Б ългаринът Юлиан Попов, който живее в Лондон и оттам наблюдава и анализира политическия живот у нас, съобщи, че пуска в интернет блог (онлайн дневник), в който до 22 октомври т.г. ще пише главно за президентските избори.
JulianPopov.com е първият по рода си блог за публикации на политически теми в българското интернет пространство.
Попов е известен с аналитичните си статии във вестниците "Дневник" и "24 часа", с книгата "Английска България или Швейцария на Балканите", в която събра някои от публикациите си, и като първи изпълнителен директор на Нов български университет (НБУ) през 90-те години.
В новооткрития си блог той обяснява, че пише за президентския вот, защото "това са избори не толкова за реална политическа власт, а по-скоро за това как българинът би искал да изглежда - пред света и пред себе си. Това ги прави по-интересни и различни от други избори".
Според него българският народ днес "отново е подложен на мъчението на избора. Не между две или двеста партии, а между различни идеи за своето самочувствие и за самоидентификацията си".
В блога вече има записки по теми като:
Корупцията и некомпетентността на институциите в България;
Защо отива Първанов в Норвегия;
Кандидатът за президент Беронов и неговите първи гафове;
Как СДС и ДСБ пак се сджафкаха пред хората.
Преди два дни EUObserver.com публикува коментара на Попов "ЕС е страничен наблюдател на българската "сапунена опера". Тя предизвика малко повече шум, отколкото очаквах, признава авторът.
Там той пише, че упрекът за ниските стандарти в обществения живот (и за корупцията в България) би трябвало да се поделят между България и ЕС. Може би не поравно, но европейските учреждения би трябвало да поемат част от вината за това, че не съумяха да управляват собственото си огромно влияние, което имат в България.
Единствено "Дондуков" 2 се ползваше с високо уважение, но след последните разкрития, че президентът Георги Първанов е работил за бившата Държавна сигурност, репутацията на тази институция най-вероятно ще се срине, отбелязва Попов.
Според него Европейската комисия се явява като безучастен страничен наблюдател, който от време на време се цупи.
Хората се чудят къде беше ЕК, когато в края на 2004 г. една от главните магистрали на страната бе отдадена на концесия без публичен търг; когато поредица от приватизационни сделки в областта на енергетиката, тютюна и телекомуникациите бяха забавени или спрени от правителството; когато съдилищата на базата на съмнителни процедурни правила, блокираха сделките за ключовите концесии за летищата в Бургас и Варна първо с "Копенхаген еърпортс" през миналата година, а сега с "Фрапорт" - а тези инфраструктурни обекти са жизненоважни за развитието на туризма, където са насочени толкова много надежди, продължава Попов.
Неправителствената организация "Трансперънси интернешънъл" класира България наравно с Колумбия по равнище на корупция, но Европейската комисия се задоволява да извършва "мониторинг" - ритуал, комбиниращ наблюдаване, кимане с глава и мръщене, напомня авторът.
Той отбелязва, че доверието в европейските институции се изпарява. Пресата в България представя ЕК най-вече като институцията, която ще наложи абсурдни данъци върху домашната ракия и ще попълни броя на глупавите закони и правила, оставяйки тяхното изпълнение в ръцете на дискредитираните местни власти.
Според него ЕК не прави много, за да промени този имидж, а чака на последната гара, за да види дали влакът на България ще пристигне навреме.
Юлиан Попов очаква коментари и отзиви на читатели в своя блог на адрес JulianPopov.com.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!