Уж жаеми г-н председател,
Уважаеми г-н вицепрезидент,
Уважаеми г-жи и г-да народни представители,
По повод на изтеклите две години от встъпването ми в длъжност бих искал да се възползвам от конституционното право и да направя своето обръщение към парламента по някои актуални проблеми, по въпроси на стратегическото ни развитие, да изразя и аргументирам своята позиция към основни факти, явления и процеси. Не толкова заради това, което остава в миналото, колкото с поглед напред, към това, което ни предстои.
През изминалия период съм се старал да изразявам ясно и недвусмислено своята позиция по всички въпроси и сега нямам намерение да я преповтарям. Който желае, впрочем, да си опресни информацията, може да го направи с онова, което има в президентския сайт.
На границата между старата и новата година българското общество преживя няколко тежки инцидента. Те болезнено възродиха много въпроси, най-важните от които са част от двете взаимно свързани теми - за сигурността и държавността. За ролята и мястото на държавата, на съставляващите я институции и координацията между тях, за отговорността в гарантирането на ред и стабилност, за сигурността на страната и на всеки български гражданин, независимо къде се намира той - у дома, на улицата, в предприятието, на гурбет или като участващ във военна мисия.
Въпросът за отговорността на институциите и политиците не се изчерпва със закъснели и безплодни заседания на една или друга комисия. Надявам се за тези малко повече от три седмици, в които броим, за да не кажа, че цепим, секундите за реакция на нашите бойци и командири в Кербала, да сме разбрали, че успехът на мисията ни в Кербала, в т.ч. и особено опазването на живота и здравето на нашите бойци, не може да бъде само дело на военното командване. Нещата далеч не се свеждат само до технологията по укрепване на лагера, в който е бил настанен батальонът. Успехът ни в Ирак е преди всичко проблем, задача на българската политика и дипломация.
Предлагам във връзка с това на вашето внимание един отворен пакет от политически и дипломатически задачи, които стоят неотложно на нашето внимание. Преди това бих искал за пореден път да подчертая, че в дипломатически план беше важно след трагедията от миналата година да потвърдим, че не може да има връщане назад, че България ще продължи да бъде солидарен член на международната антитерористична коалиция.
Вече заявих и тук, пред народните представители, искам да потвърдя, че като върховен главнокомандващ не мога да се съглася с идеята при първите възникнали проблеми българските бойци да бъдат накарани да обърнат гръб на противника!
Ирак е едно от бойните полета срещу международния тероризъм. Отстъплението от този фронт, освен всичко друго, може да означава, че той ще да бъде пренесен в Европа и в други страни от демократичната общност.
І.1. Ние и в бъдеще ще поемаме подобни ангажименти. Убеден съм обаче, че е време за една конструктивна, експертно аргументирана дискусия в парламента, който взема тези решения, за това какъв е възможният праг на българското участие в подобни мисии.
2. Необходим е преглед, на основата на който да се направят промени в законовата, в нормативната база, върху която действат нашите мисии в чужбина. Сега,без излишно протакане.
3. Трябва да бъде решен въпросът за целево, извън бюджета на Министерството на отбраната, финансиране на тези мисии. И това е една постановка, която виждам, че консенсусно се възприема от всички парламентарно представени сили и институциите.
Ние оценяваме високо взаимодействието със съюзниците в зоната за отговорност. И това е взаимна оценка. Това взаимодействие ще бъде съхранявано и развивано и за напред.
Именно заради доброто бъдеще на отношенията ние трябва да поставим някои въпроси, свързани с предпоставките за успеха на мисията на нашите бойци.
ІІ.1. Да поставим още по-настойчиво пред нашите партньори въпроса за допълнително военно присъствие, на още един съюзнически батальон в Кербала, заедно с българския контингент.
2. България трябва да обоснове виждането за ускоряване процеса на демократизация, на формиране на новите демократично избрани институции на Ирак.
3. Нашата дипломация, макар и вече не като член на Съвета за сигурност, трябва да активизира дейността си за връщането на ООН в Ирак и за по-плътното ангажиране на организацията с възстановяването на страната.
