Десетки световни лидери са в Москва за Деня на победата

При изключителни мерки за сигурност ръководители от близо 60 държави и международни организации участват в тържествата в Москва по повод 60-годишнината от края на Втората световна война в Европа.

5000 ветерани дефилираха в парада на Червения площад за Деня на победата (May9.ru), където вечерта ще се състои и тъжественият концерт по повод празника.

Сред световните лидери, които наблюдават руските чествания на живо, са президентите на САЩ и Франция Джордж Буш и Жак Ширак, германският канцлер Герхард Шрьодер, премиерите на Италия и Япония Силвио Берлускони, Джуничиро Коидзуми, китайският лидер Ху Цзинтао, президентът на Израел Моше Кацав, ръководителите на ООН, ЮНЕСКО и Европейската комисия Кофи Анан, Коичиро Мацуура и Жозе Мануел Дурао Барозу, както и българският президент Георги Първанов.

В пламъците на Втората световна война са били въвлечени 61 държави и 85% от човечеството, но най-жестоките и решаващи събития са се разгърнали на територията на Съветския съюз, припомни руският президент Владимир Путин.

След края на епохата на глобалната конфронтация се придвижихме значително към високата цел - гарантиране на мира и спокойствието на Стария континент, отбеляза той, като подчерта, че смята за едно от най-ценните постижения в следвоенна Европа историческото помирение между Русия и Германия.

55 млн. души загиват във Втората световна война по света, а близо половината от тях са от Съветския съюз, дал 26,6 млн. жертви, 18 млн. от които мирно население.

8,6 млн. са военните загуби на СССР, от тях 3 млн. са избити от немците съветски военнопленници.

В общия брой на жертвите не са включени 5-те млн. жертви на Холокоста, изтребени в концентрационните лагери.

Загубите в жива сила на Германия и нейните съюзници (Румъния, Унгария, Италия, Финландия, Словакия) са 7,2 млн.

На финала на войната най-големите 50 германски града са в руини, 600 000 от жителите им, предимно жени и деца, са избити при съюзническите бомбардировки, а 17 млн. бягат от източния регион, който остава в съветската зона.

Самият Хитлер не доживява капитулацията - той се самоубива в бункера си още на 30 април; край на живота си слагат още около 100 000 германци.

Преди това фюрерът определя за свой наследник адмирал Дьониц, чието правителство продължава да функционира в сградата на военноморската академия в Фленсберг, на датската граница, още десетина дни след падането на столицата Берлин.

На 17 май министрите му са арестувани от британците, а адмиралът е изправен пред трибунала в Нюрнберг. Умира през 1980 г., на близо 90-годишна възраст.

На 7 май ген. Алберт Йодл, който ще бъде осъден на смърт в Нюрнберг, подписва капитулацията на германските войски пред съюзническите армии в Западна Германия, командвани от ген. Дуайт Айзенхауер, бъдещия президент на САЩ.

На следващия ден, 8 май, Великобритания и САЩ вече празнуват своя V-E Day - V(ictory in) Е(urope) Day, докато в Берлин пред руснаците капитулира и главнокомандващият фелдмаршал Кайтел.

Реално 8 май е най-точната и официална дата на всеобщата германска капитулация, обяснява пред РФИ (May9.ru) историкът Стефан Симоне, според когото датата 9 май е избрана заради часовата разлика.

Сраженията се водели на два фронта, източен и западен, а примирието се подписва в 23,01 ч., когато в Москва вече било след полунощ, обяснява той.