Реформа. Сега

П ървата сума беше 80 хиляди. Втората - 115 хиляди. Екипът на "Капитал" попадна на тях, докато събираше информация за образователната система.

80-те хиляди бяха в минус и отразяват дупката в бюджета на едно училище в Добрич. 115-те хиляди от своя страна бяха в плюс и се печелят от една учителка за година, без да броим официалната й заплата.

Тя подготвя ученици за кандидатстване в елитните софийски гимназии. Прави го всяка събота и неделя с три групи от по десет ученици дневно. Взима по 60 лева на човек, 8 месеца в годината. Което прави 115 хиляди недекларирани лева.

Училището в Добрич, за което става дума, се помещава в две сгради. Там учат 350 деца, които на теория могат да се поберат и само в едната сграда.

Общото между двете суми е, че са пряко следствие от хаоса в образованието. От абсурдния начин, по който става преходът между основно, средно и висше образование. От ниското ниво на преподаване. От липсата на мениджърски умения при директорите и от факта, че не могат докрай да се разпореждат с бюджетите си.

Няколко часа след редакционното приключване на броя трябваше да започнат преговорите между учителските синдикати и министерството на образованието.

Последният валиден план на правителството беше да предложи увеличение на заплатите на 96-те хиляди учители в средното образование (но не и на административия персонал в училищата) по следната схема: 10% в началото на следващата година и още 10 в средата.

Синдикатите обаче са набрали скорост и преследват много по-високи цели: по 25-процентно увеличение на три пъти - 1 октомври 2007; и 1 януари и 1 юли 2008, което с натрупването ще направи общо над 95 процента. Освен това искането е за всички работещи в сферата, не само за учителите. Това като общ бюджетен ефект дава значителна разлика.

Учителите имат всички основания да стачкуват. Средната им заплата е най-ниската спрямо заетите в останалите бюджетни сфери, дори да се отчете фактът, че имат дълга ваканция.

Формулата "заплати срещу реформи (съкращения)" също не звучи докрай справедливо, защото тя не се изисква от останалата част на публичния сектор. В него работят една четвърт от всички заети в България, при ниска ефективност и при пълен провал на опитите за съкращения.

Макар и да са "най-горещият", заплатите не са най-големият проблем на образованието. Те обаче могат да се превърнат в ключа към решаването на останалите проблеми, като качеството на образованието (към което, надяваме се, и МОН и учителите се стремят) бъде основата за диалога между двете страни.

Сега е моментът правителството да даде на учителите онова, което искат, но в замяна да получи подкрепа за истинската, качествена, бърза реформа.

Което, дешифрирано, означава: обучете директорите и ги направете мениджъри, делегирайте им бюджетите, въведете докрай системата "парите следват ученика", въведете външно оценяване на учителския труд, оптимизирайте системата на училищата, съкратете излишните учители, поставете ясни и кратки срокове и постоянно следете за резултатите.

Защото отдавна престана да бъде спешно. Вече е ужасно късно. В последния доклад на Световната банка за производителността в България системата на основното и общото средно образование е представена така: Силно централизирана, с минимални възможности за училищен мениджмънт и сложни и противоречиви законови рамки.

Според банката, ако ефективността на образователната система бъде повишена, това не само ще спестява по 100 милиона лева годишно, но и ще доведе до устойчиви мерки, насочени към по-добри резултати.

Стратегията за реформа в средното образование на министерството върви в правилната посока, но трудно излиза от хартиената си форма.

Задачите, заложени в нея, са конкретни, но се случват бавно и наполовина. Бюджетите на училищата засега са делегирани само в 45 общини. Учителят така и не се оценява от родители и ученици, а от колегите си, а тъй като учител на учителя око не вади, разликата в заплащането е двайсетина лева.

Да не говорим за оптимизацията на училищната мрежа. Голямата ножица все още е в джоба на министър Даниел Вълчев - но така и не беше извадена, защото политическата конюнктура така и не позволи досега.

Неотдавна Вълчев обяви, че през изминалата година са били съкратени 5500 учители.

Въпросът е двете страни да излязат от окопите си ("не даваме двойно увеличение на заплатите" срещу "съкращаването на учители е примитивна мярка") и да се срещнат някъде по средата на полето.

Но без бели флагове и пораженчески физиономии. От качественото образование печелят всички.