4. Вече като член на НАТО, което е въпрос на седмици, не повече от месец, трябва да настояваме да бъде взето решение за ангажирането на Алианса със стабилизиращата мисия в Ирак.
5. Необходима е една по-активна политика към арабските държави и като цяло - към мюсюлманския свят. Във всеки случай искам да ви информирам, че това ще бъде един от акцентите в дейността на президентската институция през 2004 г.
ІІІ.Трябва добре да осъзнаем, че успехът на нашата мисия в Кербала е в пряка зависимост от съхраняването на социалния мир в областта, определена като зона за отговорност.
От всички информации за ситуацията в района на Кербала една от най-тревожните е за нарастващото социално напрежение.
Това не може да бъде проблем само на военния губернатор, на командира на нашия батальон. Това е проблем на всички нас. И това трябваше да е ясно на онези, които на часа приеха идеята за участието ни в управлението на Кербала.
1. Това означава, че на политическо и дипломатическо равнище в разговорите с нашите съюзници ние трябва да изясним какви са социалните рискове и да бъде подготвен изпреварващ план за действие. Независимо дали става дума за снабдяването с хляб или с гориво.
2. Би било много добре, ако българското общество и държава дават системно своите знаци на съпричастност към населението в областта - например, чрез ангажименти към възстановяването и поддържането на различни социални обекти. Тук апелът ми преди всичко към многобройните граждански структури, които имат добър опит в тази дейност.
Уважаеми дами и господа,
Силна държава означава и силна армия, модерна, боеспособна. Армията, която да е в състояние да изпълнява конституционните си ангажименти по гарантиране на мира и военната сигурност на страната.
Важно е наистина да разберем, че правим тази дълбока трансформация на БА не само за да отговорим на външните критерии и стандарти, което е безусловно необходимо. А и за да имаме въоръжени сили, способни да отстояват националния интерес, които да са в крак с тази истинска революция във военното дело в последните години.
Припомням, че КСНС даде висока оценка на хода на военната реформа. Нашите партньори също смятат, че резултатите от реформата са наклонили везните в полза на членството ни в НАТО.
Не бива да има главозамайване от подобни оценки, но и не бива да се подвеждаме по нихилистични мнения за постигнатото.
Смятам, че в плана на всички институции трябва да залегне ангажиментът за приключване в периода около предстоящата среща на високо равнище на Алианса на актуализацията на Концепцията за национална сигурност и на Военната доктрина. Повече не бива да бавим решаването на този въпрос. Необходими са промени, които да съответстват на пълноправното ни членство и да отразят новите рискове за глобалната сигурност, включително и международния тероризъм.
Стратегическият преглед на отбраната, за чието провеждане е налице политически консенсус, трябва да приключи в срок и да подготви задълбочена, ясна, обоснована визия за развитието на отбраната и за изграждането на въоръжените ни сили за периода до 2015 г.
- За изграждане на комплектовани, многостранно осигурени, гъвкави, мобилни формирования, оперативно съвместими с тези на съюзниците ни;
- За модернизация на съществуващите и закупуване на нови образци въоръжение и техника - един проблем, който се актуализира в публичния дебат във връзка с въоръжението на нашите бойци в Кербала;
- За активизиране процеса на професионализация на Българската армия. Особено важно е трансформацията на нашите въоръжени сили да се синхронизира с тази, която протича в НАТО;
- Специално внимание трябва да обърнем на въпроса за мотивацията. Той не се свежда единствено до реализирането на така необходимия пакет от социални решения за военнослужещите и за техните семейства.
Реформата не се изчерпва с покриването на формалните изисквания и критерии. Много важно е да се осмисли службата от всеки в БА, да успеем да съхраним нейния висок боен дух.
В заключение по този въпрос още веднъж ще кажа, че аз поемам ангажимента заключителният документ, визията, за която стана дума, да бъде включена в дневния ред на КСНС за обсъждане още в първите заседания на настоящата година.
