Н авлизат ли Балканите отново в период на сериозни политически сътресения? Това е въпрос, който все по-често си поставят политическите анализатори, отбелязвайки, че в тази отдавна невралгична част на Европа се засилват старите и се появяват нови вражди между съседите.
Атина и Анкара отново навлязоха във фаза размяна на остри ноти, след като турски самолети на няколко пъти нахлуха във въздушното пространство над Егейско море, което Гърция смята за свое. Става въпрос за отдавна спорен пояс, заради който през 1996 г. двете страни се оказаха на ръба на война, предотвратена със застъпничеството на САЩ.
Медиите в Атина дни наред пишат за "военната атмосфера" в Егейско море, припомняйки, че Турция се подготвя за голямо военно учение именно в спорната зона.
Ръководителката на гръцката дипломация Дора Бакояни оцени поведението на Анкара като "опасна провокация" в неподходящо време, тъй като през изминалата година отношенията между двете страни бяха в застой. Новото изостряне на отношенията по линията Атина- Анкара би могло да възпрепятства диалога за обединяването на Кипър, отбелязват анализаторите.
Когато става дума за тази дипломатическа инициатива, неблагоприятното развитие е, че Турция неотдавна сериозно разгневи кипърците, възпрепятствайки техните кораби, които търсят петрол в Средиземно море.
Словесното снаряжение масово се употребява и по линията Атина-Скопие, тъй като Гърция продължава да отказва да признае името Македония на бившата най-южна югославска република, тъй като така се нарича нейна северна област.
Разгневените македонци съдят Гърция в Международния съд, обвинявайки Атина, че не иска нормализиране на двустранните отношения и пречи на перспективата за евроатлантическа интеграция на Македония.
В съда неотдавна пристигна и искът на Хърватия против Сърбия заради твърденията за геноцид, което само по себе си е потвърждение, че между тези две страни няма достатъчно разбиране и добросъседство. Белград обяви, че ще внесе контраобвинение, което със сигурност не е стъпка, която би могла да допринесе за сближаването със Загреб.
Хърватия междувременно влезе в жесток сблъсък със Словения, която обвинява, че блокира нейния път към Европейския съюз. Любляна обаче отрича това, посочвайки, че само иска преди влизането на Хърватия в ЕС да реши спорния въпрос за тяхната граница. Отношенията са толкова изострени, че дори представителите на ЕС засега не успяват да насочат съседите към конструктивен диалог.
Стар проблем на Балканите, с някои нови характеристики, остава Косово, което мнозина продължават да виждат като възможно огнище за ново, по-голямо сътресение. През януари там имаше няколко сериозни междуетнически сблъсъка въпреки присъствието на мощни международни сили.
В Косово пристигането на ЕУЛЕКС предизвика тревога сред сърбите, но на тази мисия не се радват и албанците, които смятат, че се ограничават правата на тяхната самопровъзгласила се държава.
Нови проблеми може да възникнат от намеренията на ЕС да започне в Косово решителна борба против търговията с наркотици, която за местните албанци е на практика единствената доходоносна работа.
Американската агенция "Стратфор" прогнозира, че това неминуемо ще доведе до конфликт между Брюксел и Прищина, тъй като Косово е главният транзитен път за хероина от Афганистан към Европа, но и зона за нелегална търговия на оръжие и хора.
Ако се има предвид фактът, че между двете съставни части на Босна и Херцеговина, където отново бе продължен мандатът на мироопазващите сили, нарастват несъгласията около функционирането на държавата, че Албания показва твърде много загриженост за албанците от диаспората, а Сърбия и Черна гора доста влошиха отношенията си, е ясно, че международната общност ще продължи да има много работа на Балканите, ако наистина иска този регион да се превърне в зона на мира, стабилността, сътрудничеството и икономическия просперитет, както често се говори.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
