Успешно е изградена мрежа от ВУЗ-ове в Европа за подготовка на докторанти по компютинг

П�е �ектът е финансиран по образователната програма Сократ/Еразъм. За трите години на изпълнение финансирането е над 1,5 млн. евро.

В истанбулския университет „Бахчешехир” се проведе заключителната среща на членовете на европейската тематична мрежа за подготовка на докторанти в областта на компютинга. С това се отбеляза успешното приключване на тригодишния проект по европейската образователна програма "Сократ" – подпрограма “Еразъм”, чиято цел беше да се създаде мрежа от европейски висши учебни заведения (ВУЗ-ове), които да подобрят условията за подготовка на докторанти в областта на компютинга. Сумата на финансирането, отпусната за периода 2004-2007 г., е около 1,5 млн. евро. Проектът Инициатор и координатор на този мащабен проект, в който участват 69 университета и фирми от 29 европейски страни (при общо 49 държави на картата на Стария континент, от които 27 са членките на ЕС), е катедрата по компютърни системи и технологии към факултет “Електротехника, електроника и автоматика” на Русенския университет, съобщи доц. д-р инж. Ангел Смрикаров, ръководител на катедрата. Сред партньорите са основно катедри по компютинг и компютърни компании. От българска страна участваха ръководителите и директорите на всички компютърни катедри и институти, както и техни сътрудници. На срещата беше направен подробен отчет на извършената от международния консорциум работа.
Оценителят на проекта акад. Петър Кендеров, председател на президиума на ВАК, подчерта най-съществените резултати – съставянето на сборник с препоръчителни за Европа квалификационни характеристики, учебни планове и програми за подготовка на докторанти, създаването на виртуална библиотека, ежегодното провеждане на школи за докторанти в различни страни. Той изтъкна и значението на проведените по линия на проекта международни научни конференции по компютинг и по електронно обучение със секции за докторанти. Виртуалната лаборатория включва пособия, изготвени основно на английски език, разработени от партньорите по проекта. Квалификационните характеристики пък включват указания какво трябва да знае и да може един докторант, след като защити доктората си. Тези материали са разработени от екипи от всички държави-партньори по проекта и са препоръчителни за Европа. Сборникът с квалификационни характеристики, учебни планове и програми за подготовка на докторанти е разпратен на почти всички университети, в които има компютърни катедри. “Всички тези документи са с препоръчителен характер. Ние не можем да задължим всички европейски университети да работят по тези насоки, но когато те получат тези материали, те виждат колко много представители на бизнеса и академичните среди са се трудили над тях, оценяват ги и вероятно някои от тях ще ги приемат като насоки за работа”, поясни доц. Смрикаров. 
В срещата участва и заместник-министърът на образованието и науката Екатерина Виткова, която също даде положителна оценка на основните резултати и препоръча да се кандидатства с проект за нова тематична мрежа.
Заместник-ректорът на университета-домакин връчи на мениджъра на проекта Стоянка Смрикарова плакет с благодарствен адрес за активната й работа по създаването и поддържането на мрежата.
След срещата започна поредната конференция по електронно обучение, по време на която бяха изнесени близо 30 доклада, касаещи използването на иновационни технологии в образователната сфера. 10 от представянията са били на български представители. “С особен интерес бяха изслушани докладите на българските участници, отразяващи отделни резултати от изпълнението на Националната програма за създаване на виртуално образователно пространство в България”, обясни Смрикаров. Наблегнато е на постиженията по изграждане на националната мрежа от виртуални университети. Авторите на най-добрите доклади получиха грамоти и предметни награди от програмния комитет на конференцията.
Според Смрикаров обаче, фирмите много по-бързо осъзнават ползите от електронното обучение, защото те имат и материален интерес от него, докато при ВУЗ-овете тези технологии навлизат и се приемат малко по-бавно. Статистиката също отчита много по-бързо внедряване и ползване на виртуалните технологии.

Източник: IDG.BG