Българската граница - най-смъртоносната на Изток

Н а българската граница през годините на социализма са били убити при опит за бягство повече граждани на Източна Германия, отколкото във всичките останали соцстрани, взети заедно.

Това драматично за реномето на България заключение направи снощи в най-гледаното време по германския телевизионен канал NDR политологът Щефан Апелиус, съобщава от Берлин в блога си (De-zorata.de/blog) българският журналист Милен Радев.

В навечерието на годишнината от падането на Стената телевизията излъчи видеосюжет за опита за бягство през 1983 г. на 18-годишния Франк Майер от ГДР.

Подлъган от илюзията, че българските граници не може да са така зорко охранявани, както границите в родината му, той е заловен на границата с Гърция и след две ужасни седмици в следствения арест в България е изпратен обратно в ГДР, където е хвърлен в затвора.

Франк Майер е имал невероятен късмет. Според Щефан Апелиус той е можел да остане завинаги в някой от многобройните безименни гробове край българските граници, приютили неизвестни и до днес жертви на най-хуманния строй в историята.

Политологът д-р Апелиус (Appelius.de) установява преди време, че темата е напълно забравена от колегите му, а в обществото цари невежество по въпроса.

Разследванията му в архивите на някогашната тайна полиция Щази, разговорите със свидетели и частично информацията получена от България са послужили за материал на книгата "Смърт в България", която излиза от печат в Германия.

Готви се и друго телевизионно предаване, което да документира източногерманските жертви, застреляни по българските граници.

В ГДР, съобщи Щефан Апелиус, са се ширели митологичните слухове, че България почти не охранява границите си, че страната няма пари дори да зареди автоматите на граничарите си с патрони, така че бягството оттам изглеждало в очите на много източногерманци едва ли не като туристическа разходка.

Истината е била в много случаи жестока. Българските граничари и цивилни сътрудници на властите са се отнасяли безмилостно към бегълците, предимно тийнейджъри.

Щефан Апелиус е единственият, който може да даде информация за много водещи се като безследно изчезнали граждани на някогашната ГДР.

Налага му се да посещава близки на бегълци, които с десетилетия са живели с надеждата, че родственикът им все още е жив някъде по света, за да им съобщи печалната истина, а в някои случаи дори да им укаже точното място в България, където са заровени телата на убитите. Но повечето гробове остават засега неизвестни.

Опитите на някои от близките след 1989 г. да получат информация от българска страна са останали без резултат.

Апелиус разказа пред германската публика, че архивите на службите за сигурност в България не са били отваряни и са недостъпни до ден днешен.

"Опитате ли се да научите нещо за онези години в днешна България от официалните власти, се сблъсквате с непроницаема стена мълчание. Нещо повече, когато в България забележат, че някой проявява конкретен интерес към архивите, въпросните документи бързо и безследно изчезват", каза изследователят.

Предаването и предстоящата книга на Щефан Апелиус повдигат завесата от една премълчавана до сега и в двете страни страшна истина - избиването на беззащитни цивилни по българските граници преди 1989 г.

Като български граждани знаем добре, че броят на нашите собствени сънародници, станали жертва на терористичния комунистически граничен режим едва ли отстъпва на този на чужденците. Разкриването на истината и търсенето на сметка от извършителите на тези деяния е наша вътрешна нерешена до днес задача, пише Милен Радев.

За жертвите от бившата ГДР сега неминуемо ще бъде сезирана прокуратурата в Германия. За предумишлено убийство тук давност няма. На България като страна членка на Евросъюза ще се наложи да прояви съвършено различен подход към тези позорни деяния от нейното минало, завършва Радев.

Преди 13 години в България беше заснет игралният филм "Граница" със сценаристи Илиян Симеонов, Християн Ночев (двамата - и режисьори) и Емил Тонев. Във филма се разказваше за всекидневните извращения в българските казарми, но и точно за такъв случай - как 19-годишен граничар на наборна служба застрелва момче и момиче от ГДР на българо-гръцката граница в Родопите.

Филмът получи висока оценка за художествените си достойнства, награден беше на националния кинофестивал (за най-добър филм, за мъжка роля - Петър Попйорданов, за музика - Теодосий Спасов), но разпространението му беше възпрепятствано от протести на действащи и пенсионирани офицери от Гранични войски и бившата Държавна сигурност.