Бабите и дядовците

А ко има някакви сигурни ценности в Италия, то безспорно става дума за бабите и дядовците.

Сред първите думи, които се научават да произнасят италианските деца, освен мама и татко, са "нона" и "ноно" - баба и дядо.

Това съвсем не е случайно, тъй като

бабите и дядовците в Италия са се превърнали в същинска институция

Според социологическите проучвания в страната има около 11 млн. баби и дядовци, а 85% от тях постоянно се занимават с внуците си. 30% от тях отглеждат децата, когато и двамата родители работят.

Освен гледането на внуци у дома, бабите и дядовците взимат децата от училище или пък заместват родителите вечерно време.

Въпреки че раждаемостта в Италия продължава да спада, семейството остава институция с дълбоки традиции, особено на юг.

Социологическите данни показват, че децата, които растат без баби и дядовци се интегрират по-трудно в училищната среда.

Личните имена в Гърция носят изключително голямо значение и представляват своеобразен мост между поколенията. Според неизменната традиция, новородените се кръщават на бабите и дядовците.

Първият син взима името на дядото по бащина линия, а първата дъщеря - на бабата по майчина линия. При следващите деца в семейството става обратното.

Внуците, които не носят имената им бабите и дядовците се възприемат като срам и позор, тъй като става дума за официално признание, че връзките между поколенията в едно семейство са прекъснати.

И тъй като от много години насам имената се повторят непрестанно, без да се обновяват, всяко дете с

по-различно име веднага става обект на коментари в училище

Все повече германци се обръщат към асоциации, които създават връзки между поколенията и като предлагат баби и дядовци на семейства или самотни родители, които нямат.

Преди една година в Берлин се ражда идея, реализирала се скоро след това в Кьолн.

Създава се служба, която набира от една страна възрастни хора, които имат желание да се занимават с деца и от друга - семейства или самотни родители, които имат нужда от помощта на бабата и дядото.

Обикновено става дума за млади родители, чиито бащи и майки или вече не са живи, или живеят далеч и нямат възможност да помагат при отглеждането на децата.

От реализирането на тази идея имат полза не само младите родители, но и възрастните хора, които изпитват нужда да общуват и да се грижат за малките деца, но нямат внуци или пък те живеят далеч.

Всички попълват специални формуляри: едните вписват нуждите и желанията си, а бабите и дядовците отбелязват и времето когато могат да бъдат на разположение, с деца на каква възраст биха се занимавали и дали биха се грижили за дете с недъзи.

Независимо дали са пенсионери, или все още работещи

основно занимание на българските баби и дядовци е гледането на внуци

Малцина са тези, които се включват в тази дейност само ако им се поиска изрично помощта или съветите им.

Повечето свободни пенсионери са водени от непреодолимото желание да запълнят скучното си ежедневие.

Други са уверени в своята "компетентност" и на всяка цена искат да им се признае всеотдайността, която влагат в отглеждането на потомците.

В България не е нещо необичайно няколкото поколения да живеят под един покрив и за младите родителите е много трудно да воюват срещу компетентността, особено на бабите.

Но се примиряват, защото бабите и дядовците помагат за семейния бюджет. Макар и пенсионери с малки пенсии, допълнителните пари са добре дошли.

Бабите стават много любими, когато реализират

идеалния вариант на домашна помощница

т.е. поемат домакинските задължения - готвене, почистване, гладене, за да може майката да се съсрeдоточи върху детето.

Дядовците по-често отменят бащите в мъжките домашни работи. Те водят децата на разходка, на частни уроци, прибират ги от училище. Така бабите и дядовците заемат водещо място в живота на българските деца.

Обобщените данни на Държавната агенция за закрила на детето показват, че в 66% от случаите бабите са тези, които се намесват в решаването на проблеми с родителските права.

В половината от всички случаи с искане за материално подпомагане, по които са подадени жалби в агенцията, подателите са бабите или дядовците на децата. И поставените финансови искания са били основателни.

Агенцията отчита най-активна комуникация с бабите на децата, следвана от майките и на трето място бащите. При бабите обаче е най-ниска достоверността на предоставената информация - едва 13%, защото те се оказват най-пристрастни.