Може би не е имало друг такъв момент, в който обществото да е било така подготвено да приеме всякакви изненади, както на учредителния априлски пленум на НДСВ. След всичко, което стана през последната година - от бляскавите обещания през невероятната победа, през връщането към реализма, през загубените, но все пак спечелени президентски избори, през срива на доверието и през скастрянето на първия интригантски опит да се прави партия, - та след всичко това в умовете на народа, на партийните шамани и политолози, на социолозите, на медиите, та дори и на собствените верни депутати, едва ли не е минавала мисълта, че изненада може да има. И едва ли не е имало нагласа тя да се приеме.
Обективно погледнато, време за изненада беше дошло. Общественото мнение някак си се бе негативизирало спрямо властта, а изпитаният модел за разклащане чрез медийни оплювки, който смля и Костов, и Виденов, започваше да дава първите плодове покрай "Краун Ейджънтс" и сделката по дълга. Всъщност тези плодове бяха доста бързо узрели и качествени, защото успяха да превърнат две общо взето полезни управленски решения по много болни проблеми едва ли не в компромат.
Поради всички тези предпоставки, очевидно властта трябваше да даде някакъв отговор. През последно време тя си създаде имиджа, че не може да отговаря и с това превърна едва ли не в герои типове като Муравей Радев, от когото народът едва бе дочакал да се отърве само преди 10 месеца. Управлението трябваше да отговори, защото иначе илюзията, че то се клати и върви към провал, рискуваше застрашително да започне да става истина по линия на многократното повтаряне и на това, че хората щяха да й повярват.
И тъй като, както вече става ясно, властта изобщо не се клати, и отговорът наистина беше уникален - той едновременно изненада очакващите изненади и разведри обстановката.
От 6 април насам НДСВ вече изглежда по друг начин. Грейнаха физиономиите на партийните активисти, на министрите и депутатите. Посърналата усмивка на Мирослав Севлиевски пак просветна жизнерадостно в предаването "Сблъсък" на bTV от 7 април. Заедно с повъзвърналото се самочувствие на Владимир Каролев. Ако не беше изказването на царя от предишния ден, и двамата едва ли щяха да са толкова "хепи" в иначе организирания отпреди това дебат по икономическите въпроси. А министърът на енергетиката Милко Ковачев направо беше "на седмото небе" и говореше със самочувствието на държавен секретар на САЩ в предаването на Иво Инджев. Жълтото време започна да си възвръща еуфорията и чрез нея да прави смешни практически всички текущи действия на основния опонент - СДС. Като дребни крамоли и котерийна партизанщина вече изглеждат крясъците на Муравей, почти плачевния гласец на Катя Михайлова и елементарно дразнещия тон на Надежда.
С жокера "Белене", измъкнат изненадващо от десния ръкав, Симеон Втори постигна забележителен политически успех в една не много благоприятна ситуация. Това е успех - трябва да му се признае, дори и да не сме много доволни от икономическата му политика и някои други неизпълнени обещания. Успех е, защото обърна обществените нагласи, върна оптимизма у много хора и превърна едно събитие, характеризирано като последен панически опит да се спаси властта със сила, в преломен момент в цялата текуща политическа конюнктура. Премиерът практически постави началото на ново Ново време. И сега ще си черпи от него и ще си движи спокойно и стабилно, ще си прави каквото си е наумил, поне до следващата криза. Ако аз бях негов противник, в случая бих го поздравил. Поне тайно - по телефона.
По-интересен от резултата в случая обаче е методът за постигането му. По-агресивните анализатори вероятно биха окачествили ситуацията като (примерно) "Епизод 2: Царят отвръща на удара..." Подобно заглавие не би било подвеждащо, защото наистина имаше много удари и наистина отвръщането е ефективно. Но видимата част отново е резултат, а не метод.
Самият метод може да се види, като се поогледа в една вероятно недотам очаквана посока. В относително близко стоящото, но уж поприключило минало.
