В кв. ,,Йонковото" - един от централните квартали на гр. Габрово, в който живея, има малка улица, която носи името на ,,Тригьовото кладенче" Ако днес тръгнем по нея ще стигнем до запустялото кладенче. В него се вливат фекални води от крайните къщи в квартала, които и през 21 век все още нямат канализация. Всичко наоколо е засипано с всевъзможни отпадъци-стъклени и пластмасови бутилки, опаковки от хранителни продукти, автомобилни гуми, строителни отпадъци.Носи се неприятна миризма и вече повече от три години не се вземат никакви мерки за решаването на този проблем.
При това на около 400 метра от Тригьовото кладенче се намира Дирекцията на РИОКОЗ-гр. Габрово. Единствено нейните служители са изпълнили задължението си пред закона като са запечатали стогодишната каменна чешма до кладенчето и са окачили жълта табела с надпис ,,Водата не е годна за пиене". Възниква въпросът кога общинските служители ще помислят за катастрофалните последици от замърсяването на водното богатство на територията на град Габрово? Кой ще вразуми и недобросъвестните граждани, които на своя глава са си създали сметище до къщите си и то в гората?
Спомням си как преди време с мама и тате спирахме до чешмата през горещите летни дни, за да утолим жаждата си със студена водица и да си отдъхнем на сянка в смесената гора около кладенчето.Тогава се учех да разпознавам по формата на листата най-разпространените в района широколистни и иглолистни дървета.Бях много щастлив, когато започнах да различавам габъра-дървото, дало името на моя роден град Габрово. На воля си събирах за колекция /хербарии/ листа от широколистните дървета: дъб, габър, бук ; жълъди; шишарки от иглолистните дървета борове и смърчове.
Навред се носеше приятен мирис на смола и билки ,чуваше се тихото ромолене на ,, Тригьовото кладенче". Много хора от квартала предпочитаха неговата бистра студена вода . Можеше да срещнеш и сърнички в малката горичка, да подишаш чист въздух, да послушаш мелодичните песни на славеите, закачливите подсвирквания на косовете, любовните серенади на гургулиците, пронизващите крясъци на сойките.
Наблюдавал съм с часове как тези горски лекари -кълвачите , търпеливо с равномерни почуквания по кората на дърветата откриват личинките на коварните дървояди и лекуват бързо заболелите си пациенти. Докосвал съм се до величието на майката природа, наблюдавайки най-високите дървета в горичката. Впечатляваше ме царят на дърветата планинският дъб с дебелите си разклонени стъбла , високи над 30 метра и с красивите си широко разперени корони. Дълго време съм спирал погледа си и върху величествените габърови дървета,върху високите и стройни буки.
Мъчно ми е, че кладенчето и чешмата запустяха,хората ги забравиха, а местността около тях се превърна в сметище.Сега тук се събират бездомни кучета на глутници или от време на време се появяват недобросъвестни граждани, които незаконно изсичат дървета от смесената гора. Каменната чешма стои като един безмълвен паметник на отминало време, а от конструкцията й са вече откраднати металните части.
Аз съм само едно малко 9-годишно момче, което само не може да спре нарушаването на хармонията в природата на родния край. Не разбират ли хората, че като замърсяват безразсъдно водите и земята, водят към гибел нашата планета,,Земя"!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!