Едвин Сугарев: България утре

З алисани в нашето омерзително и стресиращо днес, често забравяме простата истина, че бъдещето е винаги следствие от нашите действия и бездействия. Това, което мислим и правим, предполагаме и подозираме в днешния ден, определя насоките на нашето битие в утрешния. И не става дума само за личното ни битие ? но и за общото такова.

Виждайки България - такава, каквато е - сме длъжни да помислим каква би могла да бъде утре; и това е отговорност, която е само наша, която никой не може да свали от плещите ни и която предопределя бъдещето на нашите деца.

Човек рядко бива призван и още по-рядко бива способен да мисли за общото бъдеще. Всеки има своите лични дертове и амбиции - и е нормално всеки да следва своя път, оставяйки установените вече правила да определят рамката на общото живеене.

В историята на всяка нация обаче има моменти, когато тези именно граници са размити, когато правилата са условни или изобщо липсват, когато държавността е в разпад и бъдещите перспективи са дотолкова несигурни, че самата насока на развитие може да смени своя знак, да се стигне до гротескно преобръщане на ценности и приоритети, които днес ни изглеждат сигурни - като репери за десетилетия напред.

В такива моменти националното бъдеще зависи от усилията на всеки от нас, активността е всеобщ граждански дълг, а себезатварянето и следването само на личните стратегии за оцеляване е сигурен път към обществена деградация.

Днес е такъв момент.

Това, което става с България днес, е не само възмутително - то е съдбовно.

И вече не е достатъчно, нито пък е естествено писателят да се интересува само от своите текстове, музикантът от своята музика, бизнесменът от своя бизнес.

Не става дума само за политически жестове - никой не е длъжен да обича политиката, нито пък да се занимава с нея. Става дума за осъзнаване на това, което се прави със страната ни именно днес - и за гражданско противостоене на тези пагубни усилия.

Това, което се прави със страната ни днес, е компрометиране на нейната принадлежност към цивилизована Европа, профанизиране и изхабяване на нейните шансове за нормална европейска интеграция, постепенно култивиране на антиевропейски настроения, перманентен саботаж на националното ни достойнство и обезверяване относно способностите ни да възприемем европейските ценности - в очите на партньорите ни от ЕС.

Това се прави с една крайна цел - рязка промяна в основния геополитически приоритет на страната ни: откъсването ни от Европа и вкарването ни зоната на руското влияние и интереси.

Очевидно за проводниците на тази политика не е достатъчно само да бъдем троянския кон на Русия в Европа: тази роля е временна, а и никой няма да ни търпи да я играем твърде дълго - и единственото ни възможно бъдеще, след като търпението на ЕС бъде изчерпано, е тази на руски сателит.

Нещо като Белорус, само че в по-мека форма.

Ако проспим този момент с презумпцията, че политиката е гадно нещо и няма кой да ни представлява политически, ще се събудим не просто в една по-лоша България. Ще се събудим в Азия.

Всичко това не е видимо днес, защото разпада на доверието в политическото и атомизирането на самата негова сфера до перманентни скандали, които се захлупват един друг и произвеждат единствено амнезия, забулва процесите и схемите на организиран саботаж спрямо нашето бъдеще.

Това, че днешното управление е провал, се вижда от всеки. По-трудно е да видим параметрите на този провал като част от една глобална стратегия на изхабяване, доминираща по време на тъй наречения преход към демокрация.

Основната функция на този преход бе да компрометира самото понятие "демокрация", да създаде гротесково изкривена национална визия за това що е тя и каква съдба води след себе си, да фокусира личните недоволства, личното лошо живеене и всякакъв вид духовни и физически недоимъци върху тази дума, да стимулира носталгията към миналото не толкова защото е било прекрасно, а само защото е било унифицирано, разбираемо и изобщо различно от терзаещото ни днес.

Така преходът към демокрация изпразни от съдържание самото понятие демокрация, превърна го в кухо дрънчаща тенекия, компрометира и декласира всички негови носители (защото "всички са маскари" - а част от тях и наистина се държаха като маскари ) - и в крайна сметка доведе на власт синовете и внуците на старата партокрация.