Негово величество заложи в отношенията с обществото не на друго, а на модела "Тодор Живков". Една изпитана и доказала ефективността си технология за упражняване на власт, правене на политика и гарантиране на всенародна обич. Доста добре доказала ефективността си технология, ако съдим по броя на изпратилите Тато в последния му път. Сега Симеон Втори не направи нищо друго, освен че обяви тайните желания на народа за мисия на Партията и от най-високо място - "с един замах", показа волята й да ги изпълни. Същото, което правеше и Тодор Живков по партийните конгреси, докато всички заедно строяхме мечтите си. И сега вече всичко е ясно - също както преди: "Царят каза". Също като "Тодор Живков каза".
Комюникето за АЕЦ "Белене" е типичен пример за игра с мащабност, за връщане на самочувствие и за подхранването на националната гордост чрез единични фараонски проекти. Проекти, които могат да са полезни, ако се изпълнят добре, могат и да са вредни, ако се изпълнят зле, но във всички случаи психологическият ефект от тях в съзнанието на хората е многократно по-голям от реалния материален ефект в живота им.
Гигантските строежи на "социализЪма" бяха слабостта на Тато. С тяхна помощ днес България има някои структуроопределящи обекти, благодарение на които общо взето живеем - АЕЦ "Козлодуй", "Нефтохим", "Кремиковци", "Соди" - Девня, язовир "Искър" и пр. Подобен род инвестиции обаче не винаги са успешни. Типичен пример е комбинатът за тежко машиностроене "Радомир-Метал", предназначен за произвежда танкове. Това сега е един паметник на могъществото на мечтите ни.
Тези строежи бяха символът на прогреса на предишния ни обществен строй и с тях Партията обосноваваше пред народа политиката си. Независимо че режимът беше тоталитарен, обосноваване и зачитане на интересите на народа все пак се демонстрираше. И фараонските проекти бяха най-достъпният начин да става това.
Действията на комунистическата власт тогава се обосноваваха с философията, че трябва да се инвестира преди всичко именно в мащабни начинания, защото те решават едновременно проблемите на много хора. В икономически план се прокарваше тезата за преимуществено създаване на средства за производство, а не на средства за потребление. Така се обосноваваше необходимостта понякога да се търпят лишения - в името на светлото бъдеще, когато тези инвестиции ще дадат плод.
Практическата обосновка на грандоманските строежи обаче беше съвсем друга - режимът просто нямаше какво друго да прави. Това беше единственият достъпен като цена вариант. Може да звучи парадоксално, че големите проекти струват по-малко, но факт е, че е по-лесно да се построят 10 мегазавода, отколкото да се извършат всички онези безбройни действия, мерки, работни места и инфраструктури, които да осигурят висок жизнен стандарт. За това нямаше пари. Отделно дори и да имаше, държавата не е в състояние да прави това, защото тя е изключително лош стопанин и не може да осигури конкурентоспособност. Просто би похарчила парите.
Общият резултат от фараонията е, че просто се вдига много шум, пълни се съзнанието на хората с илюзии, вдъхва се оптимизъм, бачка се здраво, и накрая - полза минимална. Точно това прави сега Симеон - той изпълнява първата част. Която винаги се вижда в началото. И която като политическо послание е много силна, достатъчно мащабна, че да засенчи текущите проблеми, и е перфектното средство за печелене на време. Трябва ли ти време, захващаш някой фундаментален въпрос. И понеже той винаги е в латентно състояние в съзнанието на хората, винаги предизвиква интерес и реакция...
А втората част - тя се вижда по-нататък. Дори и да се дострои централата, това няма да помогне забележимо на икономиката на страната, нито на джоба на българина, нито дори на безработицата край Дунава. Но проблемът за "Белене" като въпрос и политическа тема, е перфектен инструмент за трупане на популярност. В момента той дори е подсилен инструмент заради униженията, които търпим покрай първите четири реактора на "Козлодуй"....
