"Ню Йорк таймс": Тайната на Либия: Проблеми с вируса на СПИН

Т рагедията с българските медици приключи, но сега започва трагедията с болните от СПИН либийски деца, пише във в. "Ню Йорк таймс" Елизабет Розентал по повод освобождаването на шестимата български медици

Много от заразените с вируса на СПИН либийски деца вече приближават юношеска възраст, а смъртоносната болест, на която те са носители, е трудна за лечение в Либия, заради лошата здравна либийска инфраструктура, пише авторката и цитира италианския откривател на вируса на СПИН професор Виторио Колици.

Според италианския експерт един милион долара, които либийците получиха като компенсации, заради заразяването на децата си, са нищо за доживотно лечение на болно от СПИН дете.

Изданието припомня, че именно италианския професор Колици беше един от световноизвестните експерти, които доказаха научно, че шестимата български медици не са виновни за заразяването на либийските деца с ХИВ.

"Още през 2002 г. беше ясно, че те не са виновни, но те пострадаха през всичките тези години от неспособността на дипломацията и политиката да ги освободят навреме", казва професор Колици, цитиран от в. "Ню Йорк таймс".

Изданието припомня, че според Колици и друг откривател на вируса на СПИН, французина Люк Монтание инфекцията в болницата в Бенгази е започнала още преди идването на българите там.

Според специалистите тя вероятно е била пренесена от персонал от африкански държави на юг от Сахара, в които 10 процента от населението е заразено с ХИВ.

В."Ню Йорк таймс" допълва, че самият Колици е заключил, че заразата е станала чрез вливане на неизследвана кръв и кръвни продукти, както и чрез нестерилизирано медицинско оборудване.

Отгледана в домашни условия СПИН-епидемия, дължаща се на лоши здравни практики в правителствена болница, обаче не беше нещо, което либийското правителство можеше да признае открито, още повече, когато имаше под ръка изкупителни жертви от чужбина, пише изданието.

Българите от дълги години работят в либийски болници, но заради расизма на либийците не са много популярни там.

Палестинците също са непопулярни сред либийците. Ето защо група хора от тези две националности беше подходяща мишена за либийските власти да ги набедят за заразата, допълва в. "Ню Йорк таймс".

Вестникът отбелязва, че самият Муамар Кадафи е използвал случая, за да усмири жителите на Бенгази, град, в който той не се ползва с добро име, но и за да извлече икономически и политически дивиденти в международен план.

Изданието допълва, че, за да подготви подходящ политически и психологически климат за намирането на решение на случая с медиците, ЕС е изпратил десетки, ако не и стотици милиони долари помощи на Либия.

Съюзът постоянно се опитваше да покаже на семействата на заразените либийски деца, че е загрижен за тях, а някои от болните либийчета бяха приети на лечение в Италия, Франция и Великобритания.

Но това изглежда не беше чак толкова важно и семействата на децата се съгласиха да се откажат от смъртното наказание срещу медиците едва накрая, когато получиха по един милион долара компенсации, допълва в. "Ню Йорк таймс".