Според пратеника на вестника в София Марко Ансалдо намерените от него документи на източногерманските тайни служби се прибавят към вече публикуваните от изданието 91 страници, за които напоследък доста се шумя по медиите, информира от италианската столица кореспондентката на Българската редакция на Би Би Си Виолина Христова.
Главният редактор на "Република" Ецио Мауро ги е предал на парламентарната комисия "Митрохин", която разследва дейността на КГБ в Италия.
Според вестника това бил по-лесният начин депутатите да се сдобият с тях, тъй като в София в момента се разигравала сложна предизборна кампания по отварянето на архивите, допълва Би Би Си от Рим.
"Република" помества и факсимилета на някои от документите от периода 1981-85 г.
Според тях не Али Агджа е заговорил пръв за "българска следа" в атентата - това са направили Италия и хора от нейните тайни служби.
Те убедили турския екстремист да "разкрие" в признанията си участието на българите, срещу което му обещали свобода или помилване от президента.
Така хронологията около раждането на "българската следа" става следната:
- изфабрикуван от италианското военно разузнаване СИСМИ фалшив документ с дата 19 май 1981 г. (шест дни след атентата),
- интервю с представител на италианското правителство,
- визита на двама италиански агенти в затвора при Агджа.
Всички тези елементи обаче вестникът описва, позовавайки се на новооткритите документи на ЩАЗИ, които се опитвали да оневинят българските служби като изпълнители, а руската КГБ - като поръчители на покушението.
Дали обаче всичко това е истина или дезинформация, пита се "Република".
Документите на ЩиЗи са на руски, немски и български и в тях става дума, че незнайни поръчители били платили 3 млн. германски марки на атентатора, разказва още вестникът.
От документите ставало още ясно, че на срещите между Държавна сигурност и ЩаЗи, ръководена от Маркус Волф, било решено в Рим да бъде изпратен като следовател българският полк. Орманков.
Заедно с колегата си Петков той влязъл в затвора при Агджа и го заплашил, след което турчинът спрял изобщо да говори за българска следа.
"Република" пише още, че сред документите има и многобройни фотокопия на разменяна между службите информация за "Сивите вълци".
Кореспонденцията между Берлин и София обаче хвърляла светлина и по документ, изфабрикуван на 19 май 1981 г. от зам.-шефа на италианските служби СИСМИ Пиетро Музумечи, според който поръчител на атентата бил съветският ген. Устинов, навремето министър на отбраната.
Първи публично за "българска следа" в покушението пък заговорил отговарящият за сигурността в италианското правителство зам.-секретар Франческо Мацола, който дал интервю в тази насока пред "Темз телевижън" на 3 септември 1981 г.
Според "Република" Агджа започнал да разказва за участието на българите за пръв път една година след атентата, след като е бил посетен от двама агенти на италианските служби.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
