"Първоначално споделях скептицизма за приемането на подобна голяма група", признава сенаторът. Сега смятам, че НАТО трябва да отправи покани към всичките седем страни. Това, което промени убеждението ми, са нападенията от 11 септември, силната реакция на румънското и българското правителство към тези нападения, както и нарастващото стратегическо значение на двете страни за войната срещу тероризма.
При разгръщането на операция "Трайна свобода" срещу "Ал Кайда" двете южнобалкански съседки доброволно оказаха важна помощ. Те предоставиха разузнавателни данни на САЩ и отвориха въздушното си пространство за самолетите на САЩ, доставящи материали за Централна Азия.
България позволи временното настаняване на американски военен персонал и оборудване, а Румъния изпрати една бойна част "Червените скорпиони" в Афганистан със собствени самолети С-130 "Херкулес" - подвиг, който поне един от значимите западни съюзници не можа да извърши. И двете страни участват с военни части в миротворческите сили в Афганистан, както и в Босна и Косово. Като изпращат военни части в чужбина, и Букурещ, и София успешно провеждат мащабни и трудни реформи съгласно изискванията на НАТО, като съкращават армиите си, превръщат ги в професионални и модерни.
Освен че продължават да допринасят чувствително за сигурността на алианса, Румъния и България, в качеството си на членки на НАТО ще допринасят за преодоляването на "стратегическата разлика в манталитета", възникваща в алианса. Отхвърлили неотдавна потисническата комунистическа тирания, ограничавала ги в продължение на десетилетия, и двете страни все повече съзнават заплахата за свободата им, за разлика от мнозинството западноевропейци, и следователно имат по-голямо желание да изнесат борбата срещу терористите извън Европа, ако се наложи.
През по-голямата част от 90-те години Румъния и България преживяха стагнация в резултат на неефективни правителства, но след мирната смяна на властта, те се заемат с приватизирането на икономиките си, като и с реформиране на правните и полицейските си системи, наследство от ерата на комунизма.
Независимо от похвалния напредък, България и Румъния остават бедни страни, с разпространена организирана престъпност и корупция, полагайки усилия за премахването им със силни мерки. Подобно и на останалите страни от Източна Европа, но все още в процес на намирането на пътища за интегриране на потискащото ромско население в общественото русло. В Румъния почти една пета от електората продължава упорито да се подава на опростенческата пропаганда на ултранационалистите от партията "Велика Румъния" под лидерството на един неуравновесен демагог. Въпреки всичко това, демокрацията в Румъния и България е вече пуснала дълбоки корени. Средствата за масова информация са яростно независими и макар и много често да използват сензацията, гражданското общество играе все по-голяма активна роля в обществения живот.
Членството в НАТО ще създаде една класическа "печеливша" ситуация: България и Румъния ще повишат силата на алианса в климата на международната сигурност след 11 септември, а и приемането им в най-значимата евроатлантическа институция ще укрепи прогресивните сили във всяка страна. Естествено и двете страни ще трабва да докажат на Сената на САЩ, че са напълно ангажирани да са пълноценни членки на алианса.
През 1998 г. имах честта да ръководя сенатската сесия за ратификацията на неотдавнашния кръг от разширяването на НАТО. Догодина се надявам, че сената ще разглежда прибавянето към алианса на още седем страни, включително България и Румъния", пише сенаторът.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!