Уважаеми г-жи и г-да,
Престъпността продължава да е основен вътрешен риск за сигурността на страната, на българската държавност. Политическата воля в борбата с престъпността се проявява главно в две посоки - в своевременното приемане на необходимото законодателство и безусловното му прилагане.
Правителственото мнозинство търпи критики и в двете посоки. Защото не може да има сериозно оправдание за забавянето на всички онези промени в законите, които бяха обосновавани многократно, включително и на последния парламентарен дебат.
Предложената от МВР Национална стратегия за противодействие на престъпността професионално обобщава и подрежда отдавна предлагани и коментирани идеи. Надявам се във връзка с предстоящия дебат - виждам, че е включен в дневния ред на парламента - по стратегията, да бъде преодолян основният й дефект: липсата на контролни механизми, невъзможността да се проследи ефективността на предвидените мерки.
Дебатът, който ви предстои, не снема необходимостта парламентът да се произнесе по някои настойчиво поставяни законодателни предложения.
Необходими са ни модерни Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс. Крещяща е необходимостта от уреждане на въпроса за управление в кризисни ситуации. Стои проблемът за нов Закон за специалните разузнавателни средства (СРС). Подчертавам още веднъж, че аз самият подкрепям идеята за Закон за конфискация на имуществата, придобити по незаконен начин.
Промените в законодателството са наложителни. Те трябва да се извършат във всеки момент, когато са налице променени реалности. Не виждам обаче такъв пропуск в законите, който да оправдава безсилието на компетентните държавни институции и органи по отношение на организираната престъпност.
Не може да се реализира реален успех в борбата с организираната престъпност, ако не постигнем успех в противодействието срещу корупцията. Именно корупцията е социалният феномен, който осигурява безнаказаност на бандитите.
Преди една година предложих създаването на нова структура в борбата с корупцията - равноотдалечена от институциите, с гаранции за независимост от онези, които разследват. Службата би била опит за се подобри правната и институционалната рамка на борбата с корупцията като се търси специфично решение, което да отговаря на националните особености.
Предимствата на новата служба бяха систематизирани от мен и публично защитени, не искам да повтарям аргументите. Продължавам да смятам, че борбата с корупцията сред най-висшите представители на политическия и държавния елит трябва да се концентрира на едно място. Смятам, че това ще оптимизира ефективността й. Разбира се, тази идея може да бъде отклонена. Но аз се надявам тогава да бъде предложена друга, която да е достатъчно работеща, във всеки случай по-работеща от досега съществуващите форми.
Миналата седмица обществото ни се развълнува от успеха на едно българско момиче - Наталия Митева от Русе, най-добрата студентка на Америка за миналата година. Надявам се да сме запомнили добре нейния отговор на въпроса какво й липсва в България: "Една уредена и здрава държава".
Уважаеми г-жи и г-да,
Ако изминалата 2003 г. бе важна за хода на европейската и евроатлантическата ни интеграция, 2004 г. ще бъде решаваща за успеха на дългогодишните ни усилия. След броени месеци ще бъдем член на НАТО. Потвърденият през декември график на преговорите дава шанс при максимална мобилизация да прекрачим прага на ЕС през 2007 г. Вярвам, че всички добре разбираме колко важно е да се запазят темповете, динамиката на преговорния процес, за да приключим преговорите в мандата на сегашния състав на Европейската комисия, дори до края на ирландското председателство.
Потвърждаването на 2007 г. като крайна дата на членството ни в ЕС на практика означава, че срокът за подготовката на България за членство е фиксиран на три години. Това е период, който ни дава шанс и ни да "европеизираме" българската съдебна система, да хармонизираме българското право с европейското, да постигнем трайни успехи в борбата срещу корупцията и престъпността, да подготвим по-добре българския бизнес, да укрепим българския етнополитически модел.
Трите години разкриват пред България възможност да генерира по-голям ресурс за въвеждането на европейския социален модел, за по-голям капацитет при поемането на задълженията, произтичащи от бъдещото ни членство.
