Петролът на Москва - основна заплаха за САЩ

Р уският петрол и газът - също като ракетите и бомбите навремето, заплашват интересите на САЩ и Запада.

Тази оценка в духа на Студената война представиха миналата седмица в Конгреса висши ръководители на американски тайни служби. Анализатори на
Конгреса междувременно констатират, че в руско-американските отношения се трупат все повече "негативни тенденции".

Директорът на националното разузнаване Джон Негропонте и генерал Майкъл Мейпълз, който оглавява разузнавателното управление на министерството на отбраната, говориха пред сенатската комисия за разузнаване на тема "Съвременните и бъдещите заплахи за САЩ".

Бързо растящата икономика, усещането за постигнати политически успехи в страната и в чужбина вдъхнаха повече увереност на Русия. Те й осигуриха възможност да увеличава разходите за отбрана и дадоха на Кремъл кураж в преследването на политически цели, които невинаги отговарят на целите на
западните институции, заяви Негропонте.

Шефът на американската разузнавателна общност нарече Русия енергийна свръхдържава, макар да добави думата "регионална" за разлика от руския президент Владимир Путин. Този статут води до съперничество между Русия и Запада. То пречи на сътрудничеството в редица важни сфери като противодействието срещу тероризма и разпространението на оръжията за масово унищожаване, спъва и демократичните процеси в Близкия изток, смята Негропонте.

Нещо повече, във връзка с президентските избори в Русия през 2008 г. правителството в Москва според него прибягва до потискане на политическата опозиция, което подронва авторитета му като партньор на Запада. Негропонте намира и друг повод за недоверие към Русия, като я нарежда сред държавите, водещи "най-агресивна" разузнавателна дейност срещу САЩ.

По думите на Негропонте Москва се опитва и да използва лостовете, създавани от високите цени на горивата, за силов натиск срещу съседни държави, предимно за да влияе върху вътрешната им политика. Това проличавало по-специално в отношенията на Русия с Украйна и Грузия.

Като цяло в контекста на растящите цени на горивата, укрепването на икономическото влияние на страните доставчици и изострената конкуренция между потребителите, въпросът за достъпа до енергийни ресурси все повече заплашва сигурността на западните страни. И не само тяхната. Енергийната сигурност става приоритет и за държави като Китай и Индия, които бързо
развиват икономиката си и вече са големи потребители на енергийни ресурси, отбеляза Негропонте.

Военното разузнаване на САЩ също вижда заплаха за сигурността на Щатите от Русия като държава с все още висок военнокосмически потенциал, съобщи генерал Мейпълз. По думите му, Русия взема сериозни мерки за укрепване на военния си потенциал като основна стъпка, за да си върне статута на велика
сила.

Генералът представи и своя оценка на тенденциите във вътрешнополитическото развитие на Русия. Според него след оттеглянето на Путин от висшия пост в Русия ще се изостри борбата за "нова подялба на властта и собствеността". На този фон въпросите на външната и отбранителната политика ще имат само второстепенно значение и не бива да се очакват промени във външнополитическите подходи на Москва, смята Мейпълз.

Отбранителната политика няма да е крайъгълен камък в предстоящите избори за нов президент на Русия, твърди шефът на военното разузнаване на САЩ. Независимо кой ще заеме поста, военната стратегия на Москва според него няма съществено да се промени.

Междувременно американските законодатели получиха от Изследователската служба на Конгреса (ИСК) доклад, според който институцията трябва да упражнява занапред по-строг контрол върху отношенията с Русия.

През последните години правителството на САЩ общо взето се стремеше да набляга върху сътрудничеството с Русия - и реалното, и потенциалното, без да акцентира върху зоните на напрежение, отбелязват анализатори на ИСК. И макар че за разлика от Белия дом мнозина в Конгреса не са били толкова толерантни към "будещото безпокойство поведение на Русия", общият баланс в руско-американските отношения като цяло се е изместил "в негативна посока", констатират експерти.

Сред отрицателните фактори на първо място е посочено "безпокойството на САЩ във връзка с антидемократичните тенденции, насочени срещу свободния пазар". Други "зони на напрежение" според ИСК са "руската намеса в Грузия, Молдова и Украйна" и "изграждането от Русия на ядрен реактор за АЕЦ в Иран и нежеланието на Москва да подкрепи санкциите, за да убеди Иран да не извършва незаконна ядрена дейност".

Въпросът, че Москва използва руските енергийни ресурси за натиск върху други страни, за пръв път излиза на челно място в организираните всяка година от Конгреса слушания на тема "заплахите за САЩ", отбелязва Роуз Гетемълър - директор на Московския Карнеги център.

Всъщност по-сериозен, по-траен проблем в отношенията между Русия и Запада е отклоняването на Русия от курса към реформи.

Двете теми днес са сериозен дразнещ фактор в руско-американските отношения, изтъква тя.

По думите на експерта, наред с негативните моменти в двустранните отношения ИСК посочва и важни сфери на съвместна дейност. Първо, борбата с тероризма; второ - сътрудничеството в енергетиката; трето - неразпространението на оръжията за масово унищожаване. Тези области не може да бъдат изключени от руско-американските отношения, изтъква директорката на Московския Карнеги център.

Според Гетемълър челно място в политиката на Вашингтон днес заема проблемът с Иран, а въпросът за противоречията с Русия минава на по-заден план. Същевременно се очаква законодателите в САЩ да засилят контрола върху отношенията между Вашингтон и Москва. По думите й не е изключено растящото благосъстояние на Русия да стане повод Конгресът да намали средствата, отпускани за програми в помощ на федерацията.