Следственото дело у нас е образувано на 10 декември 1982 г. във връзка с многобройни съобщения в средствата за масово осведомяване, съдържащи показания на турския терорист пред италианските съдебни власти, в които обвинява българските граждани Сергей Иванов Антонов, Жельо Колев Василев и Тодор Стоянов Айвазов в съучастие в престъплението.
При извършените разпити от български следователи в качеството му на обвиняем, в съответствие с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Агджа обаче обясни, че Антонов, Василев и Айвазов нямат участие в извършване на престъплението и че твърденията му са измислени, изтъкват от НСлС.
Тримата българи не бяха посочени като съпричастни и при извършените разпознавания; тези доказателства бяха потвърдени и по време на съдебния процес срещу тримата в Италия.
Чрез съответните държавни институции, на базата на реципрочността, следствието тогава размени кореспонденция, изготви и изпрати следствени поръчки до други държави - бившата ГДР, Франция, Австрия, Швейцария и ФРГ, обясняват от НСлС.
Целта е била да се проверят факти, отнасящи се до връзки на Агджа с различни лица, предимно турци от средите на терористичната организация "Сивите вълци".
Получената документация е била приобщена към следственото дело, което съдържа 127 тома.
Особено успешно се оказало сътрудничеството с италианските съдебни органи, на които са били предоставени материалите от българското дело, а в отговор се получили материали, представляващи интерес за нашето разследване, коментират от НСлС.
У нас Агджа беше привлечен под наказателна отговорност за престъпление против републиката, набедяване на невинни лица в извършване на опит за убийство, като резултат от което те са били привлечени към наказателна отговорност, престъпление против реда на управлението, документно престъпление и подкуп.
Някои от постановленията за привличане в качеството му на обвиняем турчинът е подписал лично при изпълнението на следствените поръчки.
Главната прокуратура у нас изготвила дори обвинителен акт срещу Агджа, но наказателното производство било спряно поради отсъствието му от страната.
По-късно, на 12 юни 1991 г., по повод поредни публикации в печата, следственото дело беше възобновено, добавят от НСлС.
В хода на допълнителното разследване още веднъж бяха проверени архивите на българските специални служби в търсене на доказателства за евентуално тяхно участие в подготовката и осъществяването на атентата.
Такива не бяха открити, напротив - анализът на новите материали, съпоставени със събраните преди доказателства, навежда на категоричния извод, че българско участие в това престъпление няма, категорични са от НСлС.
През 1991 г. с разрешението на Главната прокуратура и на италианските власти следственото дело беше преснето и предоставено на г-н Уайнстейн, представител на неправителствена организация на САЩ, и пълното му копие е депозирано в библиотеката на US Конгреса (LOC.gov), където е достъпно за всеки.
Изнесените факти кореспондират както във времето, така и сега с изявления на различни официални институции от Италия, САЩ, Германия, Русия и други страни, в които се оборват твърдения за участие на български граждани и служби в опита за убийство на папа Йоан Павел Втори, заключават от НСлС.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!