От всички въпроси, които съпътстват този финален етап, ще посоча няколко:
На първо място ще поставя необходимостта България да изпълни задълженията, поети в рамките на преговорите. Повечето от тях влизат в сила с датата на приемането на страната в ЕС. Зад всяка договореност, зад всяка временно затворена "глава", стоят задължения за цели икономически отрасли в България, задължения, които ще се изпълняват от поколения българи.
Проблемът е в това да не би след трите години до нашето членство някои от поетите задължения да останат "на хартия" и да предизвикат основателни критики сред нашите партньори. Специално искам да подчертая: членството в Европейския съюз не означава само права и ползи. В много отношения България ще трябва да споделя тежестите и общите отговорности, произтичащи от това членство.
На второ място, ще подчертая разяснителната дейност за ефекта на поетите задължения върху процесите у нас. Това трябва да се превърне в първостепенен ангажимент на българското правителство и свързаните с преговорите институции.
Преди няколко дни бе представена Информационна система на Министерски съвет за поетите ангажименти в хода на преговорите. Макар и бедна откъм съдържание, аз вярвам, че информацията ще бъде полезна и гледам на нея като на необходима първа стъпка във вярната посока.
Ние трябва аргументирано и конкретно да обосновем пред българските граждани силата на европейската ни перспектива, но и да ги подготвим за предизвикателствата, изпитанията и проблемите. Нещо повече, хората не само трябва да бъдат информирани, те трябва пряко и демократично да изразят своето мнение на съответен етап на евроинтеграцията.
Смятам, че в самото навечерие на приемането ни в ЕС в България, подобно на други европейски страни, трябва да бъде проведен референдум.
Обявено като политическо намерение сега, добре организирано и проведено непосредствено преди да прекрачим прага на ЕС, такова допитване до народа ще мобилизира всички институции и ще мотивира реално хората. Не е достатъчно да свеждаме аргументацията си до постановката "Така искат от Брюксел", гражданите трябва да видят в този процес защитен и националния, и своя собствен, личен интерес.
Ние най-сетне, уважаеми г-жи и г-да, трябва да използваме лостовете на пряката демокрация. Основателни са критиките към "политическата класа", че пренебрегва вече 13-14 години тази възможност. Неоснователни са претенциите за допитвания по прекалено конкретни, с експертен характер въпроси, по които управляващите трябва да поемат своята отговорност.
Впрочем аз смятам, че в един бъдещ пакет от промени е редно да се предостави на държавния глава право да инициира провеждането на референдум. С всички произтичащи негативни последици, ако неговата позиция не получи достатъчна подкрепа.
Уважаеми г-жи и г-да,
Важен с оглед настоящата ситуация и перспективата е въпросът за това как държавата гарантира сигурността на българския бизнес. И дали всъщност е необходимо да се засили ролята и ангажираността на държавата в областта на икономиката. Без да влизам в подробности по този ключов дебат за прехода, ще кажа, че - поне аз така смятам - нямаме толкова силна икономика, че да си позволим слаба държава. Най-точно го изрази един бизнесмен, който участваше в делегацията, при едно от моите посещения в чужбина: "На нас ни е необходима по-малко администрация и повече държава."
Повече държава в икономиката не означава повече държавна собственост и бюрокрация. Напротив, означава създаването на условия, спазването на правила, гарантиране на балансите в обществения интерес и служба на гражданите и бизнеса.
Сигурността в стратегически план предполага да не работим на парче, ден за ден или бюджет за бюджет. Политическият и професионален дебат от последните години все по-настойчиво откроява необходимостта от разработване на Стратегическа програма за развитието на България. Това трябва да бъде една перспективна рамка, която да обединява най-ценното, най-работещото от досега обявените стратегии, концепции и други документи. Разбира се, тази програма трябва да аргументира националните цели, да стимулира предприемчивостта на българите, да съчетава националните цели с тези на ЕС и НАТО.
Смятам, че хоризонтът на тази програма трябва да отива по-далеч от 2007 г. - от датата на членството, да отива до 2010 г. Той трябва да бъде съобразен с основните стратегически документи на ЕС, а също така и с политическия цикъл. Припомням, че през 2009 г. страната ни ще участва за първи път в изборите за Европейски парламент.
