У чените повдигат нови въпроси за свободната воля, базирани на първите доказателства, че поведението на хората един към друг се контролира по-скоро от гените, отколкото от средата и възпитанието, съобщава Democrit.com.
Те разкриват, че хора с рядка генетична мутация, известна като синдром на Уилямс (Williams syndrome), чиито мозъци работят абнормно в социални ситуации, имат странно и неадекватно поведение.
Откритието навежда на идеята, че социалните взаимодействия между хората са изначално програмирани в дълбочина и че влиянието на външните фактори - култивираното срещу природното - може би е по-маловажно, отколкото се е предполагало досега.
Учените от Националния институт по ментално здраве (NIMH) в САЩ са публикували разкритията си в "Nature Neuroscience".
Социалните взаимодействия играят ключова роля по отношение на опита и психическото състояние на човека и могат да причиняват психиатрични заболявания - обяснява Томас Инсел, директор на НИМЗ.
Може би това е първото изследване, което доказва, че функционални разстройства в мозъка, свързани с абнормно социално поведение, се причиняват от генетични дефекти - допуска той.
Учените сравнили мозъците на хора, страдащи от синдрома на Уилямс, с тези на здрави доброволци. Целта била да се разкрият мрежите и участъците в мозъка, управляващи социалното поведение, и на тази база да се установи дали има разлика във функционирането им при двете групи.
Оказало се, че на хората със синдром на Уилямс им липсвали 21 гени в хромозом 7 - дефицит, който затормозявал реакциите им на социални ситуации. В поведението си те били
импулсивни към другите,
често започвали разговори с напълно непознати
и проявявали прекалена доверчивост.
Те се придържали към подобно поведение дори в ситуации, които би трябвало да ги ужасяват.
Обратно: те често били неспокойни и развълнувани в несоциални ситуации, когато нямало реална причина за тревога, като дори се страхували от паяци и височини и се безпокояли за тривиални неща.
Един от важните резултати от изследването е, че генетичната проверка вече може да засече страдащите от синдрома на Уилямс още в детска възраст, благодарение на което учебната им среда да бъде адаптирана към специфичните им потребности.
Някои учени вярват, че един ден ще стане възможно да се идентифицират гените, които предразполагат хората към синдроми, сходни на този на Уилямс или дори към криминално поведение!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!