Александър Арабаджиев: Предпазна клауза няма да бъде наложена преди март

Честит висок европейски пост, г-н Арабаджиев. Моля да обясните, в какво ще се изразяват новите Ви отговорности?

- Благодаря много. Съдът на европейските общности e една от една от най-важните институции в историята на европейската интеграция, която чрез съдебни решения е установила принципи на действие на европейското право.

Те вече са елементи от конституцията на ЕС в неформалния смисъл, доколкото формално тя още не е приета. Но в проекта за нея залегнаха концепции на този съд. Това е предимството на правото на ЕС пред вътрешното законодателство на страните членки и действието му не само към държавите, а и към техните граждани.

Съдът в Люксембург е нещо като Конституционния съд на Европа, така ли?

- Да. Доколкото той се произнася по съответствието на актовете на институциите към учредителните договори на общността. Тези актове могат да бъдат оспорвани пред съда както от отделни институции, така и от граждани, ако се установи, че са пряко и непосредствено засегнати. Национални съдилища могат да се обръщат към съда в Люксембург за тълкуване.

Ще има ли допълнителна процедура за утвърждаването Ви, както гласуването от Европарламента за българския комисар?

- Необходимо е само общо съгласие на държавите членки. Номинацията сега се съобщава и няма специална процедура, ако няма специално възражение.

Колко години ще бъде Вашият мандат?

- Мандатът на съдиите в Люксембург е шестгодишен, като може да бъде подновяван. Но струва ми се, че между българския и румънския съдия ще бъде теглен жребий, единият ще бъде за три, а другият ? за шест години.

Гласуването на българския комисар в Европарламента е изтеглено за декември и българи няма да участват във вота? Вие сте евронаблюдател, разочарован ли сте?

- Участието на българските вече евродепутати в избора щеше да придаде по-голяма легитимност на самия комисар. Но за съжаление надделяват съображения на европейската бюрокрация, всичко да става по-бързо, за да може Еврокомисията да заработи с новия си състав от 1 януари. А и за да не се прекъсва коледната ваканция.

Как ще коментирате желанието на Берлин да бъде задействана предпазна клауза по глава "Правосъдие и вътрешен ред"?

- Струва ми се, че решението за налагането или не на предпазни клаузи би трябвало да бъде взето поне три месеца, след като членството стане ефективно.

Чисто юридически предпазната клауза не може да се наложи по силата на ратификационния документ на Германския парламент. Не е коректно да се говори за пълноправно или не пълноправно членство юридически, а още по-малко политически е допустимо да се говори за тежки условия.

Мисля, че имаме достатъчно време през следващите месеци да покажем на нашите партньори,че заслужаваме тяхното доверие. Разбира се, трябва да се зачете, че подобни дискусии се водят в германския парламент и точно Франция и Германия са последните, които ратифицират договора ни.

Ако това се случи, какво би означавало в практически план непризнаването на решенията на българските съдилища от страна на ЕС?

- Няма да се отрази непосредствено на живота на българските граждани, това касае правосъдната система. Става дума за възможност да се ограничи зачитането на съдебни решения по граждански дела. Но по-сериозният отговор на този въпрос изисква по-сериозно изучаване по кои въпроси ще се реализира това непризнаване. И мисля, че тази мярка е поставена по-скоро не като заплаха, а като стимул за продължаване на реформите.

Каква е Вашата лична диагноза за ситуацията в съдебната власт? Защо се стигна дотам, точно тя да е най-малко реформирана?

- През годините на прехода беше допуснато съдебната власт да се самоизолира, да се разглежда като власт сама за себе си. Като че за нея не се отнасят проблемите на българското общество, неговия дневен ред.

Давам си сметка, че говоря твърде общо, това не е упрек към всички съдии, към всички съдилища. Упреци с лопати не може да бъдат раздавани. Като конституционен съдия съм имал възможност да бъда участник в много от решенията, които утвърдиха независимостта на съдебната власт.

Но изхождахме от разбиране за независимостта като ограждане, незаинтересованост от останалите власти и дори от обществото като цяло. Независимостта е лишена от легитимност, ако не е съчетана с отчетност и прозрачност - това, за което ни говорят напоследък от ЕС.

Защо Третата поправка на Конституцията не беше възприета от Брюксел?

- Не искам да изпадам в мазохизъм заради участието ми в нейното приемане. Тя, мисля, не беше разбрана. Ако има нещо не съвсем добро, то е може би във формулировките, но не в идеите. Поправката за импийчмънът на висшите магистрати с предложение на парламента, произхожда от там, че другите власти се контролират взаимно.

Допустимо е законодателната власт да се намесва, включително да отстранява висши представители на съдебната власт. Но това беше направено, без да се даде участие на засегнатите, да може да се оспорва, самата процедура да е по-демократична.

Сега част от магистратите пак съзират смесване на властите в проекта за Четвъртата поправка, защото парламентът ще избира органа, който ще контролира съдебната власт.

- Такъв довод не може да има, Народното събрание избира много органи. Например Сметната палата, част от самия Висш съдебен съвет, от Конституционния съд, от ръководството на Централната банка. Никой не очаква после тези хора да бъдат зависими. Те не могат да паднат от небето целите в бяло, от някъде трябва да дойде легитимността на избора. Това не означава, че това са политически назначения.

Какво мислите за скандала с космическата заплата на шефа на комисията, която трябва да се занимава с "лов" на имущество, придобито по престъпен начин?

- Не можах да вляза в този казус, но съжалявам за случилото се, то поставя под съмнение легитимността на този орган. Дори даде основание да се говори за закриването му, а това не трябва да бъде последицата. Вярно е, че тук напрежението, натискът може да са най-големи, но аз мисля, че няма заплата, която да не може да бъде купена. Заплатата сама по себе си не може да бъде преграда срещу корупцията.

Защо тази комисия не успява да "улови" мръсните пари?

- Прибързано е да давам оценка на комисията, но има необходимост от нея. Тя много бавно се наложи в правната система и може би трябва да очакваме да заработи по-бавно. Има нагласи, има инерция, има съпротива. Вие ще ме питате от къде идва тази съпротива, но аз не мога да ви кажа.

Съпротивата очевидно идва от мръсните пари.

- Да, но аз не мога да кажа кои са.

Защо бе допусната законовата поправка "Ванко 1", която даде възможност на сводниците да получават по-ниски наказания?

- Знам, че има такъв проблем, но не съм запознат. Вероятно нещо е "проспано". Понякога и парламентът работи на барабан.

Ще се ангажирате ли като депутат с предложение на поправка на поправката?

- Да, мисля, че има индикации за готовност за такава промяна.

Не говоря за вашия пост, но огласяването на кандидатурата на Меглена Кунева между двата тура на изборите навява съмнения за сделка с НДСВ...

- Не обичам думата сделка, въпреки, че се е наложила за много подобни решения. Ние така или иначе имаме тройна коалиция, която е излъчила правителството. Много решения трябва да се вземат по договорка в нея. Това са споразумения.

Сделката също е споразумение, което трябва да търси баланс. Аз разбирам, че се изразявам много евфемистично и всяка мръсна дума може да я кажеш и по "чист" начин.

У нас има склонност да се бави вземането на всяко решение и сега се избърза заради ЕС. А в Европейския парламент например има график за работата през цялата следваща година, за 2007 г.

express.bg