В "Нашънъл джеографик" през юни: Ужасяващите последствия от глобалното затопляне

Б роят на сп. "Нашънъл джеографик" (National Geographic) през юни включва две статии за ужасяващите последствия от глобалното затопляне. В "Живот на ръба" фотографът Пол Никлин илюстрира крехкостта на арктическата екосистема. Ако климатът продължи да се затопля със сегашните темпове, нейните ледници някой ден могат да изчезнат напълно - или поне през летните месеци.

Повече от 10 години Никлин фотографира животинския свят над и под морската повърхност в канадската арктическа зона, а усещането му, че човечеството няма време за губене, се засилва с всяка изминала година.

Покачващите се температури топят морските ледове, а някои учени предричат, че животински видове, например белите мечки, са обречени да изчезнат преди края на века.

Удивителните фотографии на Никлин са запечатали представители на дивия свят, като тюлени, птици, китове и бели мечки, чийто живот зависи от леда и чието оцеляване е силно застрашено.

Този месец сп. "Нашънъл джеографик" насочва вниманието на читателите и към група учени, инженери и глациолози, изучаващи огромния леден щит на Гренландия.

Според тях топенето и смаляването на световните ледници и полярния лед като следствие от по-топлия климат не е далечна заплаха, а нещо, което се случва сега.

Светът губи ледниците си по-бързо, отколкото някой някога си е представял. Сезонът, в който се топят ледовете, става все по-дълъг - започва по-рано и свършва по-късно.

Последиците са неизброими! Милиони хора в страни като Боливия, Перу и Индия, които използват водата от топенето на планинските ледници за напояване и пиене, са заплашени от суша.

Освен това ако уязвимата ледена покривка в Гренландия и Антарктика се стопи, покачващите се океани ще наводнят стотици хиляди квадратни километра суша - голяма част от Флорида, Бангладеш и Холандия.

Друга водеща тема в списанието са процъфтяващите китайски градове. В Китай се вихри предприемаческа лудост, а промишлените предприятия и градовете в страната никнат като гъби.

През последните 30 години китайската икономика има среден годишен ръст от 10%; 140 млн. земеделци са напуснали домовете си, за да се присъединят към работната ръка в градовете.

През следващите пет години градският пазар на труда очаква още 45 млн. китайци. Провинция Джъдзян, разположена на югоизточното крайбрежие на Китай, е най-яркият пример за това икономическо чудо.

Населението е бедно, селско и до голяма степен неграмотно, но е успяло да създаде най-динамичния промишлен център в света и има най-високи доходи на глава от населението в сравнение с всички други провинции в Китай, с изключение на Шанхай и Пекин.

От различни градове в Джъдзян идват 30% от чорапите в света и 40% от вратовръзките, както и 350 млн. чадъра годишно.

В рамките на една година авторът Питър Хеслър на няколко пъти посещава Лишуей, някога последната изостанала периферия на Джъдзян заради отдалеченото си местоположение и трудния терен, която днес главоломно се развива.

За периода 2000-2005 г. населението на града е нараснало от 160 хил. на 250 хил. души, а местното правителство е инвестирало 8,8 млн. щатски долара в инфраструктура.

В юнския брой е включена и статия, която ни разказва за свещената земя - последен дом за хиляди американски войници.

В Националното гробище Арлингтън са погребани над 300 хил. американци - от редници до президенти, но площта му вече е на изчерпване. Тук се извършват близо 30 погребения всеки ден.

Арлингтън, получило статут на национална светиня след погребението на президента Джон Ф. Кенеди през 1963 г., сега привлича над 4,5 млн. посетители годишно, дошли да се разходят из тази свещена земя на морал и жертвоготовност, дълг и преданост.

За съжаление, въпреки предприетите промени - намаляване размера на гробовете, ограничаване броя на хората, които имат право да бъдат погребани на територията на гробището, и добавянето на допълнителна земя - при сегашните темпове на запълване Арлингтън ще достигне максималния си капацитет около 2060 г.

На 23 май се навършиха 300 години от рождението на бележития ботаник Карл Линей.

Приживе Линей вярвал, че човечеството трябва да открие, наименува, изброи, разбере и оцени всяко живо същество на този свят. За тази цел той създал система за научна класификация на организмите, която се използва и до днес.

Смятан за "информационен архитект", Карл Линей е основоположник на биномната система за класифициране на организмите, дава названието Homo sapiens (и по този начин, твърде дръзко за времето си, ни поставя в една група бозайници с маймуните и човекоподобните примати) и създава оригинална система за класификация на растенията, базирана на мъжките и женските органи на цветята.