Прилагането на технологията "Тодор Живков" в днешния живот на управлението е нов компонент. Симеон Втори вкара вече доста нови компоненти. С него той ще спечели време, което вероятно му е необходимо, за да може предприетите мерки в икономиката да дадат някакъв резултат. Ако те наистина са успешни, хората няма да помнят с какво са били принудени да чакат и да изстискат за пореден път търпението си. Ако не са, тогава, след провала, поне ще може да се каже, че е направен опит да се задвижат големите проблемни области, каквато безспорно е атомната енергетика.
Ходът на премиера е успешен и по друга причина - той създава модел реалните проблеми на обществото да се вкарат в обществения дебат и чрез полемика около тях да се взимат решения и да се дава и взима власт. Това е много полезна промяна, която води българската демокрация към едно западно и по-истинско политическо поведение. Досега в обществото се водеха спорове предимно за глупости. Издигаха се измислени тези, създаваха се изкуствени точки на внимание и с повече или по-малко лъжи някой взимаше властта. Чиято цел беше тя да се използва за облагодетелстване. Реални проблеми никога не са обсъждани. Дори и в редките случаи, когато такива започваха да се обсъждат извън инициативата на властта, тогава те се потулваха. Пример - бомбардировките над Югославия, а наскоро - отказът от референдум за "Козлодуй" и пр. Понякога това потулване изглеждаше дразнещо, но подобен факт бе без значение, защото властта беше самоцел и за притежателя й нямаше значение какво ще бъде, ако я загуби - него не го интересуваше съдбата на народа. Беше важно само той да е отгоре и да "лапа". Това е истина, колкото и брутално да звучи. Така беше, все още е така и сега, но нещата май вече тръгват по друг път. Или поне има шанс да стане. Дали това е резултат от добра воля или на неизбежност пред управляващите, е отделен въпрос. Факт е, че нещо се случва.
Успехът на ловката маневра на премиера се дължи точно на обстоятелството, че той извади реален проблем и го противопостави на общата политическа пошлост. Очевидно е, че в такъв случай реалният проблем ще привлече вниманието и ще донесе точки на инициатора. "Краун ейджънтс" вече изглежда смешен казус. А дали беше случайно съвпадението или неволно, но СДС тотално "изби" рибата и като горе-долу по същото време се зае да занимава нацията с фундаменталния въпрос за равенството между мъжете и жените... Глупости. Това придаде допълнителен контраст на реалния проблем с измисления. И прави "сините" да изглеждат като лошите номенклатурчици, които пречат на социализма и които Тато ще накаже, не без помощта на поредната си нова мащабна политика.
И на своя "априлски пленум" царят се държа като цар. Дистанцираността му от текущите пререкания и интриги се повтори и той затвърди имиджа си на човек, мислещ мащабно и за реалните проблеми. Това му помогна да овладее натрапената му с аматьорски методи криза. Но средствата, с които я разреши, са доста сериозни, носят фундаментална промяна в политическите правила и може да поднесат и фундаментални изненади на осмелилия се да ги приложи пръв. След парламентарните избори, уволнението на Петър Стоянов, демагогията около "Краун ейджънтс" и сега - изваждането на масата на АЕЦ "Белене", резултатът много прилича на 3:1 за царя. Доста впечатляваща голова фиеста, като се отчете, че още не е минала и половината от първото полувреме на мандата.
Инвеститорите
Преди 10 ноември гигантите на социализма бяха построени благодарение на помощта на СССР. Тези заводи се строяха, строяха, строяха, трупаха се дългове към Съветския съюз, трупаха се, трупаха и накрая по линия на братската дружба се опростяваха. Това е истината и тя е една от заслугите на Тодор Живков пред българския народ - че успя да превърне СССР в дойна крава. Изобщо не е вярно, че сме изплащали всичко със земеделска продукция или с компютри и електрокари. Извън дълговете и заемите, дори формалното равенство в търговията (когато го имаше) идваше на база на централно определени и измислени цени. Който не вярва, нека се опита сега с печалбите от износ на пшеница и домати да построи АЕЦ.
