Тържествено обръщение на папа Йоан Павел ІІ към българския народ

М�г �гоуважаеми г-н президент,
Ваше Светейшество,
Уважаеми членове на дипломатическия корпус,
Уважаеми представители на държавната власт,
Уважаеми представители на различните религиозни изповедания,
Скъпи братя и сестри,
С вълнение и дълбока радост идвам днес в България и отправям към вас моя сърдечен поздрав. Благодарен съм на всемогъщия Бог, че ме удостои с честта да осъществя това свое желание, което нося от дълго време в сърцето си.

Всяка година с вълнение по случай празника на светите братя Кирил и Методи, апостоли на славянските народи, приемам представителите на държавната власт и на църквата в България. И така аз идвам днес, за да върна по някакъв начин вашата визита и да се срещна с българския народ в неговата прекрасна страна. Сещам се в този момент за моя предшественик папа Адриан Втори, който се срещна със светите солунски братя в Рим. Те донесоха мощите на св. Климент, папа и мъченик, и засвидетелстваха общението на основаната от тях църква с римската църква.

Днес римският епископ идва при вас, воден от същите чувства на общение в христовата любов. Сещам се също така в този особен момент за един друг мой предшесттвеник, блажения папа Йоан 23, който беше апостолически делегат в България в продължение на 10 г., като остана дълбоко свързан с тази земя и нейните жители. В негов спомен любезно поздравявам всички Вас и ви уверявам, че никога не съм преставал да обичам българския народ, представяйки го постоянно пред трона на Всевишния. Нека присъствието ми днес, сред вас, бъде красноречим израз на почит и обич, който храня към тази благородна нация и към нейните чада.

Поздравявам сърдечно представителите на държавната власт, като им благодаря за отправените ми покани. На Вас, господин президент, изразявам искрената си признателност за вежливите думи, с които ме посрещнахте на този исторически площад. Поздравявам още Негово Светейшество патриарх Максим, митрополитите и епископите от Светия синод, заедно с всички верни на Православната църква в България. Горещо желая това мое обръщение да послужи за утвърждаване на взаимното ни познанство и с божията помощ и ако Бог позволи да достигнем до състояние на съвършено единение в мислите и намеренията, помнейки призива на единствения син на Господ "Ако се обичате взаимно всички ще узнаят, че сте мои ученици".

Прегръщам с особено вълнение моите събратя Христо, Георги, Петко и Методий, заедно с всички чеда на католическата църква, свещеници, монаси и миряни. Дойдох при вас с поздрав и пожелание за мир, който възкръсналия Господ дарява на своите ученици. Поздравявам християните от другите църковни общности, членовете на еврейската общност, верните на исляма, предвождани от главния мюфтия. Подчертавам тук уверението си, че всяка религия е призвана да прокарва справедливост, мир, прошка, живот и любов между народите.

България прие благата вест, благодарение на проповедническата дейност на светите братя Кирил и Методий, и положеното в благодатна почва семе роди във вековете обилни плодове на християнско свидетелство и святост. Също така по време на дългата и мразовита зима на тоталитарния режим, белязал със знака на страданието не само вашата страна, но и много други страни в Европа, верността към Евангелието не намаля, а мнозина чеда на този народ геройски доказаха принадлежността си към Христос, достигайки нерядко дори до жертване на собствения си живот.

Сега бих желал да почета и онези смели свидетели на вярата, принадлежащи към различните християнски вероизповедания. Нека тяхната жертва не бъде без стойност, но да служи за пример и да прави плодотворна икоменичната им ангажираност с цел пълното единение между християните. Нека се поучават от тях и всички онези, които работят за изграждането на общество, основано върху справедливостта и свободата.

Нужно е раните да бъдат лекувани и да се гледа с оптимизъм към бъдещето. Отнася се за един нелек и нелишен от препятствия път, но общото ангажиране на всички обществени слоеве ще доведе до достигането на желаните цели. Необходимо е да се подхожда с мъдрост към узаконяването и опазването на демократичните структури, без да се пестят лишения, като съхранявате и прокарвате ценностите, съставляващи истинското величие на всяка нация. Това са моралната и интелектуална честност, защитата на семейството, помощта към нуждаещите се и почитта към човешкия живот - от момента на зачеването му до неговия естествен край.

Пожелавам ви най-искрено смело започнатите в България усилия за социално обновление да намерят нужния интелигентен прием и щедрата подкрепа на европейската общност. Може би точно тук, близо до гробовете на мъчениците, са се събрали през 342-ра или 343-та година епископите от Изтока и Запада за провеждането на важния Сердикийски събор, по време на който са били обсъждани съдбите на Християнска Европа.

В последвалите векове тук е била съградена базиликата "Света София", която според християнския начин на мислене поставя основите, върху които трябва да бъде изградена човешката цивилизация.

Пътят, водещ към истинския напредък на един народ, не може да бъде само политически и икономически. Той трябва да предполага също така и духовно-моралното измерение. Християнството е пуснало дълбоки корени в историята и културата на вашата страна, и този факт не може да бъде пренебрегван, ако желаете да осъществите процеса на националното ви израстване в бъдещето.

Католическата църква с всекидневната ангажираност на своите чеда и отдаването на разположение на своите структури, желае да допринася за запазването и развитието на наследството от духовни и културни ценности, с които страната ви се гордее. Тя иска да свърже своите усилия, които Евангелието може да дари също и на поколенията от новото хилядолетие, с тези на другите християни, за да се отдаде в служба на хората от всички обществени слоеве.

България със своето географско положение е един своеобразен мост между Източна и Западна Европа ? почти като един духовен кръстопът. Земя на срещи и взаимно разбирателство. Тук са съсредоточени човешките и културни ценности на различните континентални области, като са намерили прием и уважение. Бих желал публично да почета това традиционно гостоприемство на българския народ, като припомня по-особено изключителните му заслуги за спасяването на хилядите евреи по време на Втората световна война.

Нека божията майка, особено обичана и почитана тук, пази България под своя покров, и помага на народа ви да израства и напредва в братството и съгласието. Нека Всемогъщият Бог дари със своя благослов тази ваша благородна страна, като й осигури цветущо и спокойно бъдеще.