Крайнодесните в Европа

В ече стана традиция крайната десница да поднася изненади на избори в Европа. Три вота, проведени съвсем скоро, белязаха

връщането на техните лидери на политическата сцена

В Белгия Влаамс Беланг затвърди позициите си след общинските избори в началото на октомври. В същото време крайната десница се представи повече от добре на парламентарните избори.

Регионалните избори в Германия от 17 септември дадоха прекрасни резултати за неонацистката партия NPD.

Дебатът в страната продължава, защото непосредствено след изборите правителството реши да спре финансирането на програмата "Сивитас", която осигурява финансова подкрепа за организациите, борещи се срещу крайнодесните.

Една от засегнатите организации е MBR. Името й е съкращение от "мобилно консултиране".

Консултирането се отнася до крайнодесния екстремизъм. Тази организация съветва политическите партии и асоциациите, но също и представителите на социалния сектор.

MBR провежда редовни срещи в младежки клуб, намиращ се в бившия източен Берлин. Атмосферата в този клуб прилича на кафене - цветове, свещи, канапета.

Кони Хайдрих обяснява, че

социализацията на младите включва и политическо обучение

"Смятам, че един младежки клуб не бива да представлява просто свободно място. Младежите прекарват много време тук. Тук се опитваме да ги ангажираме и информираме.

Нашата аудитория, която е по-скоро алтернативна, си задава много въпроси за обществото. Особено за проблема с крайната десница. Трябва да го кажем, те могат да станат негова жертва", споделя Хайдрих.

По време на тези срещи се обясняват етапите, които водят до принадлежност към крайната десница.

Мария е момиче, участвало в среща на MBR и тя разказва: "Давам си сметка за опасностите от екстремизма и за тежките последствия. Нужна е повече ангажираност."

Въпреки ползите от програма "Сивитас" и конкретно от дейността на MBR, те може би няма да продължат да съществуват заради спирането на финансите от страна на кабинета.

Причините за правителственото решение са две. Петгодишната програма изтича догодина. Освен това мнозина политици изразиха съмнения относно ефикасността й.

От организацията за мобилно консултиране са на друго мнение. Според тях крайната десница действа много организирано и стратегически и затова борбата срещу нея трябва да продължи с още повече сили.

В Австрия противниците на крайната десница осъзнаха, че

най-добрият начин за борба с нея е да бъде оставена да управлява

Проблем обаче се оказа 15-процентната подкрепа, която крайнодесните получиха на последните парламентарни избори в началото на октомври.

Австрийската крайна десница има сериозна преднина, поне като политически опит, пред останалите подобни движения в Европа.

През 2000 г. консерваторите бяха първите, които подадоха ръка на крайнодесните, предлагайки им да управляват заедно. Йорг Хайдер получи тогава 27% от гласовете.

Смяташе се, че като се дадат министерски кресла на хората на Хайдер, техните избиратели ще разберат, че програмата им е неприложима. Когато някой управлява, подкрепата за него логично намалява.

В случая на крайната десница й се отнема правото да критикува.

Резултатът е, че тя се раздели на ултракрайни и прагматици. Анализаторите въздъхнаха и поздравиха консерваторите, че са успели да "опитомят питбула".

Парламентарните избори на 1 октомври обаче показаха, че нещата не са толкова прости. Крайната десница получи 15% и участието на две свои партии в парламента.

Самата предизборна кампания пък бе белязана от жестоки агресии срещу мюсюлманското малцинство в Австрия.

Опасенията са, че на следващите избори

популистите ще са също толкова силни, колкото бяха и преди да влязат във властта

Това означава, че Австрия се връща на изходна позиция.

Партия "Атака" у нас набира популярност и това го доказва първият тур на президентски избори. Лидерът й Волен Сидеров стана втори след явния фаворит за президентския пост Първанов.

С успеха на Сидеров се засили безпокойството от крайно националистическите политически идеи в българското политическо пространство.

Обикновено крайнодясното се идентифицира с национализъм и екстремизъм. Началото на "Атака" бе поставено от едноименното телевизионно предаване по една от кабелните телевизии.

Предаването скандализира общественото мнение с антиевропейски позиции, с ксенофобски изявления и обвинения в геноцид на етническите малцинства спрямо българите.

Членовете на партията непрекъснато

отричат тези обвинения обяснявайки, че целите на партия са грешно тълкувани

Успехът на първия тур на кандидатпрезидентските избори обаче е плашещ, защото на последните парламентарни избори "Атака" надмина големите центристки партии и влезе в парламента.

Нещо повече, с броя на депутати формацията се нареди на четвърто място.

Някои от политическите анализатори възприемат "Атака" като феномен, подобен на Крайнодесния фронт на Жан-Мари льо Пен във Франция. Въпросът е каква дясна политика отстоява тази партия след като внесе законопроект за национализация?

Други сравняват политическата формация с крайнодесните националистически партии в Европа и най-вече с тази на Йорг Хайдер в Австрия.

Силата на "Атака" е в критиките, което е

съществен елемент в поведението на всички популистки политически формации

особено на тези в Източна Европа.

Те обикновено пропагандират антиглобалистки, антикапиталистически, антиетнически идеи.

Единствено е сигурно, че ако европейското членство на България доведе до по-добри икономически условия, популистките партии ще загубят влиянието си.

За евронаблюдателите случаят с "Атака" наподобява този с полската "Самоотбрана", която също влезе в парламента, но не в управляващата коалиция.

Досегашната история на подобни партии показва, че губят очарование, когато станат управляващи.