К акво е да си евреин днес в Германия? Въпросът изобщо не е провокация. В страната се възражда истинска еврейска общност. Тя наброява повече от 200 хил. души.
Голяма част от тях са пристигнали от бившия Съветски съюз след падането на Берлинската стена. От цяла Европа Германия е страната, където еврейската общност се разраства най-бързо.
Как се справя тя обаче с тежестта на миналото? Отговор на този въпрос се е опитал да намери Оливие Гез в книгата си "Невъзможно завръщане". Книгата е изградена на разговори с днешните германски евреи.
Как се чувстват днешните евреи, чувстват ли се защитени в Германия, това се опитал да разбере френския журналист Оливие Гез. Най-напред интересът му се е фокусирал върху случилото се след Втората световна война.
Това, което малцина знаят е, че оцелелите от Холокоста в Централна и Източна Европа са
били събрани в Германия в годините 1945-1946 г. от съюзниците
И че между 250 и 300 хил. оцелели евреи са се оказали в лагери в Германия в продължение на три години.
След това 90% от тези хора са напуснали Германия. Мразели са я. Те създали миниобщност, напълно откъсната от следвоенната германска общност.
Единствената им мечта е била след като свърши всичко да напусната тази омразна земя. 90% от тях, дори повече, са се прехвърлили в Израел, САЩ или Южна Америка.
Малка общност от около 10 хил. евреи са останали в Германия. Често здравословни причини или психологически проблеми, свързани с тях или с техните близки, са им попречили да заминат.
Някои от тях започнали да работят в Германия, други сключили брак с германки или германци. Тази малка общност е едната от двете основи на германската еврейска общност - тя е основата на новата еврейска общност в Западна Германия.
Според Гез руските евреи са пристигнали в Източна Германия, която е в тотален банкрут, именно по покана на тогавашните силни на деня. След обединението на Германия канцлерът Кол открито не одобрява тази политика.
Но скоро разбира, че за единна Германия в сърцето на Европа символът е много силен и продължава политиката на привличане на евреи. Идването им пък е по чисто икономически причини.
Гез обаче не крие, че днес дори и най-добре интегрираните в Германия евреи
имат някои притеснения
Френският журналист дава пример с периодично надигащата се в страната националистическа вълна.
В Унгария също се наблюдава възход на еврейската общност. Този път обаче не става дума за демографски измерения, а за културни. След 1944 г. половин милион унгарски евреи били депортирани от страната.
Смята се, че половината от общността в Будапеща са оцелели. Днес младото поколение преоткрива корените си. Ренесансът на еврейската идентичност в Унгария се изразява в няколкото еврейски асоциации, музикални формации, компания, нарекла себе си "Еврейски театър", нов документален център, посветен на Холокоста, открит през 2004 г.
Важно е да се подчертае, че активността не е от страна на имигранти евреи, а на местните. Феноменът е определян повече като
културен, отколкото като религиозен
У нас по данни на Американския еврейски комитет за диаспората еврейската общност наброява около 7 хил. души. Смесените бракове и имиграцията са нанесли поражения на общността.
Затова старите възлагат надежда на младите да започнат еврейско възраждане. Програмата "Черноморски гешер" е създадена от Американския еврейски комитет и е насочена към всички еврейски общности на Балканите, но целевата й група са младите професионалисти - лекари, компютърни специалисти, инженери.
Идеята е на различни форуми те да установяват контакти, които да развиват и в бъдеще. Така в рамките на програмата се състоя и тридневна среща "Гешер", на евреите от всички балкански страни в село Ханиоти, Гърция.
На иврит "гешер" означава "мост" и основната цел на срещата бе да осъществи връзка между представителите на общността в различните балкански държави, такива каквито е имало в миналото преди Холокоста.
Защото устоите на еврейската идентичност се намират в семейството, в общността, в културата и във вярата. За тях запазване на еврейското наследство също има важна роля за възраждане на общността.
В България и в съседните балкански страни еврейската общност води дълги съдебни дела, за да върне своите имоти. В съдебните си спорове българските евреи са подпомагани сериозно от Американския еврейски комитет.
Комитетът е създал Стратегически европейски заемен фонд (SELF), който
отпуска безлихвени заеми за възстановяване на върните имоти,
които са в лошо състояние.
Със средствата от фонда в София е създаден нов Център на еврейската общност "Бейт Шалом" на ул. "Екзарх Йосиф" №15.
В еврейските центрове евреите се събират не само за празниците Песах, Йом Кипур, Рош Хашана, Пурим. В центровете се предлагат курсове по иврит, провеждат се много и различни занимания за деца и за възрастни. Организират се представяния на книги, семинари и срещи.
За да се поддържа връзката между младите в общността в събота и неделя учениците от еврейското училище посещават "Пеуа". Там големите ученици измислят забавни игри за малките.
Поддържайки връзка помежду си евреите продължават традицията на еврейския начин на живот и спазват обичаите - Шабат, почивния ден в събота, Кашерута, начинът на приготвяне на храна.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!