Облеклата били най-конкурентният ни продукт на европазара

П роблемите ни произтичат от това, че се конкурираме както с производители от региона, така и с производители от целия свят - пазарът е изключително динамичен, казва председателят на Българска асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) Петко Шишков в интервю за Econ.bg.

- Г-н Шишков, какви са проблемите, които спъват работата на бизнеса в текстилното производство?

- Производството на облекло и текстил е сектор от българската икономика, който се развива много бурно през последните 15 години. То е от браншовете, които оцеляват и напредват, така че нямаме основание да се оплакваме.

На международните пазари сме считани за коректни и надежни партньори, които предлагат качество на приемлива цена.

Проблемите произтичат от това, че се конкурираме както с производители от региона, така и с производители от целия свят - пазарът е изключително динамичен.

Миналата година беше доста критична за сектора в международен план ? за период от шест месеца паднаха квотите за внос на облекла и текстил от Китай в ЕК, което предизвика сериозни сътресения.

България понесе сравнително леко това - у нас беше отчетен спад от по-малко от 1%. Разбира се, не сме застраховани от проблеми занапред. Не е лесно да се работи при условия на фиксиран валутен курс, нарастващи вътрешни цени на ресурсите за производството и ценови натиск отвън.

Това поставя пред сериозно изпитание фирмите, които се опитват да компенсират негативните тенденции с повишаване на производителността на труда, предлагане на повече услуги с добавена стойност и т.н. В момента данните са по-скоро положителни. Предполагам, че и занапред нещата няма да се променят драстично.

За разлика от международните, нашите вътрешни цени ще продължават да растат. Ние трябва да сме готови да реагираме. Фирмите от сектора не трябва да бъдат натоварвани с допълнителни разходи по административен път.

В този смисъл всяко действие в обратна посока, като намаляване на данъчно-осигурителната тежест или облекчаване на административните процедури, е от полза за сектора. БАПИОТ се опитва да влияе в тази посока на правителството.

Друг съществен проблем е

количеството и качеството на работната ръка. Спрямо 2000 г. индустрията за облекло е нараснала над два пъти, а за последните 15 години нарастването е от порядъка на 10 пъти, което като цяло няма как да не се отрази на качеството на работната ръка в сектора, особено на средния управленски персонал.

Не трябва да си затваряме очите и пред липсата на достатъчно работници за сектора. През последните две години при общата намаляваща безработица в страната и при щедрите социални програми на правителството много хора предпочитат да останат в групата на безработните, отколкото да се трудят при сериозното натоварване в нашия сектор.

Факт е недостигът на работна ръка в бранша. В Управителния съвет на асоциацията се обсъжда предложение за облекчаване на режима за внос на работна ръка от чужбина.

Считаме, че условията, които предлагаме ние, са достатъчно атрактивни, за да привлечем хора от съседните страни, които биха могли да подкрепят местната индустрия.

- Можем ли да кажем, че малките градски фирми, които отварят малки цехове, също допринасят за недостига на работна сила чрез въвеждането на "дъмпингови" заплати?

- Не бих искал да деля фирмите в сектора на големи и малки, български, гръцки, турски и т.н. Има работодатели, които са лоялни към закона, и играчи на пазара, които не играят по правилата.

Размерът на индустрията в България е доста голям. Износът през първото шестмесечие на годината е над 1,7 млрд. лв.

Цялостният облик на нашия сектор не се оформя от тези нелоялни лица на пазара, но те при всички положения изкривяват конкурентната среда вътре в страната, както по отношение на цените, така и по отношение на условията за наемане на работна ръка.

- Ще намалее ли нелоялната конкуренция в бранша след присъединяването ни към Европейския съюз?

- Необходимо е да се създадат правила - колкото по-прости и ясни са правилата, толкова повече от участниците на пазара ще се съобразяват с тях.

Колкото по-преодолима е летвата на различните регулации, толкова повече хора ще се опитват да "играят" в рамките на правилата, защото това да си играч в сивия сектор е скъпо и рисковано.

Именно намаляването на данъчно-осигурителната тежест и опростяването на правилата, а не увеличаването на механизмите за контрол, е пътят, по който "сивата" икономика ще бъде принудена да излезе на светло.

- Какво е вашето становище по отношение на оповестената информация, че 80% от текстилните предприятия не покриват европейските стандарти?

- Според мен това твърдение е силно преувеличено. Трябва да се прави разлика между индустрия за облекло и текстилна индсутрия, т.е платове и прежди.

Производството на платове и прежди е по-трудно, защото се съпътства от много изисквания, които са свързани с големи инвестиции, а не всички фирми са готови да ги направят. В този смисъл наистина има проблем със спазването на евростандартите в текстилната индустрия.

При облеклото ситуацията е различна. Повече от 10 години ние работим основно за западноевропейския пазар. Като производители на облекло спазваме стандартите на нашите партньори от Западна Европа.

Не сме имали съществени проблеми в това отношение. Разбира се, възможно е и да допускаме нарушения, но това не прави индустрията ни неподготвена.

Напротив, смятам, че индустрията за облекло като цяло е сериозно подготвена за влизането в ЕС. При равни други условия присъединяването на страната към Евросъюза ще й се отрази благоприятно - времето, за което нашите стоки ще стигат от производителите до крайните потребители, ще намалее.

- Какъв е пазарът на готовата продукция и на износа в момента?

- В момента на вътрешния ни пазар доминират облеклата от Турция и Китай, които влизат в страната или напълно нелегално, или при занижени цени. Така че е трудно да се цитират точни данни.

За сметка на това износът на българска продукция се следи много внимателно от митническите власти и имаме точни данни. Те категорично доказват, че браншът се развива положително.

За последното десетилетие единствено през 2005 г. нямаме увеличение в общия износ на облекло и текстил. В рамките на миналата година облеклата от тъкан текстил (конфекцията) отбелязаха ръст, но имаше спад при трикотажните облекла.

Данните за първото шестмесечие показват общ ръст от 6,8% спрямо 2005 г., когато ръстът за облеклото е 5,5 %, а за текстила - 14%. Само за 6?месечието износът е достигнал 1,720 млрд. лв.

Износът на облекло и текстил е около 15,5% от общия износ на стоки и над 1/4 от износа на страната към ЕС. Това означава, че в момента облеклата са най?конкурентният продукт на българската икономика, що се отнася до ЕС.

- Защо пазарът на текстил и облекло се е насочил към експорта? Чисто икономическа ли е причината или фирмите не могат да се преборят с турските и китайските стоки на българския пазар?

- Тази ситуация се обуславя от комбинация от фактори. Първо, търсенето на български продукти от чужбина беше много голямо и това тласна индустрията в тази посока.

Второ, в момента масовият сегмент на вътрешния ни пазар се доминира от китайски и турски стоки - с тях нашите производители не могат да се борят в ценово отношение. Ето защо българските фирми се насочват към средния и над средния ценови сегмент, където са конкурентоспособни.

Трябва да се има предвид и фактът, че ние имаме голям опит в производството на облекло, но опитът ни при създаването на собствена марка и налагането на собствен продукт не е толкова голям.

Важно е да се отбележи също така, че българският пазар се отваря за български стоки. Вече имаме фирми, които се справят много добре на вътрешния пазар, а след това започват експорт на облекла със собствена марка, което дава надежда, че секторът ще се развие успешно и в тази посока.