Конституционни вълнения

К оя е институцията, която трябва да контролира съдебната власт?

а) Парламент

б) Висш съдебен съвет

в) Конституционен съд

г) Всички

д) Нито един от изброените

Това не е въпрос от новите ученически тестове. Това е задачата, която мъчи законодателната власт вече прекалено дълго време. Още повече след като тази седмица опитът, наречен трета поправка на конституцията (която трябваше да бъде отговорът на въпроса), претърпя пълен провал.

Без своя председател (кандидата за президент Неделчо Беронов) Конституционният съд обяви за противоконституционен текста, според който при 2/3 мнозинство депутатите могат да отзоват някой от тримата "големи" в съдебната власт - председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и главния прокурор.

Процедурата, която бе въведена с поправките на конституцията в края на зимата, всъщност бе опит на депутатите да отговорят на настояването на Европейската комисия за затягане на контрола върху българската съдебна система.

Малко след приемането на промяната в основния закон Брюксел отчете, че бил нарушен балансът между съдебната, изпълнителната и законодателната власт и върху магистратите може да бъде оказван политически натиск. Още тогава стана ясно, че се налага още една поправка на основния закон в частта му за съдебната власт, която да гарантира едновременно възможност за контрол (най-вече публичност и прозрачност) и независимост.

Възможността на Народното събрание да отстранява висшите магистрати срещна сериозни опоненти още при дискусиите на третата поправка в началото на годината. Разделението на вижданията бе видимо на политическа основа - управляващата коалиция го подкрепяше, а опозицията бе против.

Най-яростният противник на т.нар импийч­мънт бе председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров (свързван с дес­ните парламентарни формации), който квалифицира предложението като "принципна недопустимост".

Няколко месеца след приемането на поправката пленумът на ВКС сезира Конституционния съд с искане за обявяване за противоконституционни два от променените тек­ста - за импийчмънта и за разширяването на правомощията на министъра на правосъдието. В две заседания тази седмица Конституционният съд отхвърли искането на Григоров за отмяна на текста, който разширява правомощията на правосъдния министър. В същото време съдиите обявиха за противоконституционна възможността парламентът да премахва от длъжност тримата големи.

Според Конституционния съд

предложената процедура нарушава "заложения в конституцията модел на функциониране на властите" и като цяло води до промяна на формата на управление. Според конституцията промени на формата на държавно управление са в компетенцията единствено и само на Великото народно събрание.

Известният правозащитник Йонко Грозев иронично опонира на това твърдение: "Щеше да има промяна на формата на управление, ако например републиката станеше монархия."

В действителност конституционните съдии се базират на скандалното си решение №3 от 2003 г., което бетонира статуквото в съдебната система. Според въпросното решение изразът "форма на държавно управление" трябва да се тълкува разширително и да включва "изградената от Великото народно събрание система от висши държавни институции".

"Това означава, че всяка поправка на конституцията, направена от парламента, може да бъде определена като противоконституционна", пояснява адвокат Грозев и допълва: "Много голям проблем е, че Конституционният съд влиза в подобен анализ."

Повечето народни представители приеха решението без изненада, като явни приветствия (логично) имаше от представителите на десните партии. Самият Григоров каза, че в България "ще се възцари конституционно право на независимост на съдебната власт". На подобно мнение бе и председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев. Главният прокурор Борис Велчев, който подкрепя импийч­мънта, но не и предложената процедура, определи новината като очаквана.

Решението е подписано с особено мнение от четирима съдии - Евгени Танчев, Лазар Груев, Мария Павлова и Емилия Друмева. Имайки предвид факта, че първите двама са избрани от квотата на Георги Първанов, може да се каже, че решението на съда започва да се оцветява и да следва модела на разделение - дясно "против" и ляво "за".

В момента отстраняването на някой от "тримата големи" може да се осъществи само и единствено с решение на Висшия съдебен съвет. Неговата структура обаче прави взимането на подобно решение само хипотетично.

В същото време конституционните съдии счетоха, че разширяването на правомощията на министъра на правосъдието не е промяна на формата на държавно управление и допуснаха поправката на основния закон в тази му част. В резултат на това той става първият министър, чиито правомощия са скрепени конституционно. Факт, който обаче не улесни управляващите, които вече няколко месеца търсят друго решение относно искането на Брюксел за по-добър контрол на съдебната власт. Няма съмнение, че то ще се казва "четвърта поправка".

Независимо какво ще се случи в пленарната зала, няма съмнение, че поправката на конституцията няма да е магическата пръчка, която ще направи проз­рачна капсулираната съдебна система. За целта освен законодателна воля е необходимо и желание за по-радикална промяна на всички нива. Включително и най-високо - при тези, които осигуряват върховенството на конституцията.

Четвъртата поправка

Според информация от управляващата коалиция проектът за изменение и допълнение на конституцията ще бъде внесен до края на следващата седмица.

Една от основните промени е именно в частта за съдебна власт. Този път контролът ще бъде възложен на съществуващ орган - инспектората към министерството на правосъдието (който в момента само следи за сроковете, в които магистратите решават делата). Той ще получи нов, по-висок статут, ще бъде изваден от изпълнителната власт, за да бъде закрепен към Висшия съдебен съвет. Органът ще бъде ръководен от главен инспектор, който, както и членовете на структурата, ще бъде избиран от парламента. Инспекторът ще следи за нередности в съдебната система и ще предлага на Висшия съдебен съвет наказания за магистрати. Ще може да бъде сезиран и от юридически и физически лица, като ясно ще бъде дефинирано, че няма право да се меси в решенията на делата и да им влияе. При това положение Висшият съдебен съвет ще запази функцията на санкциониращия орган. Ако структурата на съвета се запази, не е ясно дали ще успее ефективно да извършва тази си функция. "Подигравка е конституцията да се занимава с инспекторат" коментира Йонко Грозев и допълни: "Тримата големи имат повече власт от Висшия съдебен съвет. Той няма ресурс да извършва тази дейност."

Не е ясно дали депутатите ще вземат предвид предложението на главния прокурор Борис Велчев (покриващо се отчасти с това на председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров) импийчмънтът да се остави, но да се копира процедурата, която се прилага при отстраняването на президента - парламентът повдига обвинение, което се разглежда от Конституционния съд.

Йонко Грозев изрази мнението, че ако Конституционният съд запази практиката си, е твърде вероятно и това решение да бъде обявено за противоконституционно.

"Няма от какво да се плашим", коментира Михаил Миков, председател на парламентарната група на БСП. "Конституционният съд трябва да спре с това разширително тълкуване и да позволи въвеждането на по-добър контрол върху съдебната система", допълни той.