Те управляват сега в условия, които са идеални за постепенна реконструкция на старите геополитически приоритети - разбира се, в обновена и модернизирана форма.

Едва ли трябва да изброявам тези благоприятни условия: демокрацията е превърната просто във фасада, гражданско общество няма, старите страхове - от властта и нейния репресивен апарат, гарантирали властта на техните деди, са заменени с нови страхове: от немотията, от мутрите, от хаоса, от необходимостта сам да вземаш решенията, които преди някой е вземал вместо теб.

Няма морални ценности - напротив, примерите за следване са тези на безнравствения, но проспериращ хитрец, на насилника, на стопроцентовия егоист, който не вижда нищо неестествено в това да се интересува само от себе си и от собственото си добруване.

Няма морални институции - нито църквата, нито медиите и обществените сдружения, нито университетите вече могат да играят подобна функция.

Няма памет - един факт, който се премълчава, но който доказва себе си при всеки пореден избор на обществото.

Тази стратегия на изхабяване похарчи българската демокрация и превърна България в блато, вместо в нормална държава. Следващият неин етап ще бъде да похарчи и геополитическата ни ориентация, и да ориентира страната ни вместо към Европа - към Азия.

В случая имам предвид не континенти, а цивилизационни понятия: Азия в този си смисъл е територията, обитавана от Русия, от сатрапиите, в които се превърнаха повечето бивши съветски републики, от Китай, от Северна Корея, от Куба, от Венецуела.

Защо на управляващата страната ни каста е нужно това? Нужно им е, защото единствено там могат да намерят убежище за своя манталитет - да, да, именно за манталитет става дума, а не за мироглед.

Истината е, че те си представяха Брюксел като нова Москва, а

европейската комисия - като ново политбюро на КПСС.

Сиреч като мястото, което разпределя ценностите и ни казва какво да правим.

И понеже и в главите на внуците Европа бе запазила и нещо от традиционното си битие на чуждо и вражо понятие, то акцентът бе поставен върху даването, а не върху правенето.

Тройната коалиция бе създадена не толкова за да вкара България в Европа, колкото за да поеме съпровождащия този преход ресурс и да го трансформира в партийни и лични активи. Идеята беше: дай да наложим маските и да вземем парите, пък после ще видим кой кум и кой сват.

Оказа се обаче, че нито Европа е Москва, нито пък еврочиновниците - политбюро. Европа се оказа манталитетно различна и алергична към балкански хитрувания. Тя беше склонно да дава пари, но искаше и нещо в замяна: ценности и правила.

А точно това е нещото, което корпорацията от БСП, НДСВ и ДПС не можеше да даде, защото не разполагаше с такъв ресурс, защото самото искане и изглеждаше неразбираемо и защото ясно осъзнаваше, че наличието на ценности и правила в държавата означава в перспектива политическата смърт на всеки един от членовете в тази корпорация.

Затова и техният отговор на въпроса за България утре беше единствено възможният - тъй като е свързан със самото им оцеляване - България другаде, не в Европа.

Това не е налудна визия, нито пък конспиративна теория. Това е реалност - и ако се огледаме, ще видим навсякъде нейните белези.

В

упоритата неспособност да разберем какво искат от нас.

В постепенното ни, но безвъзвратно енергийно обвързване с Русия.

В предателствата си срещу европейските проекти - отново на енергийна плоскост.

В грубото дебелоочие, с което пренебрегваме прецедентите на откровени кражби от европейските фондове и говорим за "двойни стандарти" по отношение на страната си.

В неработещата ни правосъдна система, в пълната липса на правосъдие и елементарна справедливост, създавайки по този начин един нетърпим за европейските стандарти прецедент.

В корупцията ни на най-висшо и всякакво друго ниво и в упорития отказ да се предприеме каквото и да било срещу очевадно корумпирани министри, висши държавни служители и цели институции.

