в руски плен по време на Първата световна война. След революцията в Русия той е влязъл в Болшевишката партия и е станал комисар. По тази причина нацистите са се отнасяли към него с известно недоверие.

Но Хитлер е бил доволен от новия съд: Фрайслер е бил много усърден, осъждайки почти всички обвиняеми на смърт. Фрайслер е имал много общи неща със съветския си колега Андрей Януариевич Вишински (през 1935-1939 г. прокурор на СССР), който по време на сталинските политически процеси е искал разстрела на подсъдимите като "бесни кучета".