Поправките на конституцията минаха на второ четене

Н ародното събрание прие на второ четене законопроекта за изменение на конституцията.

Всички разпоредби получиха подкрепата на повече от 3/4 от депутатите, което ще позволи промените в основния закон да бъдат приети до края на март и да бъдат отчетени в доклада на Европейската комисия.

Третото гласуване на поправките е поименно и законопроектът трябва да бъде одобрен в цялост.

Главният прокурор може да поиска свалянето на имунитета на народен представител не само за тежки престъпления, но и за престъпления от общ характер, реши парламентът.

Наказателният кодекс определя като "тежко" престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

След близо 3-часови дебати 189 депутати при необходимо мнозинство от 180 гласа (3/4 от народните представители) подкрепиха текста. "За" гласуваха не само представителите на управляващата коалиция, но и техни колеги от БНС и ОДС, както и един член на парламентарната група на "Атака".

Няма да се изисква разрешение на Народното събрание за възбуждане на наказателно производство срещу депутат, ако той предварително даде писменото си съгласие, че имунитетът му може да бъде свален.

При разискванията ДСБ и "Атака" в съответствие с заявените си вече позиции се изказаха за пълно отпадане на имунитета.

Според Нено Димов от ДСБ не може депутатите да създават законите и в същото време да се крият от тях. По думите му, отпадането на депутатския имунитет ще повиши авторитета на Народното събрание и ще мотивира депутатите да работят по-добре.

В отговор Татяна Дончева от БСП заяви, че "имунитетът не е привилегия", а даден в името на равнопоставеността на властите.

Според Михаил Миков от БСП би било цинично да се говори за имунитета на депутатите като привилегия. Ако депутатският имунитет е привилегия, то и дипломатическият имунитет е привилегия, каза той.

Филип Димитров от СДС контрира, че дипломатическият имунитет е нещо съвсем различно от имунитета на народните представители и неговата цел е да защитава дипломата като представител на страната в друга държава.

"Вие правите малки промени, за да покажете, че тук нещо се върши", обърна се към мнозинството Екатерина Михайлова от ДСБ. Тя призова управляващите, ако имат съвест и политическа отговорност, да подкрепят предложенията на ДСБ имунитетите на депутатите да отпаднат напълно.

"Иначе ще бъде политическо лицемерие - да гласувате против отпадането на имунитета на народните представители, а да искате да отпадне имунитетът на конституционните съдии", каза още Михайлова. Според нея било неморално управляващите да казват "Пазете нас, ние сме най-важните".

В началото на заседанието депутатът от "Атака" Димитър Стоянов предложи да бъде отложено гласуването, тъй като не са изминали 24 часа от приемането на промените в комисията и това е нарушение в правилника за работа на Народното събрание.

От 196 гласували, 28 народни представители бяха "за", 160 - "против", а 8 - "въздържал се". Според Павел Шопов от "Атака", това не било процедурно предложение за гласуване, а трябвало непременно да се отмени обсъждането, защото било в нарушение на правилника за работа на парламента.

"Вие ще носите отговорност за това, че такива важни промени се гледат в противоречие на правилника", обърна се Шопов към депутатите.

На въпрос на в. "24 часа" искат ли имунитет, 102 депутати са отговорили "не", а 138 - нямат свое мнение и позицията им е "както каже партията". Вестникът е успял да анкетира абсолютно всички народни представители и публикува отговорите им.

Друга от приетите поправки гласи, че "Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите".

Разпоредбата подкрепиха 208 народни представители, а четирима гласуваха "против". Правомощията и дейността на омбудсмана ще се уредят с отделен закон, предвиждат измененията.

Омбудсманът да може да сезира Конституционния съд в случаи на противоконституционност, с които се нарушават права и свободи на граждани, записаха депутатите. 207 от тях подкрепиха този текст, 7 гласуваха против, а един се въздържа.

Народното събрание да изслушва и приема годишни доклади на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи, реши парламентът.

Разпоредбата подкрепиха 182 народни представители, 36 бяха против, а трима се въздържаха.

В случай на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните си задължения, както и за действията, оронващи престижа на съдебната власт главният прокурор и председателите на върховните съдилища ще бъдат освобождавани от президента по предложение на 1/4 от депутатите, което трябва да е одобрено с квалифицирано мнозинство 2/3 от гласовете на народните представители.

След продължителни дебати разпоредбата подкрепиха 183 депутати, а 38 гласуваха "против".

Гласуваният текст предвижда президентът да не може да откаже освобождаването на тримата висши магистрати при повторно предложение.

Според конституцията сега тримата висши магистрати се назначават и освобождават от президента по предложение на Висшия съдебен съвет, като той не може да откаже назначаването или освобождаването им при повторно предложение.

Министърът на правосъдието да предлага проект на бюджет на съдебната власт и да го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет (ВСС), както и да управлява имуществото на съдебната власт, решиха народните представители. За разпоредбата гласуваха 193 депутати, 21 бяха "против", а четирима се въздържаха.

Правосъдният министър да контролира дейността по образуването, движението и приключването на делата, предвижда още текстът. Той да може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, гласуваха депутатите.

Министърът участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, постановява разпоредбата.

Без разисквания парламентът прие на второ четене промените, свързани с прилагането на новия Наказателно-процесуален кодекс.

Прокуратурата да следи за спазване на законността като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане и да може да извършва разследване, решиха депутатите.

Текстът подкрепиха 212 народни представители, трима гласуваха "против", а един се въздържа.

С 205 гласа "за" и трима "против" парламентаристите записаха в основния закон, че следствените органи са в системата на съдебната власт и осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.

Междувременно стана известно, че Народното събрание ще купи нови 18 автомобила за 825 000 лв. 14 стари коли били вече на 400 000 км., ставали опасни за депутатите и трябва да бъдат подменени.

В близките месеци други 40 коли щели да станат неизползваеми поради много навъртени километри.

От обяви в "Държавен вестник" за обществена поръчка се вижда, че Народното събрание планира да купи компютри за 333 хиляди лв., софтуер за 666 хил. лв., а в бившия Партиен дом ще бъдат инсталирани нови асансьори за 208 хиляди и нова телефонна централа за 292 хил. лв.