Презумпцията, че няма как да ни изхвърлят от ЕС, след като са направили грешката да ни приемат, е най-подвеждащата и цинична теза, която би могла да бъде отстоявана.

Да, няма, но ще намерят как, когато разберат, че сме наистина непоправими и че собствената ни нетърпимост се превръща от локален във всеобщ проблем - и в прецедент, перманентно използван от враговете на евроинтеграцията.

Най-малкото ще замразят нашето членство, като престанат да ни дават пари. При което първо ще мърморим, после ще вопием и обвиняваме, а накрая ще си отидем сами.

Постепенното изхабяване, девалвиране и компрометиране на евроинтеграцията

- това е, което се прави днес. Прави се по модела, по който бе изхабена, девалвирана и компрометирана и самата демокрация.

Прави се не от мързел и балканско безхаберие, а в услуга на геостратегически планове, в които България е малка, но важна пионка. Глупаво би било да се питаме защо точно България. Отговорът е ясен - защото е най-подходяща.

В Полша подобно бъдеще би било невъзможно - защото е имало "Солидарност" и защото има формерана от векове нетърпимост към страната, източник на подобни стратегии.

В Чехия също би било невъзможно - защото е имало Чешка пролет, смазана с руски и други "братски" танкове.

В България обаче е възможно - защото режимът овреме е избил всички интелектуалци, защото политическата борба на опозицията и партизанската война на горяните са смазани още в самото начало, защото не е имало нещо подобно нито на "Солидарност", нито на Чехка пролет, защото не е имало читава емиграция, защото Българската комунистическа партия не е изпитвала никога нещо подобно на патриотизъм и национална отговорност - и вместо това на два пъти е искала страната ни да стане 16-та съветска република.

И защото наследниците на тази партия са руски резиденти или направо отгледани в Русия достойно унучета на своите деди. Затова не друга страна, а именно България е подходящата за реваншистките мераци на Путинова Русия.

Това бъдеще ни очаква - и то ще стане факт, ако настоящата управляваща коалиция или някакъв неин клонинг получат още един управленски мандат.

И затова всички, за които България е нещо повече от прокълната територия, са длъжни да се замислят. И не само да се замислят, но и да предотвратят този сценарий. С цената на всякакви усилия - и на всякакви жертви.

Вече няма никакво значение кой на кого е симпатичен и кой на кого не е, какво е миналото и какъв е бекграунда на отношенията помежду ни. Ако някой с някого има сметки за уреждане, те могат да почакат: пред нас стои проблем, с който можем да се справим само всички заедно. Всички, които искат България да бъде нормална държава. Всички, които искат да бъдат не в Азия, а в Европа.

Какво по-точно трябва да се направи, е пределно труден въпрос.

Най-малкото защото липсва не само гражданско общество, което да бъде коректив на политиците - липсват и самите те, тъй като не произвеждат нито общо благо, нито доверие.

Липсва нормално дясно - има по-скоро опити да бъде създадено подставено такова. И най-вече няма време - до изборите остават броени месеци, а на улицата няма как да се надяваме - тъй като там липсва и опит, и памет, и енергия.

Затова какво да се прави е основният въпрос. С него откриваме темата за България утре - това ще е названието на новата рубрика в "Свободата" - открита за дискусия и жадна за словото на всеки, който би могъл да даде смислен отговор на повдигнатите тук въпроси.

Жадна за коментарите на всеки от вас, жадна за вашето слово и вашето действие. Нещо повече дори - въпросът за България през утрешния ден ще бъде кодов за самото издание - и определящ за цялото му съдържание.

Няма, разбира се, да изпускаме и днешните управленски безобразия и политически мимикрии: ще реагирам на тях както и досега, но с един бонус: като търсим отговор на въпроса какво трябва да направим, за да предотвратим възможността днешното безобразие да бъде и наше бъдеще, наша национална съдба. Защото сме длъжни да търсим този отговор.

Длъжни сме пред себе си, пред децата си, пред общото ни бъдеще, пред България.

 

svobodata.com