"Факел" открива непознат автор - Андрей Симеонов

А ндрей Симеонов е името на напълно непознат за българските читатели автор, който списание "Факел" представя в новия си брой - втори за 2008 г.

Всъщност става дума за авторитетен лекар - ръководил от 1981 до 1996 г. Клиниката по гръдна хирургия към Националния онкологичен център, където от ординатор стига до доцент.

Андрей Симеонов, починал на 20 юни т.г. на 70-годишна възраст, е автор на десетки научни публикации, на публицистични текстове във в."Демокрация", на неиздадени разкази, новели и стихотворения.

"Факел" публикува журнален вариант на подготвяния за печат в отделна книга роман "Животът свършване няма". Режисьорът Рангел Вълчанов, първият читател на този необикновен текст, определен от автора му като "документална проза", пише, че "талантът е дар Божи и този, който го е получил, много често няма идея дори как е станал тая работа".

И продължава: "Слава Богу, ще възкликна отново, че самият Бог не се интересува от професията, географското място и езика на избраните и благословените. В този смисъл, струва ми се, Андрей Симеонов е бил просто обречен - независимо по чия воля - да опише един друг живот и нов тип герой, който мнозина професионални писатели днес у нас още нямат възможността, нито намерението да обозрат и прозрат."

Главният редактор на "Факел" Георги Борисов определя текста на Андрей Симеонов като "одисея на неизтребимия български дух, която едва ли би могла изобщо да бъде съчинена".

Списанието е подходящо място за това първо представяне на автора, защото целият брой е посветен на бягството и изгнанието, различните видове емиграция и завръщането към родината, корените, нормалния живот.

В броя са включени пиесата "Латерната" от Андрей Платонов, есе за Платонов от Андрей Битов и повестта "Завръщане" от емигриралия през 1982 г. в Германия руски писател (също лекар) и някогашен политически лагерист Борис Хазанов

Повестта "Завръщане в Гробово" ("Возвращение на родину") е първо запознанство на български език с родения в Беларус писател и художник Юрий Петкевич.

Есето на Владислав Тодоров "Вертикалната утопия. Органон за революционно въображение" и самоироничната поезия и проза от Виктор Самуилов допълват богатото съдържание на 370-те страници на броя.

За втори пореден път излиза рубриката "Между културата и науката", в която Рада Мутафчиева представя дискусия, озаглавена Животът - ама че идея!". Участници са петима световни светила във физиката и биологията, които спорят за биотехническото бъдеще, синтетичната биология, човешкия геном и други сложни неща, поднесени в разбираема и увлекателна форма.