Но заслугите на Живков са отделен въпрос. Сега разликата е, че вече няма кой да субсидира строежите. Затова и те замряха, и не само замряха, но и не довършихме и вече започнатите. "Белене" е един от тях.
Новата инициатива на царя очевидно няма да може да разчита на подобно безотговорно финансиране. Тя няма да може да разчита и на пари от обожествявани организации като ЕС, просто защото там средства за такива проекти изобщо няма. Там има само за земеделие и пътища. Н.В. ще трябва да разчита да привлече частен капитал. Алтернативата да достроява с нови държавни заеми не е приемлива, защото ще натовари и без това доста крехкия ни бюджет.
Но частен капитал се привлича с рентабилност, а при големи проекти - и със сигурност.
По отношение на последната успехът на новото обещание ще зависи до голяма степен от това ще ни приемат ли в НАТО. Вероятността да се намери инвеститор във високорисков и дългосрочен проект като АЕЦ (и то във време на нарастващ тероризъм) в страна, която е извън НАТО, е много по-ниска. Може би това е и причината Симеон Втори да поставя едногодишен срок за вземане на решение. Ако ни отхвърлят от НАТО, пък не е изключено изобщо да не бъдат спирани блокове от I до IV на "Козлодуй", защото тогава евроскептицизмът ще избуи. И ако Симеон реши отново да задържи властта, като отговори на подсъзнателните мисли на народа, тогава "Белене" няма да има, но и "Козлодуй" няма да изчезне...
От гледна точка на икономическата обосновка, за да гарантира възвращаемост, правителството ще трябва да сключи някаква сделка за даване на дялово участие на инвеститора срещу вложенията му в доизграждането на централата. Друг вариант е тя да се дострои като изцяло държавна собственост и да се даде на концесия на инвеститора. И в двата случая източникът на капитала ще се интересува от един много важен фактор - пазара, на който ще се реализира производството. В средносрочен план се очертава такъв да има, доказателство за което са и инвестициите в румънската АЕЦ. Между другото призиви за това и България да се опита да привлече чужди капитали като северната си съседка, които да лобират за нея в чужбина и да я бранят от нападки, ги има не от вчера. Румънската АЕЦ обаче разчита на пазар, възникващ след закриването на блокове I-IV у нас. Т.е. тук е налице някаква "крива" сметка, която може и да не стане. Ако и ние изкопираме подобно "планиране", това може да подведе инвеститорите и те да не ни повярват. Те ще си направят собствени проучвания.
Все пак извън тактическите балкански надхитряния, факт е, че някакъв пазар има. Той е в Гърция, Югославия и Турция. Ако икономиките на тези страни живнат, ще има на кого да се продава. Отделно ако се затворят блокове I-IV в "Козлодуй", това ще освободи мощност от 1760 MW. Блокът за "Белене", който имаме, е максимум 1000 MW и се умува дали да се замени за по-малък. Т.е. дори и той няма да запълни освободената мощност и пазар би трябвало да има. В полза на наличието му ще действа и цената на произвежданата електроенергия, която при АЕЦ е по-ниска, отколкото при ТЕЦ.
Освен от пазара, инвеститорът ще се интересува и от конкретната технология. При нас почти всичко е руско, включително и реакторът. Това може да отблъсне вложители, защото много от потенциалните такива всъщност са свързани със самите производители на ядрено оборудване. Фактически те осигуряват финансиране, за да си продадат техниката, която след това да се изплати от продажбите. Типичен модел на "кредитиране на клиента". Ако обаче България се откаже от онези 80% вече купено оборудване, строежът ще излезе много скъпо. Изборът на технология е свързан тясно и с последващата доставка на гориво, от която може да се печели много. Всеки инвеститор би искал да го прави някой свързан с него. Реалистично погледнато, за България е най-изгодно да дострои "Белене" с руски инвеститор. Проблемът е, че от тази посока на света няма много капитали, особено за подобни тежки проекти. Затова преговорите, в случай че се реши строежът да продължи, със сигурност ще бъдат много по-интересни от обявяването на самото решение, независимо че и то "събра погледите" на всички.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!