Необходими са ни мерки и действия, които дават реален тласък на икономическите ни приоритети. Защото енергетиката, инфраструктурата, информационните технологии, туризмът, селското стопанство не могат да бъдат задача и приоритет единствено на съответните ведомства.
Защото и най-добрата ведомствена енергийна стратегия губи своя смисъл, ако тя е пробивана от политически решения. Като това за III и IV блок на АЕЦ-Козлодуй.
Поемам ангажимента да възложа на екип от висококвалифицирани специалисти обобщаването на становищата и подготовката на такъв проект като очаквам той да бъде готов през есента. Разчитам, че така ще насърча търсенето и диалога за определянето на националните приоритети, за създаването на програми, за мерките и действията за тяхната реализация.
Уважаеми г-жи и г-да народни представители,
Социалният критерий беше основен при оценката на редица закони, по които трябваше да се произнеса през тази година.
В изпълнение на конституционните си правомощия опростих държавни вземания на около 400 души на обща стойност повече от 330 000 лева.
Президентската администрация положи много усилия за подпомагането на десетки домове за деца без родителски грижи и домове за възрастни хора.
Ще продължа и занапред да търся консолидиране усилията на държавните институции, гражданските структури и бизнеса в тази посока. Но ще продължа да настоявам и за по-радикални решения на държавата - например, за промените в данъчното законодателство по отношение на даренията за такива социални обекти.
През изтеклата година имахме много поводи да дебатираме различни аспекти на социалната сигурност.
В едно добро взаимодействие с правителството постигнахме придвижване на някои от отдавна залежалите проблеми на хората с увреждания. Направени бяха важни стъпки към оформянето на модерно европейско законодателство, мобилизиране на сериозна държавна, обществена и бизнес подкрепа за хората с различни възможности.
Влязохме в остра полемика по редица въпроси за пенсиите, здравните осигуровки, детските надбавки. И тази полемика ще продължи, защото аз не мога да приема очертаващата се тенденция законите и нормативните актове да се правят за удобство на администрацията, на чиновника и за сметка на гражданина. Необходима ни е държава активна, регулираща, способна да защити достойнството, собствеността и живота на гражданите.
Друго важно условие за сигурността e стабилността на политическата ни система. Трайността на тази стабилност до голяма степен зависи от това дали своевременно, изпреварващо Народното събрание ще определи законовите правила за следващите парламентарни избори. Но и в същото време дали ще бъде формирана една модерна база за развитието на партийно-политическия живот за времето след членството ни в ЕС - чрез закона за политическите партии и особено за контрол и прозрачност на финансирането на партиите.
Завършвам, уважаеми г-жи и г-да, със съзнанието, че вероятно част от идеите ще бъдат оспорени, други може би ще бъдат отхвърлени. Въпреки това аз се изправям тук, пред вас, с уважение към парламентарната институция, защото смятам, че трябва с общи усилия да прекратим по-нататъшното деформиране на политическия дебат. Защото трябва да излезем от дребнотемието, да престанем да водим закъснели битки с миналото.
Съзнавам колко важно е организационното състояние на парламентарните партии за политическата стабилност. Но не може политическият дебат да се затваря главно в темата за вътрешнопартийния живот на една или друга организация.
Трябва да върнем в политиката дневния ред на държавата, обществото и гражданина. Това е и най-важната предпоставка, за да реабилитираме политиката в очите на хората, да върнем доверието на хората в институциите.
Благодаря ви.
Обръщението на Първанов към депутатите по повод 2 г. от встъпването му в длъжност - пълен текст
"Ирак е едно от бойните полета срещу международния тероризъм. Отстъплението от този фронт, освен всичко друго, може да означава, че той ще да бъде пренесен в Европа и в други страни от демократичната общност", заяви президентът. Трябва да използваме лостовете на пряката демокрация, напомни още той.
22 януари 2004